Главата

Може би край не най-голямата морга за коли на Балканите, но със сигурност най-голямата глава на еднооко страшилище. Не мога да се спра на причината да е там: За красота? Да пази от крадци? За прослава на собственика?
(край Перник)

Има ли оправдание, когато политиците ни си сътрудничат със сатрапи?

Една млада жена – Наталия Василиева, прес-секретар на Хамовническия съд в Москва – искала да стане съдия. След като вижда, че за съдиите върховенството на закона е мираж и че управляващите са законът, разбира, че не може да вирее в тази среда и разказва пред Газета.ру как присъдата по делото ЮКОС (Ходорковски, Лебедев) е била написана от висшестоящата инстанция (Московския градски съд – Мосгорсуд) след като не била одобрена присъдата на съдията Данилкин, който води процеса, как части от присъдата са били донасяни и по време на четенето на присъдата (то продължи няколко дни в края на декември 2010 г.), как съдията Данилкин е бил накаран да прочете присъда, написана не от него, как е бил викан на среща с висшестоящ, който е над Московския градски съд, как се предполагало, че ще бъде уволнен, макар да е изпълнил нареждането да прочете чужда присъда, защото бил протакал делото и си позволил да извика свидетели, които не били одобрени отгоре.
Още в средата на декември 2010 г. Путин заяви, че мястото на крадеца е в затвора, особено когато в случая на Ходорковски става дума за мошеничество и неплащане на данъци в размер на милиарди рубли.
Съдията Данилкин веднага е заявил, че ще съди Наталия Василиева за клевета.
Самата Василиева в интервюто на въпрос „Как, според вас, това ще повлияе на Данилкин?” отговаря „Страх ме е за него”.
Страх ме е какво ще се случи с тази млада жена.
И още: страх ме е да не се случи нещо подобно с българския Специализиран наказателен съд и с нашата „демокрация”...

Вместо избори

Их, пак тези избори! Тези или онези май няма значение. Пак 40% не искат да гласуват. Пак всички останали ще им вадят от 10 кладенеца вода да им внушават, че трябва да гласуват. Защото „онези” именно това искали – да не гласуват. Кои са тези „онези” – не може ли поименно? И пак ще се почнат едни лакърдии, едни партнийни ядра, купуване на гласове, етновот, автобуси, принудителен бизнес вот. И пак ще се излеят едни милиони, едни дарения, едни нефинансови приноси (билбордове, офиси, коли – ей, пак се изказах неподготвена – джипове) , едни тв дебати и обръщения, плакати и листовки.
Та вместо да се хабим за всичките тези познати неща, предлагам нещо кратко, прозрачно и удобно за всички:
Да обявим явно наддаване, и който даде най-много – той печели властта.
„Двеста милиона първи път! Господинът с бялата коса вдига на 220! 250 трети ред отляво! 300 от господина с жълтата риза! 300 първи път! 300 милиона втори път! 300 милиона трети път! Спечелени! Изборите са спечелени! Честито!

Nino Katamadze

Най-добрата, казват, грузинска певица днес – Нино Катамадзе

Веднъж на улицата


Веднъж на улицата познат вятър довя мириса на твоите коси. Толкова познат и различен. Някъде наблизо са твоите тъмни тъжни очи. Не бих пожалил нищо да докосна отново поне веднъж твоите коси. Вървя нанякъде и само познатият вятър е с мен. Отново и отново мисля за теб и океана на косите ти.

Оле


Сулико

Лорчето и мухъла

Лорчето Крумова, видна журналистка, към момента водеща неделно утринно предаване по битивито, вчера официално бе разпитвана в Шоуто на Слави.
Лорчето (просто ми се налага да я наричам така, след като тя многократно и силно наблегна върху факта, че е млада, млада, млада) успя да ме стресне, трогне, разочарова с почти всяка дума, която каза.
Издребнявам, ама вчерашните 400 гр тротил са повече от „неприятни”, и не само защото са избухнали в центъра на София.
Вярно, никой не умря от взрива, ама невинни хора пострадаха – строшените прозорци на околните кооперации при минусови температури нощем хич не са празник за обитателите им, а са си щета. Скъпа.
Не разбрах какво има пред вид Лорчето под „пияна журналистика” (тя не се и разпростираше в много обяснения), но явно с тези думи тя характеризира в. Галерия. Който пък аз не знам какво е, защото не съм го купувала. Така или иначе, интересното само’ те намира в нета.
Не е приятно, не е това начинът, но много по-срамни неща се били случвали в нашите балкански ширини, определи Лорчето. Може ли 20 години все да се изненадваме, изненада се Лора. Не пророних сълза за взрива пред Галерия, призна тя.
Ако пиян шофьор се бутне и си счупи крака, хората няма да плачат за него, закова Лорчето.
По същата (Лорина) логика, ако някой изнасили мацка с къса пола и дълбоко деколте, хората няма да плачат за нея. Защото си го е търсила.
Така и Галерия. Бута се, бута се между шамарите, търси си го, и си го получи.
Не съм нито фен, нито адвокат на Галерия.
Ама така не може.
Има неща, които на никого не трябва да се случват.
Журналист, който демонстрира такова непознаване и незачитане на понятия като „правова държава” и „правила”, и е „обръгнал”, защото 20 години все гадости ставали у нас, или с тъпотата си подкрепя целия цинизъм у нас (вие там, дето се пишете журналистчета, ама сте журналя, трепете се, взривявайте се, а аз ще гледам), или така безвъзвратно е мухлясал, че е по-добре веднага да се пенсионира.
Лорче, национален ефир са ти дали. Не бива така, дете!

