събота, 17 май 2014 г.

Има черта, зад която просто не бива да се минава

На 18 май 1944 г. татарите на Крим получават 15 минути да съберат най-необходимото и да тръгнат по пътя на депортираните към Узбекистан. Изселени са на практика всичките 194 000 кримски татари. Те пътуват 18 дни в конски вагони. По пътя измират 7 900 души. НКВД изхвърля труповете от вагоните направо на жп релсите. В резултат на изгнанието само за една година - 1945-а - загиват 27 000 души. В резултат на депортацията загиват 46% от кримско-татарския народ.
Мустафа Джемильов, когото итар-тасс си позволи да определи като "така наречен" лидер на кримските татари, по времето на СССР прекарва 15 години в лагер и става известен в цял свят с ненасилствената си борба за правата на народа си и гладните си стачки. Днес той е на 71 години и му бе забранено да се върне в Крим за срок от 5 години - почти присъда за смърт извън родината за човека, който посвети живота си на връщането на кримските татари в Крим - единствената им родина. Поставените от Путин днес управляващи на Крим забраниха траурния митинг, посветен на 70-та годишнина на депортацията. При вече одобрени планове за "мероприятието". Както се оказа - извън техните правомощия, но едва ли патронът им ще ги накаже за това.
Преди 23 години кримските татари все пак се връщат в Крим и от тогава до миналата година ежегодно на тази дата се събират да изразят скръбта си.
Не знам дали забраната ще ги спре да излязат утре, макар през нощта да е имало обиски по домовете им, макар Симферопол да е пълен с хора в униформи и техника. Сърцето ми се свива от лоши предчувствия.

Лиля Буджурова - кримска татарка и журналистка: 
Не можете да забраните на хората да плачат.

Няма коментари:

Публикуване на коментар