Строителните търгове почнаха да печелят онези с най-ниските оферти. Казват, анекси нямало да има. А те досега (до миналото лято) позволяваха дописване на разходи до 50% от стойността на проекта. А сега разплащанията с фирмите закъсняват. Да закъсняват, да закъсняват, колко да закъсняват? Година и отгоре.
И все пак се успокоих, че и Васил Божков – Черепа спечели един лот, че се бях изпопритеснила какво ще стане с момчето.
Закономерно интересите на бизнеса се изнесоха към законотворчеството – да си направим законите така, че да не се налага да се корумпираме, разбииш...
Та като намаля корупцията, спря работата и на държавната администрация. То с просто око се вижда – нищо не трепва, не помръдва. Страх ги било да взимат решения. А га корупционно решаваха – не ги беше страх, а?
Селската програма не че закъснява, ами много проверки се правят – всяка по три месеца: то МЗХ, то Разплащателна агенция, то прокуратура, то ДАНС, и хоп – не минала и една година и забавено плащането. Има една ос ЛИДЕР – та по нея има вече приключили проекти, а сега – глей кво раздвижване само – май почнали да плащат първи междинни искания за плащане – демек от преди година и половина. Добре, че има директни плащания на площ и на глава добитък, та МЗХ-то да се хвали с добро изпълнение по еврофондовете.
Оперативна програма „Административен капацитет” или по народному ОПАК – и тя наопаки. Проектът приключил преди година, проверките продължават, междувременно измислят нови правила за проверки, пак проверяват, едни, втори, трети одитори, и най-накрая се получава известие „Признаваме ви разходите, ще ви платим.” Ама не уточняват кога – тази петилетка ли, следващата ли, или като ми останат 5 минути до кремация.
Носят се едни (гнусни, подчертавам) слухове за ОПЧР (демек Човешки ресурси) – и Конкурентоспособност – още по-страшни.
Ама и тук съм несправедлива. Има случаи, когато проверката е продължила не повече от месец. И парите са изплатени. Просто по-добре са реализирани проектите, отчетността явно е по-добра, и администрацията е действала съгласно указанията бързо и ефективно.
И на фона на цялата Антарктика, в която се е превърнала държавната администрация, тези анклавчета от активност ме изпълват с оптимизъм (исторчески, разбира се).
Развитието ще продължи. Може стимулът вече да не се нарича корупция, а политически интерес или търговия с влияние, но все ще се задвижат нещата някой ден (предизборен).
