вторник, 21 декември 2010 г.

Коледен разказ на екскурзовода

Миналата Коледа бях с българска група в Париж. Ходил съм на курсове и съм държал изпити там, така че имам право да водя туристи и като местен гид. Обичам си работата и чета доста, а и във всяка група ще се намери поне един, който много пита и много знае. Няма да разказвам подробности за преживяванията, само ще кажа, че в групата бяха все хора „от сой”.
Приключи екскурзията и в туристическата фирма, която ме беше наела, се получи оплакване от мен, че съм „неприлично интелигентен”.
Фирмата повече не ме потърси.
Публикувано от Мери Катлийн О'Луни в 18:18

1 коментар:

  1. nana21 декември 2010 г. в 19:03

    Обикновено когато са на път хората си проличават най-ясно.В повечето случаи пътуванията се свързват с веселие , безгрижие и харчене на спестени средства.Ако не се вместваш в тези рамки се получава ето гореописаната реакция.Това не бива да притеснява .В такива случаи има два изхода.Или се опитваш да се включиш в очакванията за веселие, или се дистанцираш и променяш компанията.В моя случай ,след като ми е приятна компанията , смятам да променя рязко начина на коментиране и да се разведри обстановката.

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)