В началото на 20 век около 15% от шведите, млади и здрави, емигрират в Америка. Повечето се заселват в Минесота, където, благодарение на издръжливостта и находчивостта си, на мрачната си религиозност и силно семе успели да обработват земята, в която никой друг не можел дори лопата да забие, във враждебен климат, който им припомнял дома. Те успели да превърнат прерията в море от жито и да нахранят света.
Смисълът на тази история е, че някога Швеция е била диаметрално противоположна на всичко, с което я асоциирамее днес: милитаристична, нетелорентна, реакционна, суеверна, йерархична и адски бедна. И след това, благодарение на някакъв катаклизъм, на нощно депресивно просветление с видение за нова реалност, появила се във въображението благодарение на шнапса и сауната, шведите решават да се променят, всички заедно, едновременно. Не просто да променят възглавниците и завесите, а да променят всичко. Да станат различни. Да станат плуралистични, либерални, модерни, спокойни по въпросите на секса, културно открити, демократично включващи, мирни и неутрални, предани на идеите на социалното благосъстояние, здраве, щастие и филмите на Бергман.
Аз дори не мога да си представя друга страна, която толкова ярко да доказва, че националните характеристики не се предават с майчиното мляко, а са резултат от много години на погрешни действия, предразсъдъци, страх, снобизъм и злоупотреби. Шведите успяват да пресадят своите корени и да станат международен стандарт на загриженост, образец на човека. И това е забележително.
