Клипът е чисто нов: Published on Oct 31, 2012
Джон Бърджър (John Berger)
е английски художествен критик, писател, художник, поет и автор. Романът му G. печели наградата Букър през 1972 г.
Вижте също:
Let Vietnam live!
"Простият въпрос, около който ще се концентрира цялата история на останалата част на века: дали ние от привилегированата една четвърт от света ще продължим да експлоатираме останалите 3/4?" (1967)
Приятелка, след втора онкологична операция и последващата след това 6-месечна химиотерапия, разбира, че според наш закон ако си бил в болнични 360 дни за две години, повече нямаш право на болнични и ако ще светът да се обърне, държавата няма да ти дава пари. Трябвало да си ползва отпуската. Химиотерапията й ще продължи още няколко месеца, но тя трябва да ходи на работа. За 10-те дни след всяка процедура, когато получава силни алергични реакции, повръща и няма сили да се движи, ще трябва да ползва отпуската си, а по-късно – да взема неплатена...
Кварталното магазинче се държи от семейство, в което бащата не е българин. Големият син, който буквално израсна пред очите ми, защото помага в магазина, не се харесал на съученици заради фамилията си (външно си е българче отвсякъде) и 15-ина момчета в кубинки го пребили. Полицията не реагира. Макар че побойниците са разпознати.
Мисля да спра до тук. Не че нямам още истории от последните дни...
Има ли и радостна история? Да - пуснаха ни топлата вода един ден по-рано.
Не знам защо външно все още изглеждаме донякъде нормални.
По време на снимките на "Олимпия"
Откровено казано, тръпки ме побиват, като го гледам, а Рифенштал е призната за майстор на документалното кино. Все едно че са проходили стауите на атлетите пред Националния стадион в София (всъщност, дали останаха там или ги разграбиха за скрап?). Веднага ми се приисква да практикувам всички пороци, и никога никакъв спорт да не видя...
Защото вчера общината ни разчерта квартала – като къде и как имаме право да паркираме. На ъгъла на всяка пресечка – а те са много начесто – очерта някакъв пресечен овал. Явно там не трябва да се паркира. Правилата за паркирането са правени в годините, когато само членовете на ЦК на БКП имаха коли и ги държаха в гаражи. Видимост трябвало да има. Ама че улиците са еднопосочни и че това с видимостта е съвсем различно – подробности! Някои овали са с дължина два метра, други – с 5. Изядоха доста места за паркиране. А те и без това бяха малко. Да де, ама вечерта само тези овали бяха свободни. Хем хората още са по отпуски, и колите им също. Паркирах на един по-дългичък.
В 8,29 – току-що съм се преместила на позволено място – се появява паякът. На първия ъгъл спира и започва да катери една кола. В 8,30 колата е качена и паякът потегля. Добре че не си измих зъбите, ами веднага слязох да местя колата – направо съм щастлива. И съм щастлива, че още е август, защото след първи септември ще трябва да извършвам процедурата по местенето на колата преди 8 ч., а не чак в 8.26. И този нещастник, дето му отвлякоха колата, също е късметлия, защото днес това ще му струва 30 и нещо лв., а след първи септември – 60 и много. И всичкото това - с цената само на няколко баки боя и 150 лв., които ще платя на общината за правото да ми вдига колата всяка сутрин. Ще се стигне до момент, в който нормалните хора ще трябва да продадат позанемарените си апартаменти в центъра, за да могат да платят всичките си задължения към общината – най-високите данъци в града, винетката, наказателния паркинг.
Тогава тези, които трябва, ще изкупят апартаментите – може би всеки ще си купи по няколко, по една къща на 5-6 етажа. Единият от тях ще е гардеробната на съпругата. Ще си сложат бариери на улицата и нито някой ще им пречи да паркират, нито паяци ще минават. Ето тогава всички ще бъдат щастливи.
Както и да е, да знаете, че е правилно