петък, 16 декември 2011 г.

по-голяма от тях е любовта

Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал (1) що дрънка.
И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.
Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са - ще се прекратят; езици ли са - ще престанат; знание ли е - ще се прекрати.
Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме,
но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.
И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

Първо послание на свети апостол Павел до Коринтяните, глава 13 (Химн на любовта)
__________________
(1) музикален инструмент, състоящ се от две метални части, които се блъснат едно о друго и произвеждат остър, пронизителен звук.

вторник, 13 декември 2011 г.

като слънцето


Георги Димитров: "Дружбата със СССР е тъй жизнено необходима като слънцето и въздуха за всяко живо същество"

сряда, 7 декември 2011 г.

ZARDONiC - CiRCUS OF DEATH


Циркът е част от Zardonic - The Brink Of Apocalypso (Marzo 2011 Studio Mix)
Един много луд венецуелец!

вторник, 15 ноември 2011 г.

Симон




Симон Варсано за първи път разказва за това защо и как го простреляха на 10 март 1989-та.
Не, не защото е „правел графити” (както го пита един млад артист), а защото от януари до март пише на три сгради с боя за обувки „Тодор Берия Живков”.
Говори за преодоляването на страха, след което спиш „като бебе, усмихнат”.
Защо го разказва след 22 години?
Защото днес се чуства по същия начин.
Защото не е вярвал, че след 22 години пак ще иска да пише по стените.
Влюбих се в очите на Симон и в това, което струи от тях.

Гледайте от 1, 58 мин. до 11,10 мин., БунтART от 13 ноември.

неделя, 13 ноември 2011 г.

Цветозар Томов: Отворено писмо до ръководството Пловдивския университет по повод даването на титлата почетен доктор на футболиста Христо Стоичков

На вниманието на:
Доцент д-р Запрян Козлуджов –
Ректор на Пловдивския университет
Копия до:
Доцент д-р Мария Шнитер –
Декан на Философско-историческия факултет
Доцент д-р Светлана Събева –
Ръководител на катедра „Критическа и приложна социология”


Доцент Козлуджов,

От медиите научих, че Пловдивският университет е присъдил званието доктор хонорис кауза на г-н Христо Стоичков.

Няма да коментирам въпроса с какви постижения в сферата на науката и образованието новоизлюпеният почетен доктор на Пловдивския университет е заслужил тази чест. Известно ми е, че присъждането на най-високото академично звание на хора, доказали се преди всичко с умението си да ритат топка, се превърна в традиция за този университет. Това звание е присъждано на българския футболист Христо Бонев, италианската футболна звезда Карло Анчелоти, както и на германския футболен деятел Енгелберг Неле.

Случаят с г-н Стоичков, обаче, е връх на тази срамна традиция, предвид факта, че става дума за впечатляващо неук и необразован човек.

Личното ми мнение е, че това унижава не само Вас и членовете на Академичния съвет на университета, които сте пряко отговорни за това решение, но и всички преподаватели и студенти на Пловдивския университет, които нямат нищо общо с него.

Тъй като не искам да споделям подобно унижение, настоявам незабавно да прекратя трудовия си договор с Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”.

Ще дам, според силите си, гласност на това писмо и изразената в него позиция, тъй като смятам, че колениченето на академичните среди пред силните на деня е публичен проблем.

Доцент д-р Цветозар Томов,
Катедра „Критическа и приложна социология”