* * *

Касата на едната врата помни резките

с които отбелязваха височината на детето:

на 3, на 5, на 7, на 12 години

Стените на другата стая помнят последният дъх

на болния старец, който виждаше само младостта си

Гардеробите помнят грижливите ръце на жената

която подреждаше в тях

изгладените чаршафи

Стъклата на прозорците помнят хиляди

милиони измивания

Библиотеката пази праха на десетките години

и хилядите книги

В най-студената стая седи самотна старица

Никой не й звъни и тя никого не чака

Не иска да излиза

Не иска никой да я вижда

Иска да запълни цялата къща със спомените си

И от ден на ден става все по-огромна