...отвратителния компромис

Напоследък се радвам, че не съм политик и не се налага да правя изборите, които те трябва да правят.
Меркел разплака едно сирийско момиче в тв предаване, защото му каза, че Германия не може да приеме или да остави всички желаещи.
Медиите я изядоха с парцалите.
Две седмици по-късно тя реши, че ще изрази вижданията на съотечествениците си и каза, че ще отворят врати за бежанците от войната.
Знаете какво се случи - медиите, правителствата, хората я изядоха с парцалите. И започнаха да гласуват за крайнодесните.
Сега мнозина са отвратени от договора с Турция, считат, че Европа е плюла на принципите си и е предала същността си.
Ако обаче не спре реката от мигранти, в цяла Европа ще постелят червен килим за победата на крайнодесните на изборите - което пак ще означава, че Европа е плюла на принципите си и е про/пре-дала същността си.
Оказва се, че политиката не е изкуство на компромиса, а изкуство на отвратителния компромис.