Woodkid - Iron from WOODKID on Vimeo.
Fortezza da Basso, Florence
Преди 4 години
четвъртък, 31 март 2011 г.
петък, 25 март 2011 г.
Язък за мундира, язък за пагоните!
- Искаме да благодарим на МВР за адекватните действия на МВР, на Калин Георгиев...
- На Премиера!
- На Премиера...
Пресконференция на МВР в Сливен след края на кризата със заложничките. Калин Георгиев въвежда бившите вече (слава Богу!) заложнички, да ги видят журналята колко са хубави. Дава им се думата. Едната благодари, започва втората. Калин Георгиев се навежда зад първата и подканя седящата до нея жена да благодари на Премиера, и как отвътре му идва! Той е млад, но вече знае! А някои от бившите вече заложнички били съпруги на полицаи, което – какво? – гарантирало е успеха на акцията, качва двойно рейтинга на МВР?
Жива да не бях!
четвъртък, 24 март 2011 г.
За радост на медиите: Умирай трудно в Сливен
Каква радост, каква неприкрита радост демонстрираха нашите медии вчера и днес. Как искряха очите им, какъв възторг струеше от репортерите и водещите: сам Господ им направи подарък със „заложническата криза” в Сливен.
Поредният изтрещял вчера се опита да реши проблемите си от раз.
Филмите, които съм гледала, ме караха да допускам следното:
Служителите в банката изпълняват искането, дават парите и, след като си отиде гррабителят, викат полиция. Всички са живи и здрави, парите са застраховани така или иначе, камерите работят, до два-три дни „органите” ще си го хванат.
Какво се е объркало – човекът повече ли е бил изтрещял или охранителят се е правил на Брус Уилис? Ранен, добре че оживя. Заложничките - уплашени, семействата им – тройно.
Добре, че всичко (поне дотук) завършва добре.
Разбира се, венецът на историята е нещо, което чух току що:
Репортер към роднина на освободена през нощта заложничка:
- Вчера притеснихте ли се?
Туш!
Поредният изтрещял вчера се опита да реши проблемите си от раз.
Филмите, които съм гледала, ме караха да допускам следното:
Служителите в банката изпълняват искането, дават парите и, след като си отиде гррабителят, викат полиция. Всички са живи и здрави, парите са застраховани така или иначе, камерите работят, до два-три дни „органите” ще си го хванат.
Какво се е объркало – човекът повече ли е бил изтрещял или охранителят се е правил на Брус Уилис? Ранен, добре че оживя. Заложничките - уплашени, семействата им – тройно.
Добре, че всичко (поне дотук) завършва добре.
Разбира се, венецът на историята е нещо, което чух току що:
Репортер към роднина на освободена през нощта заложничка:
- Вчера притеснихте ли се?
Туш!
На балкона на семейство Пенчеви: един оператор отпред, един оператор отзад, щипките за пране – и те. Е що не наехте хеликоптерчето на Дарик да снимате отгоре? За да е хем евтинко, хем готинко, а?
вторник, 22 март 2011 г.
Баси, верно 1 милиард ли са инвестирали?!
Чета и не вярвам на очите си: уж за без пари навремето Костов беше продал Нефтохима, а се оказва, че Лукойл е платил 498 млн. долара за 58% от акциите (101 млн. долара за 58% от акциите на "Нефтохим", 360 млн. долара – за изплащане на старите задължения на предприятието към фиска преди приватизацията, 37 млн. долара – за изплащане на скрити задължения на "Нефтохим" към момента на приватизация). И, моля ви се, за 11 години – от 1999-а до 2010-а – били инвестирали 1 млрд. долара!
1 млрд. щ.д. трябва да се забелязват с просто око.
Има ли някой от Бургас да ми каже дали се забелязват?
Че от София не ги виждам.
Гигантски инвестиции – и пак работят на загуба! Как да не ги ожалиш?
