Миналата събота следобед – студ и сняг. Колите, дето не ги караме през зимата, затънали в преспи. Отивам да припаля моята, щото, ако падне акумулаторът, се включва алармата и свири до откат. Миналата година щяха да ме бият съседите, защото само аз не бях разбрала, че моята свири цяла нощ.
Седя в колицата и бройкам разни младежи и девойки, които явно отиват на Луков марш. (Ей, Фандъкова го разреши и тази година! Wtf и докога!?)
По ъглите – двойки полицаи, оставили са на земята каските и щитовете си.
Изведнъж един от тях ме стряска - чука на прозореца на колата:
- Госпожо, така ще се задушите, ауспухът ви е заринат със сняг.
- ?... (кой да се сети с моя технически мозък)
Отива и утъпква снега отзад.
- Ама аз само за малко...
- Аз помислих, че вие нарочно!
Какво ли трябва да му е минало през главата на човек, че да си помисли, че в центъра на града някой публично се самоубива?
Благодарско, непознати спасителю!
Едно добро дело на фона на приказки като: „Достатъчно ми е, че баща му е евреин!...” (по-нататък не посмях да подслушам, защото не си бях взела бухалката, а само иронията).
Няма коментари:
Публикуване на коментар