Като заваляха оставки, та цяла неделя...

Още не бяхме дошли на себе си след оставката на министъра на вътрешните работи, покрай когото се разкри, че партийното строителство било бая доходоносно занимание, и оставката на председателя на Столичния общински съвет, който след държавната си служба се беше отдал на частен бизнес, тясно свързан с общински имоти и дейности (публично-частно партньорство един вид) – също така доходоносно. Бурята обаче ни връхлетя.
Първи подадоха оставки представителите на Министерство на културата и културния туризъм – министърът, зам.-министърът, който показал Венецианския фестивал на жената и детето си, май самият директор на НФЦ – и той със съпруга, няколкото висши служители на Министерски съвет, които също се повозили на чартър до Венеция, за да отбележат участието на най-гледания за всички времена филм „Сбогом, мамо!”.
От 40 (според други медии - 36) – членната българска делегация, която посети тази година Венецианския фестивал, май само 10-15 души имали нещо общо със самия филм, другото били все държавни чиновници и шефове, някои от тях – и с жените си. Пребиваването и полетът били поети от италианската държава, пардон, от самата режисьорка/актриса/продуцентка на филма, пардон, от гаджето й. (Последно?) Да не забравяме и важния културен принос, който имала срещата на нашия министър на културата с министъра на земеделието на Италия по време на фестивала.
Авторката на филма и на екшъна около него се оказа никому неизвестната – поне в България – Мишел Бонев, която декларирала пред българския Национален филмов център и неговия директор, че филмът е подкрепен от италианската телевизия и почти автоматично получила скромна сума като копродукция. В самата РАИ пък разбрали, че „има препоръка от българските власти” и поради тази причина откупили филма за един млн. евро. Всъщност препоръката и в двата случая била от г-жа вдовицата на Илия Павлов, доскорошна шефка на настоящия български министър на културата и настояща близка сърдечна приятелка на италианския премиер, който пък е близък сърдечен приятел на българския премиер.
Доказателство за това, че именно г-жа Павлова стои в основата на шеметния успех и скандал със „Сбогом, мамо!” е отново посещение на 40-членна българска делегация в Италия месец след фестивала – този път премиерът замина с екипа си да порита футбол (и дори вкара два гола). (Това пътуване било платено от банка Уникредит, май). Та на празничната вечеря за делегацията – демек банкет – се появили двенките – г-жа Павлова и г-жа Бонев – под ръка и, както пишат тези гадове италианските журналисти, г-жа Павлова съобщила, че била помолена от премиера Берлускони да дойде и да бъде домакиня на вечерта. Българските журналисти, обаче, подчертават, че премиерът Борисов подчертано избягвал мадам Бонев. За мадам Павлова обаче не става дума.
Неотшумяло още ехото от тези оставки, оставка подаде и министърът на земеделието, защото по негово предложение фамозната Калина Илиева с фалшивата диплома и с двегодишен стаж била назначена за изпълнилен директор на фонд „Земеделие”, който разпределя огромна част от еврофондовете. Дет се вика, добре, че момичето роди, та я уволниха междувременно. Но г-н земеделският министър подаде оставка, защото не можа да понесе мисълта, че така злокобно е подвел своя патрон г-н премиера. Оставка подаде и бащата на Калина – шеф на столичната пожарна и близък приятел на премиера, добре че тъкмо му беше време да излезе в пенсия.
И когато вече бяхме уморени от толкова оставки, дойде и следващата вълна – този път се разделихме с 16 депутати, дето със служебни коли (къде сте виждали елит без служебни коли?) тръгнали на промоция на Верту (в гуглето има картинки и цени, ако като мен не знаете какво е това) – ама не с намаление, а съвсем за без пари.
Съвсем изтерзани, започнахме да се питаме „Нямат ли край тези оставки?” И като видяхме, че и премиерът вади от джоба си оставка, защото бил отговорен за всичко, което правят назначените от ръководители и парламентаристи, ревнахме гороломно:
- Не! Ти не! Само ти не! За всичко е отговорна човешката природа, алчна и ненаситна, а не ти!
Премиерът ни погледна топло, с разбиране и прибра оставката обратно в джоба си. И отиде да порита мач в Банкя.