Както казало било наш’то слънце ББ Нефтохимът по социалистическо бил разчетен да преработва „12 млн. суров петрол, сега преработва 5 млн., а експлоатационните разходи (ток, работни заплати и т.н.) са едни и същи”.
Ето значи, откъде идва ниската производителност на труда, дето Евростат ни води на последно място в Европа. При положение, че от рафинерията зависи бюджета на страната, няма как баш монополистът на страната да е неефективен, а средностатистически производителността в България да се повиши.
В енергетиката където и да погледнеш смърди. Особено в онези части, където (да ме прости Пушкин) „там русский дух, там Русью пахнет”*.
В Козлодуй затвориха блоковете на АЕЦ-а, а никого не уволниха – всички си останаха на работните места и си взимат заплати от по 1300 лв. + социални придобивки.
От прословутия буй Бургас – Александопулус се оказа най-накрая, че целото Южно Черноморие може да се осе.е завинаги срещу 35 млн. щ.д. годишно (то правителството харчи два пъти повече в секунда), и не директно за бюджета, а, както се научих тия дни, – за съвместната ни компания с Русия и Гърция, от която притежаваме нек’ви проценти – май 24.5% - и то ако ръководството на компанията (Русия) реши да разпределя дивиденти. Толкоз на българския интерес.
„Дружеството [Лукойл] хвали настоящото правителство като “единственото, което предприе ефективни мерки за въвеждане на ясни правила в този сектор”, чета в Медиапул. Неизреченото допълнение следва да се разбира като „които [правилата, де] са в наша полза”.
„Най-обичам да съм монополист”, казват, обичал да казва Красимир Гергов.
Това е modus vivendi на де що има преуспяващ бизнес по нашите ширини.
А другото шикалкавене и шменти капели – ще строим, няма да строим, ще търсим инвеститор, няма да търсим, интересува ни цената, не ни интересува цената – прилича на пазарене в сука: Колко искаш? Колко даваш? И накрая си стискат ръцете. Едни пари отиват в едни джобове, а заемите и лихвите по тях плащаме ние.
_______________________
* Из поемата „Руслан и Людмила”.
1 млрд. щ.д. трябва да се забелязват с просто око.
Има ли някой от Бургас да ми каже дали се забелязват?
Че от София не ги виждам.
Гигантски инвестиции – и пак работят на загуба! Как да не ги ожалиш?
Както казало било наш’то слънце ББ Нефтохимът по социалистическо бил разчетен да преработва „12 млн. суров петрол, сега преработва 5 млн., а експлоатационните разходи (ток, работни заплати и т.н.) са едни и същи”.
Ето значи, откъде идва ниската производителност на труда, дето Евростат ни води на последно място в Европа. При положение, че от рафинерията зависи бюджета на страната, няма как баш монополистът на страната да е неефективен, а средностатистически производителността в България да се повиши.
В енергетиката където и да погледнеш смърди. Особено в онези части, където (да ме прости Пушкин) „там русский дух, там Русью пахнет”*.
В Козлодуй затвориха блоковете на АЕЦ-а, а никого не уволниха – всички си останаха на работните места и си взимат заплати от по 1300 лв. + социални придобивки.
От прословутия буй Бургас – Александопулус се оказа най-накрая, че целото Южно Черноморие може да се осе.е завинаги срещу 35 млн. щ.д. годишно (то правителството харчи два пъти повече в секунда), и не директно за бюджета, а, както се научих тия дни, – за съвместната ни компания с Русия и Гърция, от която притежаваме нек’ви проценти – май 24.5% - и то ако ръководството на компанията (Русия) реши да разпределя дивиденти. Толкоз на българския интерес.
„Дружеството [Лукойл] хвали настоящото правителство като “единственото, което предприе ефективни мерки за въвеждане на ясни правила в този сектор”, чета в Медиапул. Неизреченото допълнение следва да се разбира като „които [правилата, де] са в наша полза”.
„Най-обичам да съм монополист”, казват, обичал да казва Красимир Гергов.
