25 години, а не мога да забравя

За първи път виждам снимки на прогонените наши сънародници през 89-а през първите им месеци след минаването на границата. Никак не им е било лесно. Но ако Турция не беше хлопнала кепенците, след като заминаха 300 000, сигурно всичките щяха да заминат. Не можеха да понасят повече униженията - дълги години се бяха трупали. 

И толкова спомени ме захлупиха: за опашките пред турското посолство - за визи; за разказите колко евтино си продавали имотите за радост на българите купувачи; за "хитрите" шофьори на камиони, които им взимали парите с обещанието да ги закарат до Турция, а нощем ги оставяли на някоя нива с думите "Стигнахме", а те били в България и доста далеч от границата; за огромните суми, които им вземаха някои "благодетели", за да им попълнят документите на български... как бяха промили мозъците на 18-годишните войничета, че Турция всеки момент ще ни нападне и че тръгващите са терористи... Бяхме нация с добре промити мозъци и лешояди. А тези, които мислехме различно, бяхме капка в морето.

Защо се чудя сега на руснаците (и Путин)?
Защо се чудех на германците (и Хитлер)?
След като нас един прост Тодор Живков така ни обработи, че и до днес не мога да забравя?

Тази година - 25 години от "голямата екскурзия".
http://bit.ly/1khXVd5