вторник, 15 ноември 2011 г.

Симон




Симон Варсано за първи път разказва за това защо и как го простреляха на 10 март 1989-та.
Не, не защото е „правел графити” (както го пита един млад артист), а защото от януари до март пише на три сгради с боя за обувки „Тодор Берия Живков”.
Говори за преодоляването на страха, след което спиш „като бебе, усмихнат”.
Защо го разказва след 22 години?
Защото днес се чуства по същия начин.
Защото не е вярвал, че след 22 години пак ще иска да пише по стените.
Влюбих се в очите на Симон и в това, което струи от тях.

Гледайте от 1, 58 мин. до 11,10 мин., БунтART от 13 ноември.

8 коментара:

  1. А след 22 години пак ли същото е писал? Писането определено не е графити!

    ОтговорИзтриване
  2. Не е писал след 22 години. Нито същото, нито друго. И да - неговото "писане" определено не е графити.

    ОтговорИзтриване
  3. Интересно, но малко кратко. Заинтригува ме кратката история на Симон Варсано. И без да се сърдиш ще кажа, че не съм го чувала, но пък това, което си написала ще ме накара да потърся повече информация, защото ме заинтригува наистина. Интересно е и това, че се чувства по същия начин. Човек се променя, нещата от живота го променят и да успееш да постигнеш същото емоционално състояние като от преди такъв голям период си е постижение на духа!

    ОтговорИзтриване
  4. Историята на Симон Варсано е потрасаваща. Дано на никой не се случва подобно нещо.

    ОтговорИзтриване
  5. Хубаво е когато успееш да преодолееш на страха, след което спиш „като бебе, усмихнат”както пише с статията.Понякога не сме си мислили, че ще направим нещо след толкова години. Може би защото ни е минало времето....но това само само някакви останали предрасъдъци. Човек може да прави всичко по всяко време на своето битие.Това да бъдеш прострелян е доста неприятно, иска се голяма смелост , за да разкажеш за това събитие. Хубаво е , че е продължил на пред, браво на Симон.И съм сигурна, че писанията му са още по-добри от тогава.

    ОтговорИзтриване
  6. Изисква се голям кураж, за да разкажеш своята история.историята,която е преобърнала живота ти на 180 градуса.Но това е начина по който да кажеш всичко, което си стискал вътре в себе си и да продължиш вече свободно в своето настояще.Защото ако се опитваме да се скрием от нещо то рано или късно ще ни настигне в бъдеще и отново трябва да се изправим очи в очи с миналото си.Желая ти много хубави мигове и щастливи спомени.

    ОтговорИзтриване
  7. Трудно е да вземеш подобно решение.Статията е хубава желая му успехи.

    ОтговорИзтриване
  8. Това е разказ който със сигурност ще трогне много хора особено след като разкаже всичко що се отнася до..." Говори за преодоляването на страха, след което спиш „като бебе, усмихнат”.Защо го разказва след 22 години?Защото днес се чуства по същия начин.Защото не е вярвал, че след 22 години пак ще иска да пише по стените...." човек живее и в един момент всичко може да се промени и да се обърне на 180 градуса в другата посока.Затова нека ценим това което имаме тук и сега.Пожелавам му страхотен живот от сега на татък.

    ОтговорИзтриване