Това е modus vivendi на де що има преуспяващ бизнес по нашите ширини.
А другото шикалкавене и шменти капели – ще строим, няма да строим, ще търсим инвеститор, няма да търсим, интересува ни цената, не ни интересува цената – прилича на пазарене в сука: Колко искаш? Колко даваш? И накрая си стискат ръцете. Едни пари отиват в едни джобове, а заемите и лихвите по тях плащаме ние.
_______________________
* Из поемата „Руслан и Людмила”.
понеделник, 21 март 2011 г.
Опашка
През март, на 21 число, в София се случи необикновено странно произшествие. Лъвът на Лъвов мост се оказа без опашка. За трети път. Лъвът се разтревожи, защото без опашка нито в официално учреждение да се появиш, нито в светското общество, не можеш да се пуснеш по Царя... А опашката през това време се разхождаше из града, държеше се като хулиган и се представяше за статски съветник (нещо като генерал в държавната администрация съгласно Табелата за ранговете на Петър I). И, съответно, изискваше към нея да се обръщат с „Ваше Висoкородие”. И отказваше да се върне на законоопределеното й място.
петък, 18 март 2011 г.
костенурче
Изпратиха ми снимка на излюпващо се костенурче. Я как гледа като орел!
Спасителен център за сухоземни костенурки
Еминска планина
С. Баня, Община Несебър, област Бургас
www.geachelonia.org
Спасителен център за сухоземни костенурки
Еминска планина
С. Баня, Община Несебър, област Бургас
www.geachelonia.org
вторник, 15 март 2011 г.
преди 500 години се освободихме от...
Сложих си го във FB, но е полкова велико, че няма как и тук да не споделя, заедно с имената на хероите - може би ще е по-правилно да ги нарека титани на мисълта, знанията, ерудицията.
Ей, хора, управляващи, не искаме чак толкова много от вас - само да сте завършили 4-ти клас и да мислите от време на време... Трудно ли е? Знам, знам, ама все пак опитайте!
Левски от стената гледа тъжно.
Депутат от ГЕРБ да се наричам първа радост е за мене:
НИКОЛАЙ ГОРАНОВ КОЦЕВ, председател на Група за приятелство България – Филипини, роден на 12/10/1965 Враца, България, предприемач; владее руски език;
НИКОЛАЙ ХИНКОВ РАШЕВ, зам.-председател на Група за приятелство България - Албания, роден на 15/01/1973 Мездра, България, инженер
Ей, хора, управляващи, не искаме чак толкова много от вас - само да сте завършили 4-ти клас и да мислите от време на време... Трудно ли е? Знам, знам, ама все пак опитайте!
Левски от стената гледа тъжно.
Депутат от ГЕРБ да се наричам първа радост е за мене:
НИКОЛАЙ ГОРАНОВ КОЦЕВ, председател на Група за приятелство България – Филипини, роден на 12/10/1965 Враца, България, предприемач; владее руски език;
НИКОЛАЙ ХИНКОВ РАШЕВ, зам.-председател на Група за приятелство България - Албания, роден на 15/01/1973 Мездра, България, инженер
петък, 11 март 2011 г.
вторник, 1 март 2011 г.
Баба Марта!
Обичам първи март и мартениците!
Миналата година видях щъркели още през февруари.
Но малко остана, и тази година ще си дойдат.
Гуглето – и то се накичило с мартеница (приятно ми стана, признавам си).
И още нещо – не само в Бг има мартеници. Има ги и в Румъния, и в Молдова, но там ги носят само жени и деца и се казват марцишори (доколкото си спомням).
Аман!
- Здравейте. Обаждам се от Виваком и искам да ви предложа един подарък...
- Благодаря, не ме интересува, искам за всичко да си ПЛАЩАМ.
- Благодаря, не ме интересува, искам за всичко да си ПЛАЩАМ.
Абонамент за:
Публикации (Atom)