Столична община за втора година обяви конкурс за проекти на неправителствени организации (НПО) и райони, които се финансират с пари от общинския бюджет. Няма лошо, ще се въвеждат европейски практики. И миналата, и тази година изгладнели НПО атакуваха. Допускам, че кандидатстващите проекти са били над 150. (Догадки, щото официална информация няма.) И ето списъка с одобрените проекти. Допускам, че са били финансирани с по 13-14 хил. лв., защото са доста - проектите. (Догадки, щото официална информация няма.) Гледам, и що да видя? На втора страница на списъка** пише, че се одобрява проектът на Район Банкя, който се казва: „Култивиране на зелена алея - дендрариум "Знаменити граждани и приятели на Банкя". Дендрариумите, известно е, са места, където се засаждат различни видове растения, може и екзотични, правят се красиви алеи и беседки, и тук-таме се разполагат табла, на които са описани растителните видове, та човек да знае каква е тази природа, сред която се разхожда. В дендрариума на Банкя на таблата ще бъде разположена информация както за растителните видове, така и за гражданите и приятелите, които са прославили Банкя далеч извън пределите й. А може и по-творчески методи да използват! (Догадки, щото официална информация няма.) Красота! До октомври 2010 дендрариумът трябва да е готов! Ще ида да се разходя по зелената алея, да видя знаменитите граждани и приятели, и най-паче най-известния от тях от храст ли ще е оформен, от цветя или от цветни камъчета. И ще съм горда, че и аз с данъците си съм допринесла за тържеството на красотата, хармонията и смисъла. В кризата пари даваме само за смислени неща, нали? Каня и вас!
* Дендрариум - мн. дендрариуми, (два) дендрариума, м. Ботаническа градина или част от ботаническа градина, в която се отглеждат дървесни видове с научна или опитна цел. ** Списък одобрени проекти 2010 ТУК
Вчера бях на уникален концерт на хор „Проф. Васил Арнаудов” – Русе. В програмата: Арво Пярт, Жоскен де Пре, Игор Стравински, Алфред Шнитке, Джовани Габриели, Йоханес Окегем. Диригент: Драгомир Йосифов. Божествени гласове, завиден професионализъм и внимание към видимото и невидимото, към звука и към тишината в музиката. И толкова чувство! Изненадваща, неочаквана сила на преживяването и на общуването. Не знам дали са пели друг път в София. Акустиката на трети етаж в Националната галерия за чуждестранно изкуство колкото помага на изпълнителите, толкова и пречи, но за слушателите е истински дар. Както и възможността да слушаш музика и да гледаш картини. 60-имата слушатели успяхме да си изпросим два биса. Единият беше Химнът на Кирил и Методий (все пак беше 24 май). От векове не бях слушала подобно изпълнение! Благодаря на хора от Русе, че ги има. Душата ми ликува и се лекува по време на концерта и дни след него – в главата ми звучи музиката им. Музиката е най-краткият път към щастието. А музиката на русенци – и към Бога.
Има една малка група хора (за щастие на останалите, наистина много малка), които не казват "облякан" и "оценям" и не се дразнят от така сложните правила на родния език. Егати досадата! Ето ви трима от тях (единият съм аз, да си призная). Вижте само какви глупости ги вълнуват, че даже и разговарят за тях: 1.: Предлагам 24 май да празнуват само тези, които поне веднъж в живота си са членували дума от мъжки род с пълен член и знаят, че правилното е "сто ученици", а не "сто ученика". 2.: Предлагам да спретнем кратък курс по случай празника. Да започнем с това, че мн.ч. на хавлия не е хавлиЙ :)) 1.: …и че в българския език няма думи "влезна" и "излезна"... 3.: А също че се казва и пише съответно "саботаж", а не "сЪботаж" - справка: последна страница на "Сега" от днес 2.: Освен ако сЪботажът не е бил в събота :)) 3.: или пък не е бил нЪрочно...
Документален филм от 30-те на миналия век, САЩ – първа ролка За хората с прякори – Scar face, Baby face, Pretty boy, – only their mothers had real affection for them. Soon the nation got bored with the boys…
Бесен съм! Това е моята държава, моите деца живеят тук. Ние трябва метър по метър да отвоюваме съдебната система. Константин Пенчев, председател на ВАС
Отдавна чаках да чуя такива думи! Мисля, че ако има още 10, 20, дори 50 бесни, нещата може и да потръгнат!
Имало едни медии (няколко вестника и тв-зии), дето вестниците им се продавали на читателите два пъти под производствената цена. Те яко плюли по ББ, докато бил кмет. Толкова плюли, че в нощта на изборите, когато се разбрало, че ББ ги е спечелил, самият ББ ехидно отказал да отговаря на въпросите им и даже малко им се позаканил. От следващата сутрин медиите започнали да пеят само оди и дитирамби за ББ. И станали първите ибрикчии* на държавата. Ама то оди, ама дитирамби, ама снимки – за чудо и приказ. И това под личното ръководство на собствениците на медиите – мама джаба и син джаба. Мама джаба и син джаба нямали пари за изхвърляне, че да си купуват медии, и по принцип били привърженици на максимата „с парите на другите” (other people’s money). За късмет, намерил се един приятелски настроен банкер, който оценил като страхотно перспективна бизнес стратегията да продаваш продукта си на половината от производствената цена и колкото повече продаваш, толкова повече да губиш, та тъкмо този банкер одобрил бизнес плана на мама и син джаба и им дал кредит да си купят медиите. А банкерът, казват, бил свързан, ама свързан като”буза до буза” (dancing cheek to cheek) с основния политически противник на ББ - АД. И (какво съвпадение само!) банката била изключително стабилна и мислеща за клиентите си банка. И това доказал самият ББ, като поверил половината от парите на подопечните му държавни предприятия на същата банка. Да обобщим: Мама джаба и син джаба са напълнили ибрика с приятно топла вода и са на поста си: старателно подготвят броевете на всичките си вестници и предаванията на тв-зиите си с оглед на това ББ да е все по-прекрасен. Банкерът разсрочва кредита им за сто години, защото приходите от бизнесите са все още в графа „предстоящи”. АД, главният политически опонент на ББ, се е покрил (във Виена, казват). ББ слуша оди и дитирамби всеки ден. Публиката си казва: АД се е откупил, затова семейство джаба така си развява коня. Но всъщност: АД не се е бръкнал, а си седи по турски във Виена и си пафка наргилето. ББ с парите на подопечните му предприятия е дал кредит на мама джаба и син джаба да пишат и бришат дитирамби. Славата – за ББ. Ибриците – за мама и син джаба. А масрафът – за нас! Щото ние сме the people, нали?
