Мумия в счетоводния баланс, 2018

Много украинци с изненада тия дни рабраха, че на счетоводния баланс на тяхното МЗ се води мумията на познатия (поне като име) на всеки българин Н. И. Пирогов. Мумията се намира в музея на Пирогов, разположен в чифлика "Вишна" край Виница, където Пирогов е прекарал последните 20 години от живота си.

Балсамираното тяло на Николай Пирогов се намира в крипта от 136 години, оцеляло е през революция, войни, икономическа депресия, докато през тази година министърката на здравето предложила вместо да се пребалзамира мумията за 200 000 гривни (около 7000 евро), парите да се дадат на болно дете.

В резултат на неистова полемика в обществото и социалните мрежи Общинският съвет във Виница е изразил готовност финансово да поеме мумията, да подкрепи музея, който бил посещаван от хиляди туристи, както и да удовлетвори научния интерес. "Това е много интересен експеримент: колко дълго може да се съхранява човешка мумия? Има много малко прецеденти в света - нали знаете, че има до дузина мумии, но по-модерни са само мумията на Пирогов, мумията на Ленин и мумията на Хо Ши Мин", казва началникът на отдела по вътрешна медицина към Националния медицински университет.

Представители на софийската УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" не са взели до този момент участие в пренията и това оределено ме натъжава. Можеха да придадат малко международен шик към дискурса, не ли?

На снимката: В музея можете да видите сцената "Пирогов оперира"

(спокойно, това не е мумията)

за такива казват: голи // Люба Якимчук

#LyubaYakimchuk
Люба Якимчук е млада украинска поетеса, красавица, която, заедно с още милион и половина души напуска Донецка област с началото на военните действия. Първото, което прочетох от нея, беше нейната стихосбирка "Абрикоси Донбасу" (Кайсиите на Донбас, 2015). Запомних я с думите "Русия започва там, където свършват кайсиите" и гоямата болка. Тук публикувам едно по-късно и невоенно нейно стихотворение (в нескопосен мой превод).

Люба Якимчук

за такива казват: голи

ти свали тениската
аз свалих роклята
ти разкопча колана,
аз - сутиена,
ти свали панталона и изу чорапите
аз се освободих от бельото - черно - по-добре да го наричаме черньо -
и ето лежим в леглото
две ивици
като два бели хляба
лице в лице

докосваш с ръка бузата ми
спускаш я по-ниско, на шията
прекарваш пръсти по ключиците:
- как красиво всичко тук е направено! -
казваш
изведнъж
иззад рамото ти надниква майка ти и казва:
- Андрюша, изми ли си ръцете?
ти се обръщаш към нея, показваш ръцете си
тя предлага компот и отива в кухнята
ти се обръщаш към мен
слагаш ръката си, където се бе спрял,
от ключицата тя се плъзва по гърдите
нежно, като морски пясък,
и тук
чувам с тила си дишането на моя татко:
- мила, мисли с главата си, -
шепне той шумно
обръщам се от теб към него
и виждам това небръснато лице съвсем близо
и му казвам
че аз винаги мисля с главата си!
обръщам се към теб
и вече ръката ми се плъзга по гърдите ти
и редките косми се огъват под нея
и тук
зад гърба ти креватът залитва:
- Андрюша, пийни компот
ти се отвръщаш от мен
звънко я целуваш и казваш:
- мамо, искам да остана сам!
и тя отговаря възмутено:
- не изглежда като да си сам!
и отново някъде отива
и ето
ти си с мен
и ръката ти вече е на стомаха ми
постепенно напредвайки надолу
и това е вече толкова близо и нежно
че вече така
и тук
чувам пъшкането на баба ми
тя ми казва силно в гърба:
- така си и знаех, че вече не си девственица -
виж как ти се промени погледът!
и аз
вземам твоята ръка от корема си
и полуобърната към баба
с твоята ръка
й поправям лилавата забрадка
и казвам силно:
- още съм девственица, бабо
и вечно ще бъда девственица!
обръщам се към теб
а тук, през рамото ти
наднича баба с жълта забрадка
този път е твоята:
- кое женско име завършва на съгласна,
все едно е мъжко? - ме пита
отговорът съм аз, но аз мълча
и свалям ръцете ти от бедрата си
сняг пада между нас
и като две войничета
лежим така до сутринта

