вторник, 17 август 2010 г.

Втора смяна

Бедната държава се познава по това, че вечер градовете й са тъмни.
Излезе и се гмурна в топлия въздух. На тротоара, в очакване да духне ветрец, стоеше охраната. Беше развълнуван: Трима цигани преди малко искаха да влязат, и им викам: Я да се махате, да не извадя патлака!
Боже, учуди се тя, в тая жега, как имат сили?
Прозорците на къщите бяха отворени и всички, всеки пред своя телевизор, гледаха сериала. Мъжете, вероятно с бира в ръка и бирени коремчета на голо, а жените по плажни рокли. Гласовете бяха все на едни и същи актьори, които озвучаваха всички сериали.
Караше по булеварда, толкова слабо осветен, че колите пред нея бяха единственият й ориентир.
Зави в уличката, на която живее, и спря колата на първото празно място. После видя, че и пред входа има празно място, но не й се връщаше да мести колата.
Докато вървеше към входа, чу зад себе си стъпки. Внимателно огледа човека – беше жена и все пак я изчака да отмине.
Прибра се, заключи, пусна алармата, пусна телевизора. Течаха финалните надписи на турския сериал.

Няма коментари:

Публикуване на коментар