До този ъгъл

Паралелна реалност. Как боли, когато уважаван, дори обичан автор се включва в създаването й.  

Димитри Иванов пише:

"При тиквата нямаше протести, когато Дянков режеше от науката, образованието и културата, а когато имаше протести, слугинските вестници на Пеевски си затваряха очите. Сега има протести. Защо? Защото може да има, преди не можеше да има, Б. Борисов беше наплашил мало и голямо. Мамка му и прасе."

Чакай малко, ами протестите срещу АКТА, срещу ГМО, срещу фракинга, за запазване на горите, срещу промените в закона за горите, за запазване на Черноморието, за Пирин? А протеста на студентите през октомври 2010 срещу орязване на парите за образование?

Или ги е нямало? Нали за Човек на годината 2012 бе избран Протестиращият на Орлов мост? тиквата искаше всички много да го обичат и затова никак не обичаше протести. Затова те бяха и резултатни - особено сравнени със сегашните. На фона на резултата от сегашните, тиквата направо ни разглези. ;))

И още Димитри Иванов пише:

"Протестантите с тъпаните и вувузелите отидоха да се надупят на френския и немския посланик. Рефлексът на кучето на Повлов - навремето България се надупваше пред СССР."

Благодаря за "протестантите" - все пак по-приятни асоциации навява от "протестърите", по-европейски някак си.

Към "надупването" има и друг поглед - например, че след тотално незабелязване на протестите от страна на управляващите, " протестантите" имаха нужда да бъдат чути извън България, та след като се сепнат "леле, пак се изложихме пред чужденците", управляващите да вземат да забележат, че някой за нещо протестира. 

Колкото до кучето на И. П. Павлов - поне половината от протестантите нямат лични впечатления от надупването на СССР, както и от СССР. Поради поколенчески причини. Възрастови.

Безрадостен, безнадежден, дори циничен е светът, който Димитри Иванов описва. Не знам това възрастово ли е, поколенческо ли е. От едната страна - Газпром, от другата - Волен, от третата - "Българските протестанти ломяха стъкла на бял автобус, къртеха плочки и бордюри за барикади в 41-вия ден на протеста. Инфилтрирани наемници ги захранваха със закуски и утринно кафе да са ранобудни." 

В едно изречение да напъхаш толкова много хора и събития, че чак да ги подравниш, срешеш, уеднаквиш - това е също постижение.   

И още Димитри Иванов пише:

"...българския протест, ако сполучи, ще репродуцира тиквенската власт."

Може ли това да се случи? Да - за мен теоретично, за г-н Иванов - задължително.

Остани си със здраве, Димитри, но ще се разделим  на този ъгъл. Прощавай.

Защото се задейства инстинктът ми за самосъхранение.

Не искам хората да са подравнени и уеднаквени, изначално отречени и осмени. Строй своята реалност - твоя и на мнозина други, а аз ще стоя в моята - моя и на други. В нея все още не се страхувам от бъдещето, вярвам, че усилията не са безсмислени и че има шанс бавно и стъпка по стъпка да си върнем достойнството, и децата ни да не купуват еднопосочни билети.