„Циганите на сапун....”

... турците под ножа!”
Видях, чух, не разбрах.
Познавах хора, преживели Втората световна война. Мой чичо от Цариброд имаше татуиран номер на ръката си.
За моето поколение Аушвиц и Треблинка не бяха просто имена.
Газовите камери, планините от детски обувки, полюлеите от човешка кожа – тези образи ни придържаха към някава същностна, неотменна истина. Истината, че не можеш да направиш, не – дори не можеш да помислиш да направиш някого „на сапун”.
На сапун бяха правени не само цигани, но и комунисти, социалисти, социалдемократи, свидетели на Йехова, хомосексуални, католически свещеници... А душевно болните и сакатите са отивали направо "под ножа".
Не можех да си представя, че ще видя деца, хлапаци и девойки да крещят, да носят плакати с тези ужасяващи лозунги. През 2011-а. В центъра на столицата.
Къде са родителите на тези деца? На какво са ги научили? Къде останаха 10-те Божи заповеди? Къде остана човешката същност, която трябва да носим, дори ако не вярваме в Бог?
Та Холокостът беше вчера!
„Възродителният процес” беше днес сутринта!
Гледам тези разкривени детски лица. Нашите деца ли са това? Да!
Моите деца ли са това? Не!
Всяко поколение недоволства от следващото. И в Римската империя старите се възмущавали от поколението на децата и пророкували, че безогледността на младите няма до доведе до нищо добро.
И Римската империя наистина се разпаднала.

Докладвайте противоконституционните Facebook групи

За бусовете на Атака в центъра на София вчера вечер никой нищо не казва.
Колко е удобно недоволството от мафията ("цар" Киро - спонсор на МВР) да бъде пренасочено към етническа омраза чрез хлапетии, за които сблъсъкът с куките е върховен момент в гневното им ежедневие!
Всичките приказки за българската „толерантност” и спасяването на българските евреи от Холокоста остават в миналото, днес на площада се крещи „… на сапун”! под благосклонния поглед на управляващите. Любимото им дете – МВР – си чопли носа. А прокуратурата въобще се е изпарила. Не от днес, съвсем не от днес.
И познайте сега кой потрива доволно ръце. Всъщност - името им Легион...

Отделете 30 секунди да докладвате една - две Facebook групи, които подтикват към насилие (срещу ромите).
Целият текст ТУК.

С благодарност към еенк

Никога (повече) Мотел "Сарая Макади"!

Настоявах да отидем другаде или да спим в колатa – не бях чута.
Спах в рамките час, после чаках да се зазори.
Броих жаби – крачетата им правеха „пльок-пльок” пред вратата.
А може и да е била само една жаба, която се е разхождала напред-назад.
Верно евтино. Ама нито чисто, нито тихо, нито нощна лампа, нито гардероб, нито работеща баня, нито ..., нито..., нито... А ако искаш да хапнеш, чакаш час и първо те изяждат комарите, после изяждаш нещо ти и се питаш „Как можах?”
Унизително до неприличие.
После реших да прoверя какво са написали за себе си в нета:
Намерих текст, в който само имената отговарят на истината.
Всичко останало са долни лъжи:
„Мотел "Сарая Макади" се намира в живописното градче Бяла Слатина. Хотелската база предлага стилно обзаведени единични, двойни стаи и апартаменти. Всички помещения са оборудвани с телефон, телевизор, самостоятелен санитарен възел и тераса. Апартаментите ползват приветлива всекидневна с уютен кът за отдих. В приятен ресторант гостите могат да се насладят на вкусни специалитети и маркови напитки. На разположение е комфортен дневен бар предлагащ изискани коктейли и хубава музика. Организират се екскурзии.”
Терасата много ме разсмя.