задълго. завинаги.

Изборите щяха да имат смисъл, само ако се беше случило чудо и две от партиите, които сега останаха извън парламента - ДаБГ и НР - бяха влезли в НС с общ резултат над 35%. Единствено тогава можехме да очакваме управление от името на бъдещето. Присъствието в парламента в рамките на 4% носи морално удовлетворение и може би дребни, ама съвсем малки победи тук и там. Като в същото време легитимира управлението.
Чудо не се случи. Сега ще управлява миналото. Както то си знае.

Не вярвайте, че ако партиите на бъдещето се научат да говорят на езика на човека от малкия град и село, този човек ще се почувства разбран(а) и ще гласува за бъдещето.
Дори бъдещето да им е много симпатично, тези хора пак ще гласуват за местния феодал, за местния управляващ, за местния бизнесмен, за местния олигарх. Защото така е по-удобно, по-лесно, така правят всички, така си запазвам работното място, защото не искам на 35, 40 или 45 да почвам живота си отначало и, примерно, да се преместя в друг град и да започвам друга работа. Защото съм свикнал с миналото, а бъдещето не ми предлага нищо сигурно.
Нека  онези си крадат (винаги и навсякъде се краде, кой съм аз, че да оправям света), но и аз се справям някак си.

Това е като с продаването на гласове. Всички са против - и продавачи, и купувачи, но като дойде моментът и знаеш кой брои, гласуваш за този, за когото трябва, защото си запазваш работата, пък може и някой лев да дадат - я сега, а като премия.

Да, това е задълго. В рамките на човешкия живот - това е завинаги.

Не вярвайте, че е спечелила про-европейската партия. Истински про-руски партии в България ще има едва когато Путин започне да раздава на българския олигархиат поне толкова, колкото са еврофондовете. Засега това няма как да се случи. И съществува опасението, че той ще дава само на избрани, а да папкат искат всички.

"За да може олигархията да усвоява качествено натрупаните пари, има нужда от стабилност. Разпределянето на еврофондовете например е дълъг и сложен процес. Ако правителствата се сменят често, всеки ще дърпа към себе си и в крайна сметка парите може и да бъдат загубени за всички. Обратното – ако са заедно, може да усвоят повече ресурси.

През следващите три години държавата има да разпределя много повече пари, отколкото през предишните мандати. До 2020 г. има за усвояване 16.4 млрд. лв. от еврофондове. Фискалният резерв е на рекордно високо ниво от 11 млрд. лв. и от тях 4 млрд. могат да бъдат изхарчени от правителството. След 2018 г. достъпни за политиците ще станат и 2.6 млрд. лв. от Сребърния фонд. Всичко това е само плюс върху бюджетните разходи, които за 2017 г. са близо 37 млрд. лв. и има ясна тенденция да се увеличават. Предстоят големи сделки за превъоръжаване на армията, нови инфраструктурни проекти като магистрала "Хемус"..."
(via capital.bg)

Последно: когато светът или поне онази част от него, към която ние се водим, че принадлежим, се устремява към бъдещето, а ти стабилно си стоиш на място, ти всъщност се връщаш назад. Но страшно няма, на макрониво резултатите ще са обнадеждаващи, фасадата ще я крепим, а останалото кучета го яли. Да не се залъгваме, ние самите сме част от "останалото". Но това май на малцина пречи.

Защо другарката Нинова не може да отмени санкциите срещу Русия?

Защо другарката Нинова, дори да беше станала премиер на България, нямаше да може да отмени санкциите срещу Русия? (Др. Нинова, мама не ви ли е казвала, че не е добре да лъжете?)

Кой взема решение за въвеждане на санкции от страна на ЕС: Съветът на Европейския съюз

Какво е Съвет на ЕС: орган за управление на Европейския съюз, който заедно с Европейския парламент осъществява законодателната власт на ЕС. Той е водещата институция при вземането на решения в областта на външната политика.

Как се вземат решенията в Съвета на ЕС: най-често с квалифицирано мнозинство, което се постига при 2 условия: 55 % от държавите членки гласуват „за“ — на практика това означава 16 от 28 държави; и предложението е подкрепено от държавите членки, които представляват най-малко 65 % от общото население на ЕС. Блокиращото малцинство трябва да включва поне 4 страни членки на Съвета, които представляват повече от 35 % от населението на ЕС. (В България живее 1.40% от населението на ЕС.) 

