вторник, 15 ноември 2011 г.

Симон




Симон Варсано за първи път разказва за това защо и как го простреляха на 10 март 1989-та.
Не, не защото е „правел графити” (както го пита един млад артист), а защото от януари до март пише на три сгради с боя за обувки „Тодор Берия Живков”.
Говори за преодоляването на страха, след което спиш „като бебе, усмихнат”.
Защо го разказва след 22 години?
Защото днес се чуства по същия начин.
Защото не е вярвал, че след 22 години пак ще иска да пише по стените.
Влюбих се в очите на Симон и в това, което струи от тях.

Гледайте от 1, 58 мин. до 11,10 мин., БунтART от 13 ноември.

неделя, 13 ноември 2011 г.

Цветозар Томов: Отворено писмо до ръководството Пловдивския университет по повод даването на титлата почетен доктор на футболиста Христо Стоичков

На вниманието на:
Доцент д-р Запрян Козлуджов –
Ректор на Пловдивския университет
Копия до:
Доцент д-р Мария Шнитер –
Декан на Философско-историческия факултет
Доцент д-р Светлана Събева –
Ръководител на катедра „Критическа и приложна социология”


Доцент Козлуджов,

От медиите научих, че Пловдивският университет е присъдил званието доктор хонорис кауза на г-н Христо Стоичков.

Няма да коментирам въпроса с какви постижения в сферата на науката и образованието новоизлюпеният почетен доктор на Пловдивския университет е заслужил тази чест. Известно ми е, че присъждането на най-високото академично звание на хора, доказали се преди всичко с умението си да ритат топка, се превърна в традиция за този университет. Това звание е присъждано на българския футболист Христо Бонев, италианската футболна звезда Карло Анчелоти, както и на германския футболен деятел Енгелберг Неле.

Случаят с г-н Стоичков, обаче, е връх на тази срамна традиция, предвид факта, че става дума за впечатляващо неук и необразован човек.

Личното ми мнение е, че това унижава не само Вас и членовете на Академичния съвет на университета, които сте пряко отговорни за това решение, но и всички преподаватели и студенти на Пловдивския университет, които нямат нищо общо с него.

Тъй като не искам да споделям подобно унижение, настоявам незабавно да прекратя трудовия си договор с Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”.

Ще дам, според силите си, гласност на това писмо и изразената в него позиция, тъй като смятам, че колениченето на академичните среди пред силните на деня е публичен проблем.

Доцент д-р Цветозар Томов,
Катедра „Критическа и приложна социология”

петък, 11 ноември 2011 г.

Rodina - Release Date: November 29th 2011

вторник, 8 ноември 2011 г.

Приказки за демокрацията



Свещената чаша на Мохамед от Лондон пристига в гр. Грозни, Чечня, където ще се съхранява (септември 2011). Потомците на пророка са взели това решение като израз на признание за приноса на Чечня за развитието на традиционния ислям. Чашата се съхранява в най-голямата джамия в Грозни, носеща името на Ахмад Хаджи Кадиров.

Най-голям принос в развитието на Чечня и пристигането на Чашата в Грозни има, разбира се, Рамзан Кадиров, от 2007 г. Председател на правителството на Чеченската република (президент), син на бившия президент Ахмад Кадиров, убит през 2004 г. (Да, на него е кръстена джамията.)

Ето изглежда как протичат заседанията на правителството под ръководството на президента:
Авторитети няма. Аз съм стопанин, аз съм на кормилото. И никой друг. Рамзан и точка.
Колко познато! Някои са ходили в едно училище да учат как се раздпределят порции!


Кадиров се определя като най-добрият човек на света. Чечня по думите му е най-демократичната република, а неговият идол е Путин.


Рамзан Кадиров: Мама се обажда!

и нещата заспиват...

и стигат до планирания и желан завършек...
(по материали от днешния инфо поток)

Проституиращата журналистика
…ми се случи да работя в медия, купена от Ирена Кръстева. Помня самото начало – как ни наблъскаха по десет души в стая без прозорци и усещането, че всъщност сме животни в клетка. Добре отгледани и охранени образци на порода, специално селектирана за заколение. В същия този вестник преди изборите забраняваха да се споменава името на Бойко Борисов. Ако случайно се наложеше да бъде написана дописка, той фигурираше единствено като "столичния кмет". В един момент стана премиер и нещата коренно се промениха. Тогава името му присъстваше почти на всяка страница. Дори се стигна до там, че падаха материали, ако случайно към тях има снимка на Бойко Борисов, на която той не изглежда добре. Спомням си, че някъде в този период с мен се свърза представител на международната организация "Репортери без граници", който беше изумен от проверката си в България: "И в други държави сме се сблъсквали с цензура, но там тя е била наложена от властта. При вас самите журналисти си слагат прегради и се страхуват да пишат истината, цензурират се преди материалът да е стигнал до главния редактор!"

Защо Борисов изведнъж се загрижи за банката на Пеевски?
Вестниците на Пеевски, ТВ 7 и др., не просто създават медиен комфорт на премиера, като не го закачат. Те се занимават с активна пропаганда в негова полза, която се състои основно от клевети срещу политическите му противници. Вестниците на Пеевски се специализираха в продължителни черни кампании срещу тях. И цялата тази мръсотия се финансира от Корпоративна търговска банка, която е дала парите за вестниците на Пеевски. А тази банка преуспява, благодарение на държавните пари в нея.

Цветелина Янева с най-скъпия клип за годината
Кризата, която обхвана най-масовия жанр от година насам, явно не се отразява по никакъв начин на младата певица Цветелина Янева.

четвъртък, 3 ноември 2011 г.

3 ноември 1989

Почти бях забравила: група граждани внесохме петиция и след толкова години жълтите плочки отново чуха да се скандира „Демокрация!
Берлинската стена още не беше паднала.
I believe in yesterday.
В днес и утре ми е трудно да повярвам.

сряда, 2 ноември 2011 г.

Циганско лято

Бях омерзена, погнусена, отвратена... (Избори, какво друго да очакваш?)
Лекувам се със стихове на Мария Донева и циганско лято. Да ви кажа, има резултат!

Как чудесно се успах…
Как чудесно се успах
Сладко и нарочно!
До кафето се добрах
в 11 точно.

Пих го дълго, пих го с кеф,
още по пижама.
Дишам крепко и добре.
В офиса ме няма.

Няма ме във автобуса,
няма ме в таксито.
Даже може да закуся.
Кой за мене пита?

Малко съм като насън.
Боса на паркета
гледам – ръси дъжд навън,
чорлави врабчета,

понеделник, трескав ден,
запотен и жалък.
Да, но не и тук при мен.
Чувствам се успяла.

Няма да се извиня!
И не се обаждам.
Само мой си е денят.
Само аз съм важна.

Любовна лирика
Искам да се видим пак.
Искам да ти бъда крак,
дроб, ребро, колянна става.
Искам всичко да ти давам.
Да ми мъркаш до ухото.
Аз обичам те защото.

Вчера си намерих кестен
Вчера си намерих кестен
и прогнозата е ясна:
непременно ще е есен.
Бавно слънцето загасва,

сменя си цвета морето,
в шал от пяна се загръща.
Прибери се там, където
ще си чакан и прегръщан.