Баси, верно 1 милиард ли са инвестирали?!

Чета и не вярвам на очите си: уж за без пари навремето Костов беше продал Нефтохима, а се оказва, че Лукойл е платил 498 млн. долара за 58% от акциите (101 млн. долара за 58% от акциите на "Нефтохим", 360 млн. долара – за изплащане на старите задължения на предприятието към фиска преди приватизацията, 37 млн. долара – за изплащане на скрити задължения на "Нефтохим" към момента на приватизация). И, моля ви се, за 11 години – от 1999-а до 2010-а – били инвестирали 1 млрд. долара!
1 млрд. щ.д. трябва да се забелязват с просто око.
Има ли някой от Бургас да ми каже дали се забелязват?
Че от София не ги виждам.
Гигантски инвестиции – и пак работят на загуба! Как да не ги ожалиш?
Както казало било наш’то слънце ББ Нефтохимът по социалистическо бил разчетен да преработва „12 млн. суров петрол, сега преработва 5 млн., а експлоатационните разходи (ток, работни заплати и т.н.) са едни и същи”.
Ето значи, откъде идва ниската производителност на труда, дето Евростат ни води на последно място в Европа. При положение, че от рафинерията зависи бюджета на страната, няма как баш монополистът на страната да е неефективен, а средностатистически производителността в България да се повиши.
В енергетиката където и да погледнеш смърди. Особено в онези части, където (да ме прости Пушкин) „там русский дух, там Русью пахнет”*.
В Козлодуй затвориха блоковете на АЕЦ-а, а никого не уволниха – всички си останаха на работните места и си взимат заплати от по 1300 лв. + социални придобивки.
От прословутия буй Бургас – Александопулус се оказа най-накрая, че целото Южно Черноморие може да се осе.е завинаги срещу 35 млн. щ.д. годишно (то правителството харчи два пъти повече в секунда), и не директно за бюджета, а, както се научих тия дни, – за съвместната ни компания с Русия и Гърция, от която притежаваме нек’ви проценти – май 24.5% - и то ако ръководството на компанията (Русия) реши да разпределя дивиденти. Толкоз на българския интерес.
„Дружеството [Лукойл] хвали настоящото правителство като “единственото, което предприе ефективни мерки за въвеждане на ясни правила в този сектор”, чета в Медиапул. Неизреченото допълнение следва да се разбира като „които [правилата, де] са в наша полза”.
„Най-обичам да съм монополист”, казват, обичал да казва Красимир Гергов.
Това е modus vivendi на де що има преуспяващ бизнес по нашите ширини.
А другото шикалкавене и шменти капели – ще строим, няма да строим, ще търсим инвеститор, няма да търсим, интересува ни цената, не ни интересува цената – прилича на пазарене в сука: Колко искаш? Колко даваш? И накрая си стискат ръцете. Едни пари отиват в едни джобове, а заемите и лихвите по тях плащаме ние.
_______________________
* Из поемата „Руслан и Людмила”.