Просто искам да знам

„Да, процентът на ромската престъпност в България (а и другаде в Европа) надхвърля средния.”, пише и Александър Андреев. Казвам ”и”, защото напоследък често срещам тази теза, и при автори, които иначе съвсем демократично обясняват, че престъпността не е групова, или етническа, а е индивидуална.
В края на 90-те слушах един чешки кмет, който обясняваше как в града му се противопоставят на негативния стереотип на ромите, изграждан векове у мнозинството. С факти. „Да, каза човекът, наложило се е мнението, че престъпленията, извършвани от роми, са значително повече от престъпленията, извършвани от чехи. Ние решихме да проверим така ли стоят нещата. Статистиката показа, че истината е съвсем друга.” Разбира се, освен оповестяване на факти, общинската управа проучила кои са рисковите улици, кръстовища и т.н., и поставила камери и 24-часово налюдение на тях. Кметът твърдеше, че резултат има.
По същото време българската полиция твърдеше, че ние не делим престъпността на ромска и българска. Да, много демократична позиция. И неработеща.
Може би наистина процентът на ромската престъпност у нас „надхвърля средния” и Александър Андреев да е прав. Но може и да не е прав.
Къде са числата, които доказват едното или другото твърдение?
Просто искам да знам.

През 2007 г. Тихомир Безлов пише: „По този начин, както поради нерегистрирането на етническата принадлежност на лицата, така и поради сериозният дял на незаявени престъпления, извършвани от роми (тъй като те се занимават предимно с дребна престъпност, при която нивото на заявяване в полицията е най-ниско), събираните понастоящем данни, от една страна, може би отразяват прекалено малка част от замесените в престъпления роми. От друга страна, обаче, данните на полицията може и да са завишени, тъй като не взимат предвид рецидивизма при нарушенията. Така събираните понастоящем данни за етническата принадлежност на заподозрените лица трябва да се анализират изключително внимателно.”

Комисар Ивайло Спиридонов коментира, че някои престъпления като уличните грабежи преобладват именно в районните, където има ромски гета - "това са териториите Девето, Шесто и най-вече Трето РПУ" допълва той и после уточнява, че сред лицата, които се задържат за подобни деяния, има всякакви, "а не преобладават само роми". (2010)

Роди ме, мамо, монополист, па ме хвърли на смет!

Най-големи били опашките в банките – как ли пък не!
Сигурно сред възможните отговори не е имало опция „здравна каса”, НОИ или център на т.нар. естествени монополисти – Софийска вода, ЕОН, топлофикация, данъчното, КАТ, паспортното...
Вярно, че може само в София и другите големи градове да има такива опашки, ама затова пък какви са! С часове! На улицата. Лете – при 38 градуса, зиме – на минус 10. Така не сме чакали и за визи едно време.
Най-сладко се чака за заверяване на здравна книжка (може и да не се казва точно така, но е нещо от този род) за „безплатни” лекарства пред здравната каса. Сладко е, защото собствениците на тези книжки са най-вече възрастни хора с хронични заболявания, и особено през зимата, на заледяванията и минусовите температури е сигурно, че ако не се сдобият с поне още една хронична болест, то ще счупят крак, ръка или и двете, или направо ще си идат поради пневмония.
Софийска вода, например, има 10 (десет) центъра за обслужване на клиенти за има-няма 500 хиляди домакинства.
CEZ има 6 (шест) центъра за обслужване на клиенти в София.
КАТ е един за колко – към милион? шофьори. (Нали сме като ято, и да ни питаш защо не отлитаме към топлите страни?)
Интересно е, че дори ако си направил всичко възможно да си уреждаш отношенията онлайн, т.е. извън офисите на фирмите и извън учрежденията, от там току напират да те привикат – лично и на крака – я да подадеш някое заявление, я да им се подпишеш на нещо.
Не ща да ви стъпвам в офисите, не разбрахте ли? И по опашки не искам да вися!
Има просто, средносложно и сложно решение на проблемите.
Простото е да не се прави нищо, най-вече защото отказваме да признаем, че има проблем. А дори и да признаваме, носим от 10 кладенеца вода да обясняваме защо точно не може нищо да се направи. Защото хората така и така ги мачкаме с крайни срокове, глоби, наказания, лихви и др., те ще се оправят някак си (баба знае две и двеста, черен гологан не се губи, айде сега – сефте! и т.н. и т.под.).
Средносложното решение е естествените монополисти да се сдобият със съвест и да отворят повече центрове, каси, гишета и т.н. Обаче това няма да стане, докато не се въведат стандарти на колко глави население трябва да има един център. Стандарти обаче няма да се въведат, защото едни от най-некоректните към потребителите на услуги е държавата (виж смяната на паспортите и шофьорските книжки).
Така че остава да се извърши най-трудното:
Да се създадат работни места и нормални условия за живот (инфраструктура, здравеопазване, образование, култура, щастие – най-сетне) не само в 2-3 града в страната, а в цялата страна, така че всички ние да се разселим из страната си, да я залюдим (това е обратното на обезлюдим) и опашките да останат в миналото. Т. е. в днес.

Спрели били плановите операции. Who cares?

Нас ни не требе Александър Македонски, като си имаме Божидар Димитров.
Нас ни не требе БАН, като си имаме Ахмед Доган.
Нас ни не требе балет Арабеск, като си имаме Румяна Желева.
Нас ни не требе Омир, като си имаме Веско Маринов.
Нас ни не требе Талейран, като си имаме Шкумбата.
Нас ни не требе Круела Де Вил, като си имаме Анна-Мария Борисова.
Нас ни не требе Кашпировски, като си имаме Симеон Дянков.
Нас ни не требе здравеопазване, щото всички сме патриоти и смятаме за пукнем един ден преди излизане в пенсия.

И не ми говорете за смяна на чипа!

Когато дадена стратегия е изграждана в продължение на 35 милиона години, промяната й ще отнеме доста време.

P!nk - Glitter in the Air (Live Grammy Awards 2010)

P!nk - Glitter in the Air (Live Grammy Awards 2010)
Uploaded by wonderful-life1989. - Music videos, artist interviews, concerts and more.