Точно след една седмица (на 17 ноември) и Народното събрание на тази страна освободило председателя (нещо като министър председател) на Държавния съвет (ДС - нещо като Министерски съвет). Предполагам – също с благодарности за дългогодишния му труд в полза на...
По една случайност генералният секретар на компартията и преседателят на ДС били един и същ човек. И той се казвал Тодор Живков.
На същата дата – 17 ноември – се случило и още нещо историческо – народните избраници депутатите отменили чл. 271 от Наказателния кодекс, който забранявал критиката срещу режима на същата тази компартия.
И като почнала една критика – та до днес.
Години след това внучката на Тодор Живков, която той бил осиновил, учела жените на тази страна как да се обличат и да бъдат модерни.
Новият (всъщост най-новият премиер министър) обяснявал, колко много неща бил направил Тодор Живков за страната си (и колко много трябва да са му благодарни хората, съставляващи населението на тази страна) и колко Тодор Живков бил голям – по-голям от всеки съвременен политик на тази страна.
А в една телевизия с национално покритие всяка неделя на обяд личният готвач на Тодор Живков показвал как се готвят любимите ястия на любимия партиен и държавен ръководител и разказвал мили спомени за него.
Имало, разбира се, една (незначителна) група граждани, които не харесвали нито компартията, нито Тодор Живков, нито любимите му ястия, но гласът им бил заглушен от щумното мляскане на широките народни маси.
Така думите на избрания нов генерален секретар на компартията (на мястото на Тодор Живков), които той (Петър Младенов - той по-късно станал и пръв председател-президент на страната) казал в заключителното си слово на оня исторически пленум с благодарностите (на 10 ноември), се оказали пророчески.
А той казал следното: “Ние виждаме преустойството в България единствено и изключително в рамките на социализма, в името на социализма и по пътя на социализма”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар