И всички се разсмяха: Ivanpah solar farm - Слънчева енергия дори и нощем

Калифорния си е поставила за цел до 2020 г. 33% от енергията, която потребява, да е от слънце, вятър и гейзери.
И прави съответните стъпки.

Най-голямата в света слънчева хелиотермална станция вече работи. Тя произвежда 392 мегавата енергия, достатъчна за 140 000 къщи, дори и след залез слънце.
Технологията не е експериментална, а нормално работи. В света има около 100 такива станции, построени през последните 5 години. В строеж са поне още 50.

Ivanpah solar farm е разположена в пустинята Мохаве. Построена е за три години, струва 2 млрд и 200 млн. щ.д. Произвежда чиста енергия, която черпи от слънцето, но се произвежда след залез слънце. Тайната е в трите кули, обкръжени с хиляди огледала.

Ivanpah solar farm не ползва слънчеви (фотоелектрически модули) батерии, които не работят на тъмно. Вместо тях използва огледала.

Всеки огледален модул представлява система от две големи огледала, големи колко врата на гараж. Този модул се нарича хелиостат. Станцията разполага със 173 000 хелиостата.

Хелиостатите отразяват слънчевите лъчи върху върховете на трите кули, които се намират в центъра. Всеки хелиостат е подвижен и всички хелиостати следват слънцето като слънчогледи. Така лъчите на слънцето постоянно попадат върху вархъвете на кулите постоянно до залез слънце.

На върховете на кулите се намира течност, която при нагряването се превръща в пара (подобно на котлите в ТЕЦ, само че там нагряването става при изгаряне на газ или въглища).

Колкото по-високи са кулите, толкова повече огледала може да се монтират около тях. Кулите в Ivanpah solar farm са високи 148 метра. В най-горещата част на деня котелът се нагрява до 700 градуса и повече. Парата се спуска къв турбина и се изработва електрическа енергия. Този принцип на изработване на енергия се нарича хелиотермален.

Какво става след залез слънце?

Хелиотермалните станции имат възможност за съхраняване на излишната енергия. Част от нагрятата течност временно се нагнетява в огромни хранилища и се изпуска от там постепенно след залеза на слънцето – т.е. продължава да върти турбината и да произвежда енергия. Хранилищата могат да осигурят работа на турбините до 15 часа след залеза на слънцето, т.е. денонощно.