Вася, пой, Вася, пой!

Вася Обломов - всъщност Вася Гончаров, 26-годишен, група „Чебоза”, както пише в коментарите: плесница за путинюгенд.

Вася Обломов - Кто хочет стать милиционером?
Я работаю за идею: идея в том, что я - самый главный и всех имею.
План поимки преступников всегда выполняем. Если кого недосчитаемся, прохожими дополняем.
Проверяем документы лиц кавказский национальности. И лиц относящихся к разной степени маргинальности.
Нет ничего лучше работы в ГАИ [КАТ]. Видишь все эти машины, братан, они все мои.
Моя милиция меня бережет и бережет каждого, кто меня бережет.
Я живу в достатке, почти милионер, но я всегда останусь прежде всего милиционер.



Вася Обломов - С чего начинается Родина
Выходя на пенсию, сразу заказывай гроб.
Старикам здесь не место, это такой гороскоп.
Читая „Золотого теленка” я никогда не давился от смеха.
Мне всегда хотелось чтобы Бендер уехал.
Но в книге все всегда заканчивалось плохо.



Вася Обломов - Магадан (официальная версия)
Шефа е доволен. Препоръчва ме на приятелите си олигарси. Печеля „Мелодия на годината”!

Моё место работы называется кафе "У Бобра".
Каждый день в 20 вечера за синтезатором появляюсь я,
Играю много старой советской фигни.
Женщины просят про гранитный камушек в груди,
Мужики заказывают "Владимирский Централ"
Однажды один мне её 10 раз подряд заказал.
Как бы я ни смотрел, работа не фонтан,
То ли дело у моего друга-пианиста начальник Гаранян.
Вообще я с высшим музыкальным образованием,
Родители хорошо занимались моим воспитанием,
Но лучше работы я так и не смог найти:
Тут или главбухом быть или двор мести.
Программа типичная, ни дать ни взять,
И каждый день кто-нибудь нажирается и начинает ко мне приставать.
И чтобы как-нибудь разнообразить собственный треклист,
Я решил запеть свои песни, ведь я голосист.
Сочинил песню, пою её иногда для местных армян.
Песня про то, как вора закрыли, слезливая такая история с простым припевом: Еду в Магадан.

Еду в Магадан!
В Магадан!

Песня - дерьмо, конечно, но местным нравится,
Говорят, у меня талант, и я должен прославиться.
Уже толпы на входе в кафе "У Бобра",
Все ждут мою персону, все меня встречают на ура.
Хозяин "Бобра" доволен, бабки текут рекой,
Уволил сессионную певицу, повысил мне ставку,
Ты, говорит, только, Вася, пой, Вася, пой!
Мою песню мы начали продавать в рингтонах,
На концерты приходят люди в погонах.
Над черноморским побережьем звучит Магадан.
Я реально поднялся, я реальный пацан!

Еду в Магадан!
В Магадан!

Вот я на заказнике пою этот трек
Потанин доволен, выписывает мне чек,
Рекомендует меня всем своим друзьям-олигархам.
Вы слышали? Он рекомендует меня всем своим друзьям-олигархам!
У меня песня года! У меня золотой граммофон!
Я не верю глазам, но это не сон,
Вот министр культуры поднимает стакан,
И вы не поверите: из его айфона 3г победоносно звучит:

Еду в Магадан!
В Магадан!

Но к сожалению, я так и остался автором одного хита. Одного, но зато такого, который знает вся наша
необъятная страна.

Не се бойте, с предоставените статистически данни няма да има злоупотреби!

- Благодаря. Не се бойте, с предоставените статистически данни няма да има злоупотреби!

автор: Владимир Ренчин

Еко

Малки, бедни, мръсни*, движението е рехаво, но! Грижим се за хората, мислим екологично и имаме пулсиращ знак „пешеходна пътека”, който се вижда отдалеч и не можеш да го пропуснеш! Знакът е със соларна батерия.
Искам същия знак на изтритата пешеходна пътека пред офиса! Ама нямаааа.

________________
* ЕЙ, не искам никого да обидя: казвам го, защото и ние сме същите, пък и така е по-интигуващо, и контрастът е по-голям – Искър (между Долни Дъбник и Кнежа, Плевенско)