Днес от Силистра да идеш в Кълъраш е като да прескочиш до кварталната бакалия. Фериботът, на румънски и силистренски „бак”, и преплуването на реката е пример за това как действа конкуренцията.
Всъщност в Силистра наричат ферибот голямото съоръжение, на което могат да се качват и тирове, а бак – малкото, за коли и хора.
Та открай време си има бак – комай един..
Ако си спомняте, 2005 - 2006 усилено с европейски (по ФАР) пари се строеше ГКПП, дори на няколко пъти го откриваха. Май го откриха все пак. Но от 1 януари 2007 двете страни станахме членки на ЕС и той стана излишен. Така че няма да питаме колко струваше и оти ги ручахме жабетата.
Румънците тръгнаха на почивка в Албена и Балчик.
Тутакси румънски предприемач (говори се, евреин) взел концесия в съседната община Констанца и пуснал голямо фери. За туристи и тирове. Българският концесионер нещо не могъл да се разбере за таксите с румънците – не знам до къде са стигнали нещата, ама имаше някакви драми.
Баките само това и чакали. Веднага се умножили. Цената за кола е като на Дунав мост. За хора – безплатно.
Отскоро има и моторни лодки – таксита, ама те много скъпи: 10 лв. на човек в едната посока.
Така че засега бака добре се справя.
През 2000-та година местни се опитват да обяснят на американец какво е бак и му казали, че е железен сал. Оня бил ужасен: пускате хора да се возят на железен сал?
Днес, за разлика от 2000-та година, салът, освен че има перила от двете страни, има и тоалетна, ама не химическа. А натурална. Тя е пристроена към сала. И когато на българския бряг чакате бака да ви откара в Румънско, първото, което виждате от задаващия се по Дунава бак, е тоалетната... Величествена гледка!
Оказа се, че има лични впечатления и снимки има Красимир Крумов – вижте тук.
http://novinarium.blogspot.com/2008/04/blog-post_08.html