Вчера доста хора
си зададоха въпроса: Какво все пак искат да ни кажат атентаторите? Логиката е,
че ако зададем въпроса, може би ще стигнем до отговора и така ще можем да спрем
тези гнусни атентати.
За нас, които не
сме ориенталисти или специалисти по ислям, е нормално да си намерим авторитет,
благодарение на когото да се ориентираме в непознатото. Аз съм в този смисъл
адепт на Иван Яковина (който ми импонира мужду другото и с характерното за
българите черногледство, макар да не е българин).
Та с негова помощ
да ви разкажа как разбирам нещата.
Според
познавачите, ИДИЛ (на арабски ДАЕШ) строи идеологията си на убеждението, че ще
настъпи краят на света, както казват пророчествата. И те вече се сбъдват: Създадена
е държава - Халифат - и тази свещената държава на всички мюсюлмани се разширява
и ще унищожи всички останали държави, чието съществуване е греховно. Окончателната
победа на ИДИЛ ще се случи, когато се сблъскат двете армии - на правоверните и
на неверниците - и правоверните победят. Известно е мястото на решаващата битка
- гр. Дабик, Сирия (така се казва и вестникът на ИДИЛ). Точно тази идеология
привлича толкова мюсюлмани (най-мече млади) от цял свят и от богатата Европа. Защото
пророчествата се сбъдват. И е чест, и задължение за всеки вярващ в това, което пропагандира
ИДИЛ, да участва в решаващата битка. Халифатът разширява териториите си, но засега
не успява да принуди неверниците, разбирай НАТО, да се включат в наземна
операция. Защото битката трябва да е армия срещу армия, на земята.
Атентатите - в
Европа и по цял свят, кървавите рязания на глави и всички други ужаси, с които
ни залива ИДИЛ, имат една цел - да принудят НАТО да се включи в наземна
операция в Сирия. И те ще продължават до тогава, докато има ИДИЛ, а няма
наземна операция.
(Някой друг път
ще ви разкажа за идеята на Иван Яковина за битката между цивилизацията и варварството,
в която живеем. Проява на варварството около нас са ИДИЛ, антиваксърите,
поддръжниците на Марин Льо Пен и Тръмп... И че ни предстои средновековие...
Мрачно, нали? Точно по моя вкус. Всъщност, повод за шеги няма.)