Днес намерих своя role model

Като почнаха алафрангите да пристигат на софийското летище и ги наобиколиха носещите микрофони, една жена с опрятен вид обясни как добре се отнасяли французите към тях, как тя не живеела в палатка и как работела в дюнерджийница.
Някак си не стана ясно по какви критерии са попаднали на нея френските власти.
Дне обаче Ер малък тв направи разговор с жената – нищо, че тя и съпругът й малко безсловесни си падат – от което стана ясно, че те, работили каквото работили три години във Франция, пък се наложило да се приберат по домашни причини (да гледат болен близък). Поогледали се, подочули, че французите дават безплати самолетни билети и по 300 евро на калпак и взели, че сами се предали на властите като роми, които имат нужда от депортация, макар да са турци. И не само те, ами и други две семейства така.
Да се чудиш как още други ганьовци не са се обявили за роми за депортация.
Че то си е чиста далавера!
Винаги съм се чудела как хора, дето, по мои представи, не би трябвало и пътя до гарата да успеят да намерят (щото неграмотни, неуки), как тези хора стигат до Европата, първи научават за „социала” (това в Немско), дето ще ги хрантути без да работят и без да знаят езика, първи ще открият католическата църква, дето ще им намери личен лекар и ще прати децата им в училище, и пак първи ще се пишат, че искат да бъдат депортирани срещу кеш и безплатен билет, пък и седмица живот в хотел.
Такива хора и тук първи научават кога и какви молби да подават за помощи. И когато трябва да работят 15 дни за тези помощи, първи се отказват от тях.
И след време пак ще се окажат я в Париж, я в Берлин в очакване на следващото безплатно пътуване.
Съвет: Не си пращайте децата в университети. Училището на живота е другаде.

Ако имате нерви, ето връзка към видеото – около 20 минути
http://www.btv.bg/shows/tazi-sutrin/videos/video/761767069-Izgoneni_ot_Frantsiya.html