Както и да е.
ББ върви по стъпките на учителя си Тодор Живков и поради качеството на „мат’риала” в държавицата има всички шансове и той да управлява 30 години. ББ успява да даде на всички (искащи да лапат) с изключение на редките случаи, когато за хатъра на Еврокомисията дава курбан някое заблеяло се жертвено агне (справка – захарния крал, който бил бая крал).
И има едни хора, които са избрали професията „политик” и които постепенно разбират, че са заложили на погрешния кон. В крачка и бързо те трябва да се преориентират, да станат почетен караул на нови водачи, които евентуално да ги доведат до бляскаво политическо бъдеще – депутатство, постове, и свързаното с това богатство и следване на децата в чужбина. Измислят се някакви поводи, правят се някакви изказвания – и най-сетне заветният ход е направен. 20 души напускат една партия и колективно се записват в друга. Една партия зарязва друга партия, за да се разбере кое е правилното синьо, с което ГЕРБ трябва, ама просто трябва да се коалира. Веднага разни други бивши, дето все търсят кой да им даде милионче за предизборна кампания, също изникват и викат: „И ние, и ние!” (сме добри и послушни).
Чудя се дали щяхме да се чувстваме по-добре, ако ни казваха истината, вместо да ни загалвикват с уж идейните си подбуди.
Чудя се дали Костов е успял да открадне от държавата повече или поне толкова, колкото Софиянски (и Антоан, и Бакърджиев, ох, около него името им Легион) от общината?
Всъщност, не се чудя.
Все ми е тая.
Има обаче един ключов въпрос.
Има ли политик в България, на когото вярвам.
Да, има, и за мен това е Радан Кънев.
_______________________________________
* Популярна естрадна песен от 60-те (?)
Изпълнява: Мими Николова Автор: Иван Стайков
Всичко хубаво на този свят е синьо,
сини са и твоите очи.
Ах, да знаеш, синьото, как хубаво блести,
само мене гледай ти!
Няма коментари:
Публикуване на коментар