Fortezza da Basso, Florence
Преди 4 години
четвъртък, 28 април 2011 г.
вторник, 26 април 2011 г.
Добре, че бяха сърбите, които бяха чули от шведите
Може би днес или най-късно утре е направена поръчката за агнешко от Нова Зеландия или Австралия за стола на ЦК и Политбюро.
След седмица облакът от Чернобил стигна до Швеция, шведското радио съобщи за опасността и посоката на движение на облака, сърбите го повториха. А ние го чухме от тях.
Аз бях бременна.
Нарекох това поколение деца „чернобилчета”.
Никак не бяха лесни за гледане. И имаха всевъзможни странни заболявания.
Чернобил, реактор №4, 26 април 1986
PRECARIOUS 2011
„Сталкер“ (1979), реж. Андрей Тарковски, по мотиви на "Пикник край пътя“ на Аркадий и Борис Стругацки.
... стана голям трус: слънцето почерня като козиняво вретище, и цялата луна стана като кръв;
небесните звезди паднаха на земята, като когато смоковница, разклащана от силен вятър, мята неузрелите си смокини;
небето биде преместено като свитък, когато се свива; и всички планини и острови се вдигнаха от местата си.
И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините;
и казват на планините и на скалите: Паднете върху нас и скрийте ни от лицето на седящия на престола и от гнева на Агнето;
Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?
(Откровението на Йоан Богослов: Глава 6)
След седмица облакът от Чернобил стигна до Швеция, шведското радио съобщи за опасността и посоката на движение на облака, сърбите го повториха. А ние го чухме от тях.
Аз бях бременна.
Нарекох това поколение деца „чернобилчета”.
Никак не бяха лесни за гледане. И имаха всевъзможни странни заболявания.
Чернобил, реактор №4, 26 април 1986
PRECARIOUS 2011
„Сталкер“ (1979), реж. Андрей Тарковски, по мотиви на "Пикник край пътя“ на Аркадий и Борис Стругацки.
... стана голям трус: слънцето почерня като козиняво вретище, и цялата луна стана като кръв;
небесните звезди паднаха на земята, като когато смоковница, разклащана от силен вятър, мята неузрелите си смокини;
небето биде преместено като свитък, когато се свива; и всички планини и острови се вдигнаха от местата си.
И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините;
и казват на планините и на скалите: Паднете върху нас и скрийте ни от лицето на седящия на престола и от гнева на Агнето;
Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?
(Откровението на Йоан Богослов: Глава 6)
четвъртък, 21 април 2011 г.
(1970 - 2011)
Крис Хондрос
Тим Хетерингтън
Chris Hondros (Крис Хондрос – носител на „Пулицър”) и Tim Hetherington (Тим Хетерингтън – номиниран за „Оскар”), фотожурналисти, загинаха вчера, 20 април 2011 г., в Либия, гр. Мисурата, от минометен или реактивен снаряд, улучил стената, зад която се прикрили по време на обстрел от страна на силите на Муамар Кадафи.
Родени в една и съща година, загинали в един и същи ден. Смъртта ги превърна в близнаци, с онази особена връзка между тях.
Снимки на Крис Хондрос
Филмът „Дневник” на Тим Хетерингтън
Diary (2010) from Tim Hetherington on Vimeo.
сряда, 20 април 2011 г.
Американ бой
Покорител на дансинга.
Еднакво хубав и отпред, и отзад.
Песента „Американ бой” подпали кръвта на Медведев, руския президент.
Така ще отпразнуваме и подписването на договора за Белене.
понеделник, 11 април 2011 г.
четвъртък, 7 април 2011 г.
Искаш ли
- Искаш ли да плащаш между 6 и 12 млрд. евро за новата АЕЦ?
- Не!
- Искаш ли да плащаш 6 млрд. евро за спасителния фонд на еврозоната?
- Не!
- А да плащаш и двете? Честито! Не припадай! Помощ! Някой да се обади на 112!
- Не!
- Искаш ли да плащаш 6 млрд. евро за спасителния фонд на еврозоната?
- Не!
- А да плащаш и двете? Честито! Не припадай! Помощ! Някой да се обади на 112!
От картофа до аеца
Засадихте ли картофите си? Разфасовахте ли си агнето?
В циганския квартал на Пазарджик съм виждала как става – червата и кръвта се оставят направо на тротоара – там, където се и разфасова. За радост на уличните кучета. Миризмата е неописуема.
Та си представих как пълня балкона с пръст и садя картофи и после със съседите превръщаме етажната площадка в касапница. А може и на тротоара – и да обменяме опит с касапите от съседните сгради.
