Follow the money

Улисани да коментираме абсурдната, смешната, безсмислената и т.н. акция срещу Читанка, пропуснахме да се запитаме: абе колко ни струва тя?
Г-н Рицар Колев е някакъв среден шеф, който има подчинени и шеф(ове).
Подготвя план за работа (годишен, месечен).
Шефът(овете) одобряват, нанасят поправки (евентуално).
Започва реализация на акцията – със следене на сървъра по различни градове и покриви.
Подчинените пишат ежедневни, седмични, месечни отчети.
Г-н Рицар Колев също пише ежедневни, седмични, месечни отчети.
Шефът(овете) ги четат, резюлират, одобряват, дават напътствия.
Най-сетне акцията се провежда.
Тук се включват пиарите и МВР-кинаджиите.
Тъй като електоратът не разбира за какви „сървъри” и „авторски права” става дума, трябва да се снима образователен филм. Разиграва се мизансцен, снима се, монтира се, пише се сценарий, озвучава се. Подава се на медиите. (Дали преди това се изготвя медийна стратегия? А след това – медиен одит?)
И за всичкото това се получават заплати, заплати, заплати. Държавата плаща осигуровки от държавния бюджет, т.е. от нашите данъци.
И ако поискаме да разберем колко все пак струва всичко това, отговор няма да получим, защото е държавна тайна и не се подчинява на Закона за достъп до обществена информация.
Чудничко!
И като знам, че МВР е едно от министерствата, което, криза-не-криза, няма да реже никакви разходи (второто е МО), ми става още по-хубаво. Реформиране на стистемата? – Забравете.
И да ни е честито!
Както се казваше в българския филм „Илюзия”:
- Какво мислите за правителството?
- Аз не мисля за него, аз го обичам!