Therapy Sessions, Sofia, October 01, 2010

Link 1________________Link 2

Мидълсекс

За гените ни светът винаги е бил глобално село и те контрабандно преминават граници и епохи. Как едновременно сме толкова еднакви с и толкова различни от предците си, как сме толкова различни като култури и еднакви като хора с другите по света? Подкупващо познато започва този роман – регион, миризми, подсъзнателни спомени на поколенията. Подкупващо познато преминава през живота: дете, юноша, възрастен. Ненатрапчиво през книгата върви образът на какавидата, копринената нишка (и на Ариадна) и пеперудата. Колко от нас успяват да преминат цялото превъпръщение, или, за да имаме копринена нишка, често убиваме пеперудата в себе си. Или през целия си живот непрекъснато преминаваме през метаморфози, но в някои предпочитаме коприната, а в други – пеперудата?
Как преодоляваме кодовете - наложени от родители, общност, общество - за поведение, светоусещане, полова принадлежност, най-сетне? Как да преодолеем разочарованието им от нас – след нашата лична революция? Стигаме ли до помирение без примирение?
Да, героите на книгата успяват и в този смисъл тя завършва с хепи енд. И рамкирането е красиво и иронично – началото е в Смирна, а краят – в New Smirna Beach.
Книгата е прекрасна. Стилът - задълбочен, възвишен, поетичен, хумористичен. Удивително е как на моменти се носи миризма на чесън, а в други чуваш ангелски гласове.
За 700 страници преминават последните 150 години от развитието на света.
Фамилията на автора може да бъде разчетена както като Юдженидис, така и като Евгенидис. Още повече, че се получава заигравка с евгениката.
Нашите преводачи направо ни разглезват – този роман определено добре звучи на български.

“Мидълсекс”, Джефри Юдженидис, превод: Милена Попова, Жанет 45

Zardonic & Syze - Rodina - V1 - aim syzeakajoanna by djsyze
Blending the folklore of two nations enriched by unmeasurable energy (Bulgaria and Venezuela), Rodina (Motherland) resembles the magic of the Rhodope mountains, and the percussive ritual ethnic drums of Barlovento, channeled into eternity through the smashing drums, metal-infused subs, gentle shapes and mesmerizing voice of Joanna Syze. This is our interpretation of these two cultures.

Втора смяна

Бедната държава се познава по това, че вечер градовете й са тъмни.
Излезе и се гмурна в топлия въздух. На тротоара, в очакване да духне ветрец, стоеше охраната. Беше развълнуван: Трима цигани преди малко искаха да влязат, и им викам: Я да се махате, да не извадя патлака!
Боже, учуди се тя, в тая жега, как имат сили?
Прозорците на къщите бяха отворени и всички, всеки пред своя телевизор, гледаха сериала. Мъжете, вероятно с бира в ръка и бирени коремчета на голо, а жените по плажни рокли. Гласовете бяха все на едни и същи актьори, които озвучаваха всички сериали.
Караше по булеварда, толкова слабо осветен, че колите пред нея бяха единственият й ориентир.
Зави в уличката, на която живее, и спря колата на първото празно място. После видя, че и пред входа има празно място, но не й се връщаше да мести колата.
Докато вървеше към входа, чу зад себе си стъпки. Внимателно огледа човека – беше жена и все пак я изчака да отмине.
Прибра се, заключи, пусна алармата, пусна телевизора. Течаха финалните надписи на турския сериал.

Бременските музиканти

Анимация от моето детство. Когато всеки петък предаваха съветска телевизия (без превод – за тези, които не знаят). Добре, че беше черно бяла и само няколко часа.
Възможно ли е да сме имали плоча с музиката? Когато винилът си беше ежедневие? Не помня.
Защо знам всички песни, а самото филмче не помня добре?
Петелът, забележете, е имитатор на Елвис Пресли, а тримата разбойници са анимации на актьорите от "Кавказка пленница" и "Операция "ы".

В юношеството логично продължение на това филмче в музикално отношение беше „Тримата мускетари”. Така де: животни, мускетари, се тая. И досега мразя да гледам филми, които бият на синьо или на зелено. Като че са снимани „на пленке Швесткинского химкомбината”. Кодак, естествено, нямаше.