"От последната война досега имаше достатъчно време да оправите поне тротоарите си..." Реплика на Ив Монтан към Богомил Райнов на концерта му в София (към 1950-а година, книгата е "Париж").
Приключи пилотният проект на Столична община „София диша”.
Всеобщо, национално, глобално, вселенско одобрение получи тази инициатива. Такива възторжени очерци не бях чела от времето на социализма! Всички, които само посмеят да помислят нещо извън общия хор, са най-малкото провинциалисти.
Хм...
Днес е „София диша” на „Шишман”, вчера е била разходката в „центъра” в неделя следобед (защото събота е била работен ден), облечен в стоятните дрешки, завчера е бил духовият оркестър и танците на слугините с войниците от гарнизона.
Вчера за първи път видях по телевизора и един гражданин, който посмя да изрази мнението на живеещите в сградите по „Шишман” (в смисъл: нетърпим шум и т.н., човекът дори не посмя да се оплаче относно паркирането). Иначе зам.-кметът Ангеличин обобщи: 3000 са „за”, трима са против. Отвоюването на една малка улица от колите за три поредни недели в София е единственото европейско нещо, което това лято се случи в столицата. (Горко ни, ако това е истина!)
Търговците доволни – превземат тротоара и улицата, без да плащат такса на общината. Самодейците в различни области – и те доволни: танцуваш (или там каквото правиш) пред публика и ти ръкопляскат. Общината доволна – всичко това се случва само срещу едно измиване на улицата. Гражданите с адрес на „Шишман” – недоволни, но пък кой им обръща внимание. В душите на „босите по асфалта” – светло и радостно, също като в душата на лирическата героиня от едноименната естрадна песен.
За мен „градското” не е стъргалото. „Отвоюването” не разбирам като възможност да се блъскаш в тълпа, ако и усмихната тълпа, и да се спъваш във все така разбитите тротоари. Културното преживяване не е група за модерен балет от момичета в черни трика. Екзотиката? Да гледаш в центъра на града в пластмасов басейн синхронно плуване хич не ми е екзотично.
Градското за мен са равните и чисти тротоари, архитектурното виждане на улицата като ансамбъл, без всеки, който може, да е тествал цветовите си усещания, и съобразяването с хората, които живеят там.
Харесвам креативността и атмосферата, която тя създава, но не може ли на по-подходящо място? Или поне на по-широка улица? Лично аз бих предпочела децата да рисуват и да развиват творческите си възможности някъде на полянка или в парка, а не полегнали върху „Шишман”. Но спирам до тук, защото чувам вече как сковават кръста, на който ще бъда разпната.
Разбирам, че за многобройните вярващи в Зелената религия звуча като еретик. Но и те като фанатици не признават нищо, освен собствените си виждания. Те са в окопа, „отвоюват” поредната височина, зареждат гаубиците за нови атаки.
Та как завършило вчера дишането? Цялата улица била в музикални сцени – хаус, D&B… Като започнало да се стъмва, появила се баба и почнала да вика да спират вече музиката, че й били надули главата. Организаторите бодро я изтласкали – да не пречи на купона. След време бабата пак дошла, вече без да вика и никой не й обърнал внимание. А бабето - с ножица в ръка. И рeзнала кабела. И музиката свършила. По цялата улица.
Добре, че бабата не я хванал ток.
Това е. Отвоюването породи партизански действия.
Сега следва сформирането на армии и от двете страни и продължителни бойни действия с променлив успех.
Но победител ще е, казва историческият оптимизъм, светлото – не, зеленото бъдеще.
_____________
Оди за стъргалото – два коментара от БлогСтара София (30 август 2010):
***
За голямо съжаление в София вече няма място за разходки. Няма "стъргало". Няма ги неделя сутрин разходките по Царя до Борисовата градина, по пешоходните алеи под кестените. Обикновено тези разходки завършваха в сладкарница "Савоя" или някой аперитив в близост. А по заможните отиваха да обядват в ресторант или бирхале " България".
През 60-те години "стъргалото" се премести на "Ръкси стрийт", т.е на ул.Раковска от Бул. Руски до пл.Славейков, винаги по левия тротуар посока Славейков. Там неминуемо срещахме наши познати и приятели.
***
Трябва да се намери един по-смел кмет и да затвори няколко софийски улици за да имаме "стъргало", да речем Шишман, Солунска-Дякон Игнатий, бул. Руски, Витошка, Графа. Да не минават обаче никакви трамваи.
http://stara-sofia.blogspot.com/2010/08/blog-post_30.html
На парижкия Шишман - площада пред Бобур
Няма коментари:
Публикуване на коментар