изкуството и културтрегерите

Много са ми интересни хората на изкуството, дето са членове на разни партии. По времето на соца беше ясно защо имаше такива - ако си бездарен, издават ти книгата, ако си талантлив - издават книгата в огромен тираж. Вили, творчески отпуси, коли и апартаменти без чакане... дори пътувания в чужбина!

Днес за някои нищо не се е променило - веднага подкрепят партията, спечелила най-голяма субсидия (напр. В. Маринов), макар че голямото изкуство няма много общо с хонорарите и хонорарните листове, ама пък кой сега се стреми към голямо изкуство?

Ей и тия над 100 души в Русия, дето подкрепили позицията на Путин за Крим -повечето са стари кримки, бивши членове на КПСС, днес са членове на някоя КП, или на Единая Россия, шефове на некви културни организации, дотирани от държавата, обадил им се некъв чиновник от министерство на културата, и те "изразили едно отношение", подкрепили, виртуално подписали. Не че са били подложени на натиск, не, те просто така си мислят и чувстват.

Слушам интервю с единия от подписалите - Игор Бутман, саксофонист, народен артист (Боже, ние забравихме вече какво беше това) на Русия, член на Единая Россия. Той обяснява, че като демократи, трябва да се вслушаме в гласа на народа на Крим - да видим какво ще покаже референдумът. Журналистът го пита: а дали не трябва и при нас в Русия да се проведе референдум дали искаме да присъединим Крим - все пак това ще струва доста пари. Игор, съвсем логично, казва: е, чак пък референдум, защо сега така, ние сме упълномощили Путин, той всичко точно е изчислил, той ще вземе решението. Е, ако се окаже, че е сгрешил, ще го сменим и ще изберем друг президент.

Изводи - два:

1. Ако това им са културните лидери, да са им живи и здрави. Булгаков се радва, че не е сред живите.

2. Най-голямата слабост на демокрацията е нейната беззащитност - антидемократични, тоталитарни и дълбоко античовешки системи започват да ползват аргументите и лексиката на демокрацията в името на постигането на също така антидемократичните си тоталитарни и античовешки цели. И демокрацията е абсолютно беззащитна и не може да спре тези попълзновения. Примери: 1. ЕС настоява армията да не се бърка в граждански дела, демократът Ердоган натиква военни в затвора и въвежда забрадки в университетите.; 2. Путин където му е удобно провежда демократичен референдум, където му е по-удобно - не провежда... Защото и двата подхода са дълбоко демократични - на пряката и на представителната демокрация. Да чакаме писмата с подкрепа от трудовите колективи...