Мидълсекс

За гените ни светът винаги е бил глобално село и те контрабандно преминават граници и епохи. Как едновременно сме толкова еднакви с и толкова различни от предците си, как сме толкова различни като култури и еднакви като хора с другите по света? Подкупващо познато започва този роман – регион, миризми, подсъзнателни спомени на поколенията. Подкупващо познато преминава през живота: дете, юноша, възрастен. Ненатрапчиво през книгата върви образът на какавидата, копринената нишка (и на Ариадна) и пеперудата. Колко от нас успяват да преминат цялото превъпръщение, или, за да имаме копринена нишка, често убиваме пеперудата в себе си. Или през целия си живот непрекъснато преминаваме през метаморфози, но в някои предпочитаме коприната, а в други – пеперудата?
Как преодоляваме кодовете - наложени от родители, общност, общество - за поведение, светоусещане, полова принадлежност, най-сетне? Как да преодолеем разочарованието им от нас – след нашата лична революция? Стигаме ли до помирение без примирение?
Да, героите на книгата успяват и в този смисъл тя завършва с хепи енд. И рамкирането е красиво и иронично – началото е в Смирна, а краят – в New Smirna Beach.
Книгата е прекрасна. Стилът - задълбочен, възвишен, поетичен, хумористичен. Удивително е как на моменти се носи миризма на чесън, а в други чуваш ангелски гласове.
За 700 страници преминават последните 150 години от развитието на света.
Фамилията на автора може да бъде разчетена както като Юдженидис, така и като Евгенидис. Още повече, че се получава заигравка с евгениката.
Нашите преводачи направо ни разглезват – този роман определено добре звучи на български.

“Мидълсекс”, Джефри Юдженидис, превод: Милена Попова, Жанет 45