Строим за Родината под бащинския взор на наш’то слънце

Начало: на фона на встъпителните акорди нежен баритон произнася вдъхновено:
"Така ми се иска да изглежда България - слънчогледи, жита, по средата - магистрала..."

Пред нас са блеснали житата,
Окъпани от слънчев* лъч.
По магистралата вървим, вървим нататък.
И то се знай, че няма край нашир и длъж.
Пр.: Ехо, ехоооооо, до край нашир и длъж...

Деца на светлата** родина
със ножичка в ръка,
ний с твърди стъпки (3) ще подминем
и ще надминем всяка наша суета.

Пр.: Ехо, ехо, да, наш'та суета. (2)

И няма край живота бодър
и няма край живот, копнеж...
И няма (4) край възхода***,
възхода смел на герберския ни стремеж.

Пр.: Ехо, ехо, на нашия стремеж... (6)

_______________
* слънчев - произхождащ от наш'то слънце
** светла - защото цялата, без изключение и постоянно е огряна от наш'то слънце
*** всъщност има край, ама той е чак на луната