Но човек трябва да ги гледа отблизо, за да не вижда кочината наоколо.
Следите на Мордор иначе са навсякъде. Най-обичат санирани сгради, но и на старите не прощават.
Stabat mater dolorosa
iuxta Crucem lacrimosa,
dum pendebat Filius.
Скръбна Богородица стоеше
до кръста,
до разпънятия си син.
Джовани Батиста Перголези (1710 - 1736)
Пред нас са блеснали житата,
Окъпани от слънчев* лъч.
По магистралата вървим, вървим нататък.
И то се знай, че няма край нашир и длъж.
Пр.: Ехо, ехоооооо, до край нашир и длъж...
Деца на светлата** родина
със ножичка в ръка,
ний с твърди стъпки (3) ще подминем
и ще надминем всяка наша суета.
Пр.: Ехо, ехо, да, наш'та суета. (2)
И няма край живота бодър
и няма край живот, копнеж...
И няма (4) край възхода***,
възхода смел на герберския ни стремеж.
Пр.: Ехо, ехо, на нашия стремеж... (6)
_______________
* слънчев - произхождащ от наш'то слънце
** светла - защото цялата, без изключение и постоянно е огряна от наш'то слънце
*** всъщност има край, ама той е чак на луната