а сутринта идва чистачката
разчиства преспите между нас
и гледам дълго-дълго зелените ти очи
а ти - дълго-дълго кафявите ми зърна
а после казвам:
- хайде да се съблечем.
и аз свалям от себе си по ред
татко
баба
мама
сестра ми
а ти сваляш от себе си по ред
мама
брат си
приятеля от детството
учителя по свалки
и ние оставаме съвсем-съвсем без нищо
за такива казват: голи

25 май 2016, Киев

Феликс Кривин

С голямо закъснение откривам този автор на малки брилянтни текстове - Феликс Кривин.
Следват няколко, избрани от различни книги, в моя не дотам скопосен превод:

Платон 
Платон бил общителен човек и имал много приятели. Но всички те казвали на философа:
- Платон, ти си ни приятел, но истината ни е по-скъпа.
Никой от тях не бил виждал истината и това особено обиждало Платон.
- Защо толкова я ценят? - с горест мислел той.
В пълно отчаяние Платон започнал да търси истината. Търсил я дълго, цял живот, а когато я намерил, отишъл с нея при приятелите си.
Приятелите седяли на една маса, пиели и пеели древногръцки песни. И тук, направо на масата, отрупана с ястия, Платон стоварил своята истина. Звъннали прибори, разпръснали се парченца от съдове.
- Ето ви истината, - казал Платон. - Много говорихте за нея и ето - донесох ви я. Сега ми кажете кое ви е по-скъпо - истината или приятелят?
Приятелите притихнали и престанали да пеят древногръцки песни. Гледали истината, която неловко и съвсем неуместно се мъдрела на масата им.
После казали:
- Върви си, Платон, ти вече не си ни приятел.
(1964)
***
Откъде се взе националността?
Когато човек произлезе от маймуната, той малко се срамуваше от произхода си. Затова с всички сили се стараеше да се отличи по някакъв начин от маймуната. И как да се отличиш от маймуна? За някои това е доста трудно, защото е написано на лицето им.
Започнаха да се вглеждат на кой какво му е написано на лицето и като резултат измислили главното отличие: на-лице-онал-ност. Или просто националност - за краткост.
В началото националността била написана само на лицето, а с течение на времето започнали да я пишат по разни документи. Така че, ако човек с нищо не се различава от другите хора или, да речем, от маймуна, просто поглеждате в неговия документ и четете какво е написано там.
Даже не е нужно и лицето да поглеждате. На лицето какво ли не може да бъде изписано. На лицето понякога такова е изписано, че даже е неприлично да го произнесеш. А така - прочетеш си в документа и веднага се успокояваш: този е от нашите. От троглодитите. От питекантропите. Можете също да закачите на гърдите му някакъв знак за отличие, за да различавате човек от същите тия маймуни. Та нали не всеки сам по себе си се отличава от маймуните. За някои са необходими много знаци на отличия.
***
1616
... през тази година са умрели Сервантес и Шекспир. Но никой не се е родил през тази година.
***
Вълци и овце
... и когато вълците били сити, и овцете - цели, възникнал проблемът: как да нахраним овцете?
***
Трамвайна философия
... един човек излиза от живота така, както слиза от трамвая: на тръгването му обръщат внимание тези, които той е бутнал или на които е отстъпил място.
***
Силата на убеждението
- Помещението трябва да е отворено - дълбокомислено разсъждава Дръжката на вратата, когато отварят вратата.
- Помещението трябва да е затворено - философски заключава тя, когато затварят вратата.
Убеждението на Дръжката на вратата зависи от този, който я натиска.
***