И във връзка с ентусиазма, който трябва да ни обземе след предложенията на властта, и чувството за исторически оптимизъм (то е много важно, когато става дума за аеца и не бива да го забравяме) се сетих за истории, които ми разказваха днес седемдесетгодишни.
През 60-те на миналия век имало вседържавна акция за садене на тютюн – нещо като „Всеки лист тютюн – куршум в сърцето на капитализма”. Най-висшите представители на държавата ходели по села и паланки и призовавали всеки да засади три лехи тютюн и да подпомогне икономическото развитие на държавата.
В селото при моите днес 70-годишни разказвачи отишла самата Цола Драгойчева – представям си я като един вид Надежда Крупская на БКП. Събранието се провело следобяд и местният партиен водач – работлив, обаче много вярвал на Партията – бегом се прибрал вкъщи и от вратата грабнал жена си да ходят да садят тютюна. До полунощ вече били засадили 6 лехи. Какво е станало с тях обаче след толкова години никой не можа да си спомни.
По време на голямото земетресение март 1977 г. същият местен партиен лидер – поостарял, побелял, работлив, но все така много вярващ в Партията, застанал на балкона си и започнал да вика на уплашените хора, които се изсипвали на улицата: Няма земетресение, спокойно! Е, верно, държал се с две ръце за перилата на балкона, да не вземе да падне при някой пореден трус, но продължавал да вика: Спокойно, няма земетресение!
Та като построим аеца, и като изплатим вересиите за него, и цената на тока се вдигне само 17,5, а не 18 пъти (както каза ББ че щяло да стане без аеца), недай си Боже разломът във Вранча реши отново да ни покаже силата на природата. Кой ли тогава ще вика от балкона: Спокойно, няма земетресение, няма земетресение!
Вярвам, че ББ е вечен, затова се надявам той да стои на балкона.
В циганския квартал на Пазарджик съм виждала как става – червата и кръвта се оставят направо на тротоара – там, където се и разфасова. За радост на уличните кучета. Миризмата е неописуема.
Та си представих как пълня балкона с пръст и садя картофи и после със съседите превръщаме етажната площадка в касапница. А може и на тротоара – и да обменяме опит с касапите от съседните сгради.
И във връзка с ентусиазма, който трябва да ни обземе след предложенията на властта, и чувството за исторически оптимизъм (то е много важно, когато става дума за аеца и не бива да го забравяме) се сетих за истории, които ми разказваха днес седемдесетгодишни.
През 60-те на миналия век имало вседържавна акция за садене на тютюн – нещо като „Всеки лист тютюн – куршум в сърцето на капитализма”. Най-висшите представители на държавата ходели по села и паланки и призовавали всеки да засади три лехи тютюн и да подпомогне икономическото развитие на държавата.
В селото при моите днес 70-годишни разказвачи отишла самата Цола Драгойчева – представям си я като един вид Надежда Крупская на БКП. Събранието се провело следобяд и местният партиен водач – работлив, обаче много вярвал на Партията – бегом се прибрал вкъщи и от вратата грабнал жена си да ходят да садят тютюна. До полунощ вече били засадили 6 лехи. Какво е станало с тях обаче след толкова години никой не можа да си спомни.
По време на голямото земетресение март 1977 г. същият местен партиен лидер – поостарял, побелял, работлив, но все така много вярващ в Партията, застанал на балкона си и започнал да вика на уплашените хора, които се изсипвали на улицата: Няма земетресение, спокойно! Е, верно, държал се с две ръце за перилата на балкона, да не вземе да падне при някой пореден трус, но продължавал да вика: Спокойно, няма земетресение!
Та като построим аеца, и като изплатим вересиите за него, и цената на тока се вдигне само 17,5, а не 18 пъти (както каза ББ че щяло да стане без аеца), недай си Боже разломът във Вранча реши отново да ни покаже силата на природата. Кой ли тогава ще вика от балкона: Спокойно, няма земетресение, няма земетресение!
Вярвам, че ББ е вечен, затова се надявам той да стои на балкона.
сряда, 6 април 2011 г.
Новият фашизъм
Спортувате ли? Храните ли се с органични храни? Ползвате ли органична козметика? Ходите ли редовно на профилактични прегледи?
С моя късмет попаднах на днешното „Челюсти” без Диана Найденова и темата най-общо беше „Как да разкатаем напълно фамилията на пушачите?”
Говореше се за повишаване на здравните вноски, които щели да бъдат нещо като глоба за хората, които не вземат мерки да се грижат за здравето си: Ето, не те пращаме в затвора, но те глобяваме [цитат по памет от девойка, представителка на коалиция „България без дим”].
