Гаджето ѝ, което се пада премиер на държавата, е силно загрижен, от една страна, за творческото ѝ развитие, и, от друга - за личната ѝ безопасност. Та вдига той телефона на колеги от Франция и обяснява идеята си: Не може ли там да разиграем военни действия, талибани, опасности, бомби, престрелки и т.н., но при спазване на постановъчната дисциплина и на изискванията за безопасност на труда на работното място, и ролите да изпълняват вашите командоси от Чуждестранния легион? Няма проблем, чува от другата страна на слушалката.
След кратък репетиционен период всички участници научават кой какво къде кога, статистите и изпълнителите на роли от втория план са разположени по местата си, гримьори и костюмери са си свършили работата, всичко е на ниво "хиперреализъм".
Пристига изпълнителката на главната роля, прави интервюта, тя, разбира се, не подозира, че всичко е постановка. Обстрелват колата, в която пътува, дори се създава ситуация, в която операторът снима със скрита камера.
Репортажът е заснет, журналистическият тандем се завръща в родината, държавната тв излъчва кадрите, всички са развълнувани, журналистката е скромна и за пореден път дава пример на гилдията какво е истински професионализъм.
Остава дребен проблем във вид на разплащане за предоставените услуги. Мон дьо! Два милиона, няма проблем!
Междувременно обаче гаджето е престанало да е гадже, а също така е престанало да бъде и премиер. Фактурата получава следващия премиер. Който се разплаща, за да не стават международни инфекции. Чисти сметки, добри приятели, както казва народната мъдрост.
Мисля, че комедията може да стане по-смешна от "Мисия Лондон"!
Няма коментари:
Публикуване на коментар