Днес кварталът няма да гледа турски сериал

5 минути след катастрофата

малки, а вече и те - сеирджии

1 час по-късно

Ян Шванкмайер – последният сюрреалист

Гениален.
Непоказван у нас.
По времето на социализма – забранен като вражески.
Днес – неизвестен, защото недоходоносен.

Измеренията на диалога (Dimensions Of Dialogue)


Любовта на месото (Meat Love)


Фауст


Смъртта на сталинизма в Бохемия
(The Death Of Stalinism In Bohemia)

Глобул: осирането продължава

Двете с Боби пием кафе.
Виждам ръцете й и те не държат телефон.
Моят звъни.
Каква изненада? – звъни ми Боби.
Да я питаш защо ми звъни, като съм пред нея и от половин час клюкарстваме.
И как ми звъни – явно набира чрез телекинеза, защото телефончето й е в чантата.
Глобул отчете 18 сек. разговор. За който се плаща като за половин минута.
С малки суми, но редовно. И от много хора.
Капка по капка – вир става. И няколко милиона месечно повече.
Та така.

Тук усмивките са забранени

В страната, да ви кажа, и чувството за хумор е плесенясало.
Само когато става дума за смешки с дупета и цици, 90% от хората се смеят.
А когато става дума за модерно, атрактивно, многопластово смешно, тогава някои фактори стоят с каменни като на съветски войник от паметник лица и хващат парцалите (вж паметника на съветската армия тия дни), или опищяват орталъка (спомнете си клекалото на Черни).
Толкова ли е трудно да си признаем, че Европа, пътувайки на изток, именно в България за първи път вижда клекало?
Толкова ли е трудно да видим новите окупатори в гениалната хрумка с паметника на армията на страната, която вече не съществува?
Пропагандата, комунизмът, ботушът и шмайзерът бяха заменени през последните години от консуматорство от всички възрасти.
Когато в Бг тръгна по кината (някога имаше кина) първият филм за Батман, той нямаше никакъв успех. Тукашните деца, ако харесваха комикси, ги свързваха с Пиф. Така че какъв Батман, какви 5 лева? Машината обаче се завъртя, промиването на мозъци продължи и всеки следващ Батман филм имаше все по-голям успех.
Може би ще си остана самотна в нехаресването на плоските шегички и еднотипните филми по нашите екрани (има други, ама тях не ги внасят). Да напомня. Когато след Втората световна война италианците правят и гледат неореализъм, американските филмови компании решават безплатно да предоставят за разпространение своите филми – дотогава, докато създадат своя си публика и пречупят гръбнака на местното кино. Което се случва.
Само преди десетина години в Лондон мултиплексите (говоря за кината) нямаха успех, да не говорим за Макдоналдс. Днес фиш енд чипс не можеш да си намериш, но бигмак – моля!
Разбира се, всеки избира какво да харесва, но също така всеки артист е свободен да има своята оценка. И когато тя е изразена модерно и с чувство за хумор, това още повече ме радва.
Нали се борим за туристи? Тази смешка е истинска туристическа атракция.
Съжалявам всички, които се възмущават и крещят „Вандали!”
Нали не сме забравили как точно СССР ни освобождава от фашизма?
Нали знаем, че в България загинал съветски войник няма?
Тогава за какво са тия сълзи?

Снимка: БОРИСЛАВ НИКОЛОВ
Дядо Коледа, Роналд "Макдоналдс", Жокер, Капитан Америка, Супермен ще бъдат измити, защото ние държим в центъра на столицата да си имаме съветски войници и партизани

Искам да летя

Някак си заглъхнаха приказките и вълненията около българските бежански центрове. Условията са ужасни, имаше и някакви хора, дето получаваха заплати, без да има работещ център, имаше и една бременна арменка... Днес на кой му пука?
Бедни сме били, затова така стояли нещата.
Оказва се обаче, че и богатството на една държава и демократичната й система пак не дават гаранции за това, че хората се раждат равни.
Богатата Холандия, където безработните получават над хиляда евро на месец и общински жилища, е решила проблема с бежанците с по-хуманен от нашия, но явно дълголетен затвор.
Искам да стана пилот и да летя, казват децата от убежището за бежанци.
Чудеса обаче има само в приказките.

I Am Here - Doc Pilote (English Subtitles) from Amin Mueller on Vimeo.