*Ибрик - съд за вода, който наподобява кана. Особено е популярно използването му за хигиенни нужди - поливане при миене. Използва се в ислямските общества, където е обичайно наличието на ибрик в тоалетните, вместо тоалетна хартия.
... те бичат контрабанда, а Дянков спи. Вчера в общината лелките бяха заети главно с това да обсъждат кога ще дойде жената, която им носи цигарите, и какви марки ще са те. Явно има система и тя работи. Имаше и телефонни разговори, уточнения, и всичкото това – пред хората от опашката. Накрая телефонният разговор приключи с щастлив край и коментари от всички работещи, имаше и допълнение: „Ще донесе такива и такива цигари, ще има и бяло сирене.” Бялото сирене дали е ефвемизъм за нещо по сериозно от тютюн не знам. Защо контрабандни цигари и бяло сирене? Зачудих се дали да не си купя и аз...
Ако ни бяха приели в еврочакалнята, щеше да се случи същото. Изискванията за резерва щяха да паднат и голямото харчене щеше да почне. Защото инвестициите намаляват, европейските пари нещо все закъсняват, а спонсорите тропат нервно с краченца и рият нетърпеливо с копитца. Инвестирали са, сега си искат и лихвите. Номера с еврото не мина, стана даже голяма срамотия, но драма няма, защото нашите данъци са си тук – в резерва. И ще си ги похарчим. Като става дума от резерва да се извадят 900-те милиона здравни осигуровки, които от миналата година сме платили, и да отидам там, където им е мястото – в здравната каса – не може. Да се вложат пари в Сребърния фонд и да се реши въпросът с пенсиите – не може. За разплащане с бизнеса - не може. А за какво може? Ей сега вече ще гледаме сеир.
Чудя се като какво трябва да си представя човек че е рубикон, та да го превърта? Като кубчето на Рубик? А уж имало неща, които можеш да научиш, докато се возиш в трамвая.
В „Рим” на Фелини (спомени от 1930 г., вероятно) учителят на десетинагодишния Федерико води учениците си до едно поточе: - Това е Рубикон... Реката, която преминава Юлий Цезар с думите "Alea iacta est!"* Свалете си обувките, деца, и ние ще преминем реката заедно. Alea iacta est! Към Рим! - Към Рим!
Днес получих спам, който може да е истина, може и да не е. Но е смешен и в двата случая.
През 2008 във в. Труд екс-премиерът цитира професор Преображенски доста срамежливо: "Какво е "разрухата" - стара зла баба с бастун, която ходи и вреди навред? Не, разрухата започва тогава, когато всеки спре да си върши работата както трябва." Но професорът има къде-къде по-цветист образ на разрухата: „Ако почна да пишкам извън тоалетната чиния, тогава в моя нужник ще започне разруха.” В оригинала: "Если я начну писать мимо унитаза, у меня в сортире начнется разруха!" (пр. Преображенский, "Собачье сердце", Булгаков)
Министър Дянков с гордост съобщава, че вече от две седмици тече разплащането на държавата с фирмите, на които държавата дължи пари от миналата година. До края на миналата година всъщност държавата изобщо не признаваше, че дължи някакви пари, а за размера на дълга нямаше официални данни. Дълговете на държавата предизвикаха неплащане на заплати, уволнения, увеличение на плащаните помощи на безработни, свито потребление, и засегнаха по веригата всички нас. Мъка, мъка!... И цялата тази галимация целеше едно – да стъкмим такива финансови отчети, че да ни пуснат в преддверието на еврото. Стъкмихме ги, похвалихме се, че сме отличници, обаче не ни допуснаха в антрето на еврозоната. Къде заради нас самите, къде заради гръцката криза. Стоим пред вратата, търкаме обуща в черджето, натискаме звънеца, викаме „Има ли някой?” Отвътре се чува: „Няма никой!” И ние, като Мечо Пух, се чудим: „Някой каза „никой”... Тук дойде моментът, когато в Министерство на финансите се замислиха какъв аджеба ще ни е отчетът в края на следващата финансова година, когато пак ще нападаме антрето. И стана безпощадно ясно, че пак трябва да се правят стъкмистики, този път – с обратна дата. И излязоха едни необезпечени договори, които напълно съсипват отчетната картинка за миналата, но може би за настоящата - не. Въпросът е как да вярваме на МФ, като еквилибристиките са прозрачни и за неспециалисти като мен. И като резултат от тях няма, оти ги ручахме жабетата? Все пак честито на фирмите – не мина и година, и май ще си получат парите.