За мен Гърция е мъка, нечовешка.
Отскоро.
Няколко дни не можах да се избавя от представата за изоставения български шофьор, без пари, без помощ, който след една седмица чакане, се обеси в камиона си.
Виждах грубите му ръце, палят цигара. Очите му, вперени в пътя, ден, втори, трети...
Какво ли трябва да е видял, че да реши да му сложи край? Дали дните и нощите му са се слели и дали е загубил надежда, че помощта ще дойде? Взел е решението, огледал е камиона, избрал е къде да върже въжето, после го е извадил. Може да е изпушил последна цигара. И толкоз. Последната му сила и воля са отишли да върже примката и да сложи точката. Дали е погледнал за последно пътя, откъдето е трябвало да дойде помощта?
Днес ме сполетя още по-страшна картина.
В отдалечен селски район в околностите на Кавала българин изоставил шестгодишното си дете. Полицията го намерила след два дни. Намерили и бащата, който бил с други две свои деца. Тях къде ли е смятал да изостави? И дали всяко на отделно място или е щял да бъда по-милостив – да изостави двете заедно?
Дали е било сутрин или следобед, когато бащата оставя сина си в полето? Дали му е казал, че скоро ще се върне? Или му е казал, че скоро някой ще го намери. Виждам малкия. Как започва да се страхува, че е сам на света. Как го изплашва някое животно. Как огладнява. Ожаднява. Как се стъмва и му става студено. Как започва да плаче, а като се умори - да скимти. Как заспива от умора и трепери в съня си от студ. Сигурно е вървял нанякъде. И дори не е разбрал, че втория ден се е въртял в кръг. Как бавно е полудявал. Как е викал мама, татко, бате, как е подсмърчал. Сигурно се е опитвал да яде нещо, което е намирал. Втората нощ дали вече е намерил завет? Дали вече е свиквал със самотата си? Дали го е боляло коремчето? Дали е имал сили да плаче. Защото го намират на третия ден, след втората нощ.
Не мога да спра да виждам, да мисля за това дете.
Душата ме боли. И нямам отговор на въпроса защо така трябва да почва един живот, а друг – така да свършва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар