Това заплаха ли е?

снимка: Дневник

Спрели били плановите операции. Who cares?

Нас ни не требе Александър Македонски, като си имаме Божидар Димитров.
Нас ни не требе БАН, като си имаме Ахмед Доган.
Нас ни не требе балет Арабеск, като си имаме Румяна Желева.
Нас ни не требе Омир, като си имаме Веско Маринов.
Нас ни не требе Талейран, като си имаме Шкумбата.
Нас ни не требе Круела Де Вил, като си имаме Анна-Мария Борисова.
Нас ни не требе Кашпировски, като си имаме Симеон Дянков.
Нас ни не требе здравеопазване, щото всички сме патриоти и смятаме за пукнем един ден преди излизане в пенсия.

Нестандартен поглед към прехода

Базиран на превърналото се вече в стандарт наше ежедневие - интересен текст от доц. Тотка Монова в Public Republic: "Времето на жените срещу времето на мъжете". Струва си да го прочетете докрай.

"Така в началото на ХХІ век в България съжителстват икономически и социални отношения, които са характерни за три епохи – домодерната, индустриалната и постиндустриалната. Едва ли има друга страна в света, в която най-голям дял в националния доход да имат услугите (характерно за постиндустриалната ера) и същевременно 20% от населението да се занимава със земеделие, и то (най-често) не като бизнес, а предимно като средство, за поминък и оцеляване, така характерно за хора от домодерната ера.
Така че, когато говорим за днешния българин, възниква въпросът – „За кой от българите става дума?”