Останалото е аритметика.

До 31 март 2017 г. (вдругиден) държавите членки все още могат да поискат да се използва предишното правило за гласуване с квалифицирано мнозинство. Всяка държава има гласове, пропорционални на населението й: 

- Германия, Италия, Обединеното кралство, Франция: по 29 гласа

- Испания, Полша: по 27 гласа

- Румъния: 14 гласа

- Нидерландия: 13 гласа

- Белгия, Гърция, Португалия, Унгария, Чешката република: по 12 гласа

- Австрия, България, Швеция: по 10 гласа

- Дания, Ирландия, Литва, Словакия, Финландия, Хърватия: по 7 гласа

- Естония, Кипър, Латвия, Люксембург, Словения: по 4 гласа

- Малта: 3 гласа

Съгласно старото правило квалифицирано мнозинство в Съвета се постига при следните условия: а) мнозинство от държавите членки — 15 държави членки — гласуват „за“; и б) има най-малко 260 гласа „за“ от общо 352. 

Останалото е аритметика.

***

Тъй като предстои България да стане част от тройка (група от 3 държави членки, които изпълняват председателството на Съвета на ротационен принцип 3х6 месеца), не е зле българските политици, лидери на партии и ДОРИ граждани да прочетат поне краткото представяне на Съвета.

http://www.consilium.europa.eu/bg/council-eu/

Махмурлукът на утрото след изборите

Чета и не вярвам на очите си! Страшна сеч е в нета. Ехтят люти закани. размахват се мръсни ризи. Омир, Омир да дойде!

Защо някои не могат да разберат, че "триковете" и "историческия компромис", въвеждането на патреотите във власта, службогонството на Кунева и Лукарски, особено съсипването на Фонда за лечение на деца и др., и др. са непреодолима преграда за хора с по-високи нива на нетърпимост към политическите "компромиси"?

Добре, на теб не ти пречат провалите на РБ 1, 2, 3, но защо не приемаш, че на други им пречат? Че те, при коалиция на ДаБГ с НР, просто нямаше да гласуват изобщо?
Защо не можеш дори да допуснеш, че за доста хора личните грешки на Радан Кънев (неизключване на Москов от партията, поставянето на партньорите от коалицията пред свършен факт - на няколко пъти, мълчанието при зануляването на Гражданския съвет на РБ, желанието за намиране на общ език с Марешки, и др.) минават отвъд възможността за компромис? Че за много хора именно РБ се оказа злощастният пример на съдбата на безпринципните коалиции, защото принципите бяха препикани като мушкато?

За някои хора е нормално да говорят за коалиция между РБ3, НР и ДаБГ.
За други - за коалиция само между НР и ДаБГ, защото Лукарски и Кунева са изразители главно на собственото си безгръбначие, алчност и нагон за власт (да не забравяме и Глас народен).
За трети хора тези коалиции - и двете - са напълно невъзможни. Днес.
Просто приемете, че такива хора има и те имат право да съществуват.
Когато създаваха партията си, те не ви обещаха, че вашите партии ще влязат в Парламента.

Виждам, че най-остри са нападките срещу ДаБГ. "Предатели", "разцепили"...  Какво е това болшевишко мислене, ди ви питам аз?
Но не ДаБГ ви е виновна за изборния резултат.
Ако по време на кампанията Нова Република се бяха съсредоточили повече върху собствената си работа за спечелване на избирателя и бяха произвели примерно не така отчайващи клипове, може би щяха да постигнат по-оптимистични резултати.

Да, съжалявам за качествените хора от НР и ДаБГ, които останаха извън парламента.
(Според мен, в РБ3 такива посто не останаха.)
Но! Спрете с това хейтърство, защото... Защото то показва само това, че коалицията между  НР и ДаБГ наистина е била невъзможна.

И все пак има надежда за страната. И тя, според мен, идва от Европа, по-точно от българското председателство на Съвета на ЕС, и още по-точно от нашия страх "да не се изложим пред чужденците". Според мен, такива антиевропейски изцепки, каквито видяхме в кампанията, няма да виждаме близките година и половина. А  това си е победа отсекъде.



 

Как се произнася?

