Роди ме, мамо, монополист, па ме хвърли на смет!

Най-големи били опашките в банките – как ли пък не!
Сигурно сред възможните отговори не е имало опция „здравна каса”, НОИ или център на т.нар. естествени монополисти – Софийска вода, ЕОН, топлофикация, данъчното, КАТ, паспортното...
Вярно, че може само в София и другите големи градове да има такива опашки, ама затова пък какви са! С часове! На улицата. Лете – при 38 градуса, зиме – на минус 10. Така не сме чакали и за визи едно време.
Най-сладко се чака за заверяване на здравна книжка (може и да не се казва точно така, но е нещо от този род) за „безплатни” лекарства пред здравната каса. Сладко е, защото собствениците на тези книжки са най-вече възрастни хора с хронични заболявания, и особено през зимата, на заледяванията и минусовите температури е сигурно, че ако не се сдобият с поне още една хронична болест, то ще счупят крак, ръка или и двете, или направо ще си идат поради пневмония.
Софийска вода, например, има 10 (десет) центъра за обслужване на клиенти за има-няма 500 хиляди домакинства.
CEZ има 6 (шест) центъра за обслужване на клиенти в София.
КАТ е един за колко – към милион? шофьори. (Нали сме като ято, и да ни питаш защо не отлитаме към топлите страни?)
Интересно е, че дори ако си направил всичко възможно да си уреждаш отношенията онлайн, т.е. извън офисите на фирмите и извън учрежденията, от там току напират да те привикат – лично и на крака – я да подадеш някое заявление, я да им се подпишеш на нещо.
Не ща да ви стъпвам в офисите, не разбрахте ли? И по опашки не искам да вися!
Има просто, средносложно и сложно решение на проблемите.
Простото е да не се прави нищо, най-вече защото отказваме да признаем, че има проблем. А дори и да признаваме, носим от 10 кладенеца вода да обясняваме защо точно не може нищо да се направи. Защото хората така и така ги мачкаме с крайни срокове, глоби, наказания, лихви и др., те ще се оправят някак си (баба знае две и двеста, черен гологан не се губи, айде сега – сефте! и т.н. и т.под.).
Средносложното решение е естествените монополисти да се сдобият със съвест и да отворят повече центрове, каси, гишета и т.н. Обаче това няма да стане, докато не се въведат стандарти на колко глави население трябва да има един център. Стандарти обаче няма да се въведат, защото едни от най-некоректните към потребителите на услуги е държавата (виж смяната на паспортите и шофьорските книжки).
Така че остава да се извърши най-трудното:
Да се създадат работни места и нормални условия за живот (инфраструктура, здравеопазване, образование, култура, щастие – най-сетне) не само в 2-3 града в страната, а в цялата страна, така че всички ние да се разселим из страната си, да я залюдим (това е обратното на обезлюдим) и опашките да останат в миналото. Т. е. в днес.