Люба Якимчук е млада украинска поетеса, красавица, която, заедно с още милион и половина души напуска Донецка област с началото на военните действия. Първото, което прочетох от нея, беше нейната стихосбирка "Абрикоси Донбасу" (Кайсиите на Донбас, 2015). Запомних я с думите "Русия започва там, където свършват кайсиите" и гоямата болка. Тук публикувам едно по-късно и невоенно нейно стихотворение (в нескопосен мой превод).
Люба Якимчук
за такива казват: голи
ти свали тениската
аз свалих роклята
ти разкопча колана,
аз - сутиена,
ти свали панталона и изу чорапите
аз се освободих от бельото - черно - по-добре да го наричаме черньо -
и ето лежим в леглото
две ивици
като два бели хляба
лице в лице
докосваш с ръка бузата ми
спускаш я по-ниско, на шията
прекарваш пръсти по ключиците:
- как красиво всичко тук е направено! -
казваш
изведнъж
иззад рамото ти надниква майка ти и казва:
- Андрюша, изми ли си ръцете?
ти се обръщаш към нея, показваш ръцете си
тя предлага компот и отива в кухнята
ти се обръщаш към мен
слагаш ръката си, където се бе спрял,
от ключицата тя се плъзва по гърдите
нежно, като морски пясък,
и тук
чувам с тила си дишането на моя татко:
- мила, мисли с главата си, -
шепне той шумно
обръщам се от теб към него
и виждам това небръснато лице съвсем близо
и му казвам
че аз винаги мисля с главата си!
обръщам се към теб
и вече ръката ми се плъзга по гърдите ти
и редките косми се огъват под нея
и тук
зад гърба ти креватът залитва:
- Андрюша, пийни компот
ти се отвръщаш от мен
звънко я целуваш и казваш:
- мамо, искам да остана сам!
и тя отговаря възмутено:
- не изглежда като да си сам!
и отново някъде отива
и ето
ти си с мен
и ръката ти вече е на стомаха ми
постепенно напредвайки надолу
и това е вече толкова близо и нежно
че вече така
и тук
чувам пъшкането на баба ми
тя ми казва силно в гърба:
- така си и знаех, че вече не си девственица -
виж как ти се промени погледът!
и аз
вземам твоята ръка от корема си
и полуобърната към баба
с твоята ръка
й поправям лилавата забрадка
и казвам силно:
- още съм девственица, бабо
и вечно ще бъда девственица!
обръщам се към теб
а тук, през рамото ти
наднича баба с жълта забрадка
този път е твоята:
- кое женско име завършва на съгласна,
все едно е мъжко? - ме пита
отговорът съм аз, но аз мълча
и свалям ръцете ти от бедрата си
сняг пада между нас
и като две войничета
лежим така до сутринта
а сутринта идва чистачката
разчиства преспите между нас
и гледам дълго-дълго зелените ти очи
а ти - дълго-дълго кафявите ми зърна
а после казвам:
- хайде да се съблечем.
и аз свалям от себе си по ред
татко
баба
мама
сестра ми
а ти сваляш от себе си по ред
мама
брат си
приятеля от детството
учителя по свалки
и ние оставаме съвсем-съвсем без нищо
за такива казват: голи
25 май 2016, Киев
Няма коментари:
Публикуване на коментар