დაბადების დღე, ბულატ ოკუჯავა!

ЧРД, Булат Окуджава!

ВАШЕ БЛАГОРОДИЕ

Ваше благородие, госпожа Разлука,
Мы с тобой родня давно, вот какая штука.
Письмецо в конверте, погоди, не рви!
Не везёт мне в смерти, повезёт в любви.

Ваше благородие, госпожа Чужбина,
Жарко обнимала ты, да только не любила.
В ласковые сети, постой, не лови!
Не везёт мне в смерти, повезёт в любви.

Ваше благородие, госпожа Удача,
Для кого ты добрая, а кому иначе.
Девять граммов в сердце, постой, нe зови!
Не везёт мне в смерти, повезёт в любви.

Ваше благородие, госпожа Победа,
Значит моя песенка до конца не спета.
Перестаньте, черти, клясться на крови!
Не везёт мне в смерти, повезёт в любви.

***

ВАШЕ БЛАГОРОДИЕ

Ваше благородие госпожа Разлъка,
отдавна сме роднини, та така.
Писъмцето в плика чакай, не късай!
Не ми върви в смъртта, ще ми провърви в любовта.

Ваше благородие госпожа Чужбина,
горещо ме прегръщаше,но не ме обичаше.
В ласкавите врежи, чекай, не ме лови!
Не ми върви в смъртта, ще ми провърви в любовта.

Ваше благородие госпожа Късмет,
за някого си добра, а за друг - иначе.
10 грама в сърцето, чакай, не ги викай!
Не ми върви в смъртта, ще ми провърви в любовта.

Ваше благородие госпожа Победа,
значи моята песен още не е изпята.
Спрете, дяволи, да се кълнете пред кръвта!
Не ми върви в смъртта, ще ми провърви в любовта

P.S.Любим филм!

Давайте восклицать

Давайте восклицать, друг другом восхищаться.
Высокопарных слов не стоит опасаться.
Давайте говорить друг другу комплименты -
ведь это все любви счастливые моменты.

Давайте горевать и плакать откровенно
то вместе, то поврозь, а то попеременно.
Не нужно придавать значения злословью -
поскольку грусть всегда соседствует с любовью.

Давайте понимать друг друга с полуслова,
чтоб, ошибившись раз, не ошибиться снова.
Давайте жить, во всем друг другу потакая, -
тем более что жизнь короткая такая.

надежды маленький оркестрик под управлением любви

Eще неясный голос труб,
слова, как ястребы ночные срываются с горячих губ,
мелодия, как дождь случайный, гремит; и бродит меж людьми
надежды маленький оркестрик под управлением любви.

В года разлук, в года сражений, когда свинцовые дожди
лупили так по нашим спинам, что снисхождения не жди,
и командиры все охрипли... он брал команду над людьми,
надежды маленький оркестрик под управлением любви.

Кларнет пробит, труба помята, фагот, как старый посох,стерт,
на барабане швы разлезлись... Но кларнетист красив как черт!
Флейтист, как юный князь, изящен... И вечно в сговоре с людьми
надежды маленький оркестрик под управлением любви.

Героите от Плевен

Както знаете, дори и да не знаете, много странни неща стават в Москва – нещо като „Окупирай паметника на героите от Плевен” в почест на инаугурацията (трета поред, нищо че ни я пробутват като първа) на Путин.

Оказва се, че този именно паметник, посветен на руските гренадири, паднали в боевете за Плевен, бил отдавна известно място за срещи и разходки на гей обществото.

Във връзка с изключително прогресивните наредби в стил 18-и век, които приеха някои общини в Русия срещу пропагандата на сексуална ориентация, нищо чудно сега да арестуват несъгласните с Путин именно за пропаганда на гей правата.

Остри обиди се разменят във форумите между подкрепящите Путин и подкрепящите протестиращите. Диалозите ме карат да се радвам, че не знам чак толкова добре руски, но (колкото и да ме е срам) копирам един характерен:

- Шо, бомжуют, болезные? Оно и правильно, я бы таких уродов тоже из дому выгнала.
- Вытащи путинскую залупу из своего рта и скажи нормально.
- Пошел на хуй, пидорас. Так понятнее?
- На хуй жопа твоей еблоголовой мамаши хороша, да и то чурбанье оценит. Поняла, хуета?
- И тебе нахуй, терпила обдроченный. Иди, жопу помой.
- Едросская блядь истерит? Ебаное ты быдло.

Май последната дума все пак беше на анти-путин-овец...

Глупостта, загърната в патриотизъм, става епична

Докога, докога ще избиваме комплекси и ще крием срамното си днес в гънките на историята?
Защо, защо някои смятат, че глупостта, като я опаковаме в патриотизъм и патриотарщина, ще се превърне в мъдрост?
30 години се караха за гроба на Левски, 10 години се карат дали да бъде обявен за светец, и ето сега - това:
133 метра! Паметник на Левски! Край Свиленград.
Даже не ми се коментират "естетическите" качества на предложението. Нито земетръсните.
Паметник на Орфей, на дядо Йоцо гледа, на Филип Македонски имаме, имаме и на Съветската армия. На партизани, на антифашисти, на възрожденци, на войводи, на.... - имаме.
Друго си е обаче да издигнем 133 метра - с 9 м по-висок от Айфеловата кула - паметник на Апостола на българската свобода, защото само така ще станем достойни за заветите му, ще се обединим, ще се възродим, ще решим всичките си проблеми, ще гледаме с оптимизъм в бъдещето и няма да сме сред 10-те най-нещастни нации в света.
Народе...
С колко въпросителни?
Да ги направим 133!

Сатанински фотошоп

Преди дни в сайта на партриаршията на Русия е публикувана снимка на Патриарха Московского и всея Руси Кирилла по време на официална среща. Срещи и снимки много, но това, което прави впечатление, е, че на ръката на партриарха няма часовник, докато върху лъскавата повърхност на заседателната маса има отражение на часовник. Става дума за коментиран в пресата доста скъп швевйцарски часовник Breguet. Часовник все пак е имало, както свидетелства видео, публикувано на сайта на патриаршията.
След очаквана реакция на нета прес-службата на партриашията обяснява появата на снимката с техническа грешка, грубо нарушила вътрешните етични правила.
Първо, те нямало какво да крият, и, второ, патриархът носел много по-евтин часовник, подарен му от Медведев.
Трето, грешката била допусната от 24-годишна девушка, която била светска, а не монахиня.
Ето какви драми предизвиква желанието православния клир да спазва някакви норми на приличие. Макар и за пред хората.
Ако разгледате други снимки на патриарха на сайта, ще забележите, че мястото на часовника на дясната му ръка е закрита ту от цвете, ту с ръкав. Не с фотошоп, а просто така са аранжирани снимките.
Нашите православни отци не се притесняват да показват нито часовниците, нито джиповете си.
И така не влизат в капана на дяволския светски фотошоп.

зомбитата атакуват

диктатура на неинституционализираното гражданство.... улицата трябвало да гласува веднъж на 4 години и после да си трае, ако обича!
аз съм същисана: къде трябва да си мислиш, че си, за да пропагандираш подобни неща.... може би в Уганда на Иди Амин?
д. дамянова и с. шаренкова демонстрират необратимото: как парите превръщат човека в зомби.
слугите на вземащите решения за тази "една икономика" са по-просташки в изявите си от господарите, затова и си позволяват да изказват на глас онова, което господарите мислят. Институцията като триметрова ограда от щенията на пъплещата отвъд оградата улица (простолюдие, маса, електорат). равенство, братство, ... всъщност няма значение какво беше третото, защото и трите днес не са актуални. а по нашите ширини май никога не са били.
откровената глупост се е хванала ръка за ръка с демагогията, популизма и откровената лъжа.
забавно ли е да виждаш човек, години говял на хранилката на лукойл, да повтаря обвиненията, че протестиращите срещу/пред парламента са платени от стария голям брат, когато протестират срещу добива на шистов газ, или новия голям брат, според случая.
поговорката за крадеца, който вика "дръжте крадеца" е допълнена от нова версия за рубладжията, който вика на врага си "ти си гаден рубладжия".
респект към Татяна Буруджиева и реакцията й.
погнуса към другите две събеседнички, които в подтекст заявяват: направихме доста, за да няма в България гражданско общество, ще правим и занапред.
диктатура на неинституционализираното гражданство