Вчера чух* Георги Ангелов** да казва, че във Великобритания кралицата е най-голям потребител на еврофондове по линия на Европейския фонд за развитие на селските райони – като най-голям собственик на земеделски земи. Така е, защото, обратно на посланието на „комуникационните” (т.е. рекламните) кампании на МЗХ, парите за развитие на селските райони отиват не при дребните земеделци и животновъди, а най-вече при едрите.
Досмеша ме, като си представих кои са българските аналози на кралицата като пръв получател на директни плащания – дъщерята и съпругата на един бивш зам.-министър. Сакскобурга още не се е вредил, защото по отношение на горите още не се плаща на дърво и/или храст.
Та английската кралица ме връща към обяснението защо има толкова оперативни програми, а програмата за развитие на селските райони не е оперативна.
Ако четете информация за фондовете на ЕС, ще видите че трите фонда - Европейският фонд за регионално развитие, Европейският социален фон и Кохезионният фонд – „вървят” винаги заедно. Тяхното усвояване от държавите-членки е подчинено на критерии – страните, чийто БВП на глава от населението е над 90% от средния за ЕС, имат право да кандидатстват по цел „сближаване”, а тези с БВП под 90% на глава от населението (т.е. новите страни членки + Гърция, + Потругалия) - по цели „регионална конкурентоспособност и заетост” и „териториално сътрудничество”. Пътят към тези фондове са оперативните програми.
Когато започват да се обсъждат субсидиите за селските стопани/райони, богатите страни (тези по първа цел „сближаване”) си казват: ако се наложат подобни ограничения, нашите стопани няма да могат да получават толкова пари, колкото ни се иска. И къде ще ни е печалбата тогава? Така Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони остава фонд сам за себе си – нито структурен, нито кохезионен - и по него кандидатстват всички страни членки на ЕС. Подобно е положението и с Европейския фонд за рибарство.
(Тук ще отворя пак скоба – хора, не си мислете, че с европейски пари може да се финансира култура ВМЕСТО рибарство. Не може. Онзи ден слушах един културен деятел да се възмущава как за театри пари нямало, ама ето, за рибарство има. Европата е преценила, че иска да подкрепи рибарството в страните, където го има. А културата, образованието и здравеопазването са си национални приоритети и те по принцип не се финансират от еврофондове. Затварям скобата.)
В резултат колкото по-голям собственик си (на земя или на животни), толкова повече помощи (директни плащания) получаваш. Нещо повече, при кандидатстването с проекти формулярите за кандидатстване са толкова сложни, че само големи фирми могат да заделят хора, време и средства за подготовката им. Отчетността се базира на принципа „всеки е престъпник до доказване на противното”. Освен ако няма вътрешни хора сред проверяващите.
На наша почва, освен семейството на бившия зам.-министър, по Програмата за развитие на селските райони бяха подпомогнати видни производители на алкохол, бяха построени хотели по морето (защото селска община по българската класификация е такава, в която няма населено място над 30 хил. души и от 264 общини в България 231 са определени като селски). Мощното развитие на ВЕИ сектора в селските райони, което медиите наричат „следващия балон” (след спукания на строителния бум), също ще бъде подкрепено с европейски пари и от наши администратори.
Ефектът е, че икономическото развитие става с все по-засилващо се участие на държавата и в разрез с принципите на пазарната икономика. Участие административно, корупционно, про-кризисно. Какво от това, че и в Европа е така? То се видя докъде стигна Европата. Колкото повече европари – толкова повече държава в икономиката. И съответно – по-малко пазар. Затова европарите вредят на свободната пазарна икономика.
Защото кой в крайна сметка решава как те да бъдат „инвестирани”? Армия служители, работещи в министерствата в периода 2005 – 2007, в голяма степен формулираха и представиха пред ЕК за одобрение оперативните програми („Транспорт”, „Околна среда”, „Регионално развитие”, „Конкурентоспособност”, „Развитие на човешките ресурси”, „Административен капацитет” и Техническа помощ) и двете национални програми (Програма за развитие на селските райони и за рибарство и аквакултури). Точно те взеха решение да се развива този, а не онзи сектор. И, както се оказва, доста от тях са имали нещо „друго” предвид. Това е като да ползваш вътрешна информация на Уолстрийт и да си купиш акции точно преди цената им да почне да се вдига. И докато един бивш зам.-министър е имал глупостта (или по-скоро убедеността, че е недосегаем) да излезе на светло, като позволи на родата си да бъде в първите рeдици на получателите на европари, не вярвам, че авторите (името им е легион) на хилядите страници български стратегически документи могат да бъдат разследвани. Отделно – няма и желание за това.
Нещо по-лошо, в най-скоро време ще започнат да се подготвят стратегическите документи за следващия т.нар. „планов период” (2014 – 2021) от „реформираната” държавна администрация. Предполагам, в същата тайнственост и при същата имитация на обсъждане с експерти, както и при предишния период. И вероятно със същия резултат.
Не съм икономист, но като чета разни неща в нета, ето какво си мисля.
___________________________________
* Дарик, Челюсти
** Георги Ангелов е икономист. Той отскоро най-сетне е преодолял присъщото му нежелание да комуникира, и дори е започнал да прави жестове и да говори с по-раздвижена интонация. Дано сега почнат да го разбират повече!