Имаше и една представителка на правозащитна организация [думата поизлиза от „защита на правата (на човека)], която беше против чак така да наказваме пушачите, защото било хубаво за всички да има едни и същи правила, защото иначе системите рухвали.
Някак си естествено се стигна до темата за дебелите хора, които заемат по две места в самолета, и които също трябва да плащат по-високи здравни осигуровки.
Каза се почти буквално и следното: Защо да плащам с моята осигуровка скъпи операции и химиотерапии на хора, които не си следят редовно здравето и не си откриват рака в начален стадий? Когато ракът се лекува като настинка?
Правозащитничката успя да вметне, че пушели обикновено по-бедните хора (тук ще добавя, че извън болестите, обикновено са дебели също бедните – оти муат картофи и леб по цел ден) и така сме щели да накажем най-бедните...
После на шега стана дума, че който не спортува, също не се грижи за здравето си. „Вие кога за последно спортувахте?” – попита водещата. „В събота”, изфука се положителната събеседничка. „Не помня...”, смутолеви не дотам положителната. „Ха, ха, значи и вашата осигуровка трябва да се вдигне...”
Днес се стряскам от подобни разговори, но напълно вярвам, че до година-две те ще станат масови и ще обръгнем, докато един ден не ги видим въплътени в живота.
След това ще решим, че синеоките по-често имат очила и тях също ще глобим с по-високи осигуровки.
Ще дойде ред и на леворъките, които харчат повече пари на образователната система.
И когато измислят нещо и за вас, никой няма да реагира, защото вече всички ще са си били камшика от тази територия.
Тук ще останат само арийците – здрави, спортуващи, непушещи, непиещи, безсмъртни!
Аз съм лесна – и съм пушач, и съм дебела, така че първа ще се изпарявам (или влизам в затвора). Вие му мислете. Как ще виреете в тази постна, безвкусна, блудкава среда.
С моя късмет попаднах на днешното „Челюсти” без Диана Найденова и темата най-общо беше „Как да разкатаем напълно фамилията на пушачите?”
Говореше се за повишаване на здравните вноски, които щели да бъдат нещо като глоба за хората, които не вземат мерки да се грижат за здравето си: Ето, не те пращаме в затвора, но те глобяваме [цитат по памет от девойка, представителка на коалиция „България без дим”].
Имаше и една представителка на правозащитна организация [думата поизлиза от „защита на правата (на човека)], която беше против чак така да наказваме пушачите, защото било хубаво за всички да има едни и същи правила, защото иначе системите рухвали.
Някак си естествено се стигна до темата за дебелите хора, които заемат по две места в самолета, и които също трябва да плащат по-високи здравни осигуровки.
Каза се почти буквално и следното: Защо да плащам с моята осигуровка скъпи операции и химиотерапии на хора, които не си следят редовно здравето и не си откриват рака в начален стадий? Когато ракът се лекува като настинка?
Правозащитничката успя да вметне, че пушели обикновено по-бедните хора (тук ще добавя, че извън болестите, обикновено са дебели също бедните – оти муат картофи и леб по цел ден) и така сме щели да накажем най-бедните...
После на шега стана дума, че който не спортува, също не се грижи за здравето си. „Вие кога за последно спортувахте?” – попита водещата. „В събота”, изфука се положителната събеседничка. „Не помня...”, смутолеви не дотам положителната. „Ха, ха, значи и вашата осигуровка трябва да се вдигне...”
Днес се стряскам от подобни разговори, но напълно вярвам, че до година-две те ще станат масови и ще обръгнем, докато един ден не ги видим въплътени в живота.
След това ще решим, че синеоките по-често имат очила и тях също ще глобим с по-високи осигуровки.
Ще дойде ред и на леворъките, които харчат повече пари на образователната система.
И когато измислят нещо и за вас, никой няма да реагира, защото вече всички ще са си били камшика от тази територия.
Тук ще останат само арийците – здрави, спортуващи, непушещи, непиещи, безсмъртни!
Аз съм лесна – и съм пушач, и съм дебела, така че първа ще се изпарявам (или влизам в затвора). Вие му мислете. Как ще виреете в тази постна, безвкусна, блудкава среда.
Малко понапълнях тази зима... но пак съм си сладка
Снимка на Gergana Kachuleva
петък, 1 април 2011 г.
1 април
Най-накрая спечелих джакпота и най-сетне ще мога да кажа репликата, която отдавна си мечтая да мога да кажа:
I’m rich, I quit!
I’m rich, I quit!
Абонамент за:
Публикации (Atom)