слушал и, да си кажа правото, до последно време самичък мислех, че те са диваци, не
по-цивилизовани от американските индианци. Представете си моето удивление, когато
узнах, че почти във всяко българско село има училища, и че тия школи, където те не са
изгорени от турците, се намират в цветущо положение. Те се издържат от сумите на
доброволно възложен на себе си от българете данък, не само без правителствени
подбуждания, но и въпреки многочислените затруднения, причинявани от властите,
обучението в тия училища е безплатно — и за богатите, и сиромасите. И така надали
ще се намери българско дете, което да не знае да чете и пише, и изобщо процентът на
грамотните в България, не е по-малък от тоя в Англия и Франция. Така също аз мислех,
че българските села се състоят от няколко малоценни къщици. които не е трудно да се
направят подир пожара. Но какво беше моето изумление, когато видях, че повечето от
тия села са добре съградени градчета с яки каменни домове и значително количество
състоятелни, даже достатъчно богати граждане; някои от тях могло би да бъдат
сравнени с английските и французски паланки. В действителност излиза, че българите
не само не са диваци, но те са трудов, предприемчив, честен, образован и мирен народ.
Що се отнася до българското въстание, имало е слаби опитвания в две—три села, но не
в Батак, и излиза, че тука не е бил убит нито един турчин."
Дженюариъс А. Макгахан. Турските зверства в България — писма на специалния кореспондент на Daily News Дж. Макгахана. Превел С. Стамболов. София 1880. Скоро-Печатница на Я. С. Ковачев.
Няма коментари:
Публикуване на коментар