Huawei - Уа-уей

Xiaomi - Шао-ми́

Asus - Ей-зу́с

Mac OS X - Мак о-ес тен или дори Маг оу-ес тен

MIUI - Ми-ю-а́й

Exynos (Samsung Exynos) - Ек-си-но́с

Bose - Бо́-уз

Qi - Ци или Чи

Xerox - Зи́-рокс

Нова българска комедия

В моя сценарий за българска комедия видна журналистка обича да прави репортажи от горещи точки на планетата, придружена единствено от оператор и въоръжена с интелекта си.
Гаджето ѝ, което се пада премиер на държавата, е силно загрижен, от една страна, за творческото ѝ развитие, и, от друга - за личната ѝ безопасност. Та вдига той телефона на колеги от Франция и обяснява идеята си: Не може ли там да разиграем военни действия, талибани, опасности, бомби, престрелки и т.н., но при спазване на постановъчната дисциплина и на изискванията за безопасност на труда на работното място, и ролите да изпълняват вашите командоси от Чуждестранния легион? Няма проблем, чува от другата страна на слушалката.
След кратък репетиционен период всички участници научават кой какво къде кога, статистите и изпълнителите на роли от втория план са разположени по местата си, гримьори и костюмери са си свършили работата, всичко е на ниво "хиперреализъм".
Пристига изпълнителката на главната роля, прави интервюта, тя, разбира се, не подозира, че всичко е постановка. Обстрелват колата, в която пътува, дори се създава ситуация, в която операторът снима със скрита камера. 
Репортажът е заснет, журналистическият тандем се завръща в родината, държавната тв излъчва кадрите, всички са развълнувани, журналистката е скромна и за пореден път дава пример на гилдията какво е истински професионализъм.
Остава дребен проблем във вид на разплащане за предоставените услуги. Мон дьо! Два милиона, няма проблем!
Междувременно обаче гаджето е престанало да е гадже, а също така е престанало да бъде и премиер. Фактурата получава следващия премиер. Който се разплаща, за да не стават международни инфекции. Чисти сметки, добри приятели, както казва народната мъдрост.
Мисля, че комедията може да стане по-смешна от "Мисия Лондон"!

С. С. Татишчев, 1890: Да постъпим с България като с Полша - да я разчленим, да я размажем, да я изтрием от лицето на земята

"Такава е в общи черти единствено разумната програма на бъдещото отношение на Русия към България, ако приемем за изходна точка убеждението, че интересите на двете страни ни най-малко не си противоречат, а напротив - достатъчно съвпадат, като служат за здраво съединително звено между тях.

Но какво да правим, ако това убеждение повече не се споделя от политическите водачи на българския народ, ако продължителното наше отдалечаване ги отдели от нас и даже ги сближи с нашите противници дотолкова, че те поеха положителни договорки с тях, те влязоха в заговор против Русия?

Ако е така, на Русия не ѝ остава нищо друго, освен да погледне право в лицето на опасността и, осъзнавайки погрешността на своите по-раншни въззрения за България, да се освободи от всякакво съчувствие към тази страна, нейните водачи и население, да ги признаем за свои заклети врагове, толкова по-непримирими, колкото по-значителни са оказаните от нас благодеяния.

Щом като се убедим в предателството и измяната на българите, ние следва да се отнасяме към тях като към врагове, без да се утешаваме с мнимо различие между настроението на народа и неговите водачи, той като в политиката всеки народ отговаря за своето правителство.

Всичко, направено от Русия за България, трябва да бъде развалено. Цел на нашите усилия трябвада бъде не "целокупна" България, а подялба дори на сегашното княжество между неговите съседи: румънци, сърби и гърци, с изключение на широка ивица по Черно море, която Русия може да потърси начин да остави за себе си. С една дума, ние сме в правото си да постъпим с България, която ни измени и се присъедини към страната на нашите противници, както постъпихме с Полша - да я разчленим, да я размажем, да я изтрием от лицето на земята, в назидание на всички останали племена, населяващи Изтока, в доказателство на това, че позорен и бедствен край очаква всеки славянски народ, който дръзне да вдигне ръка срещу велика Русия."

Из миналото на руската дипломация. Исторически изследвания. Полемически статии на С. С. Татишчев. Санкт-Петрург. Издание на А. С. Суворин. 1890.

* Серге́й Спиридо́нович Тати́щев (10 марта 1846, Санкт-Петербург — 20 августа 1906, Грац, Австрия) — русский дипломат, историк и публицист из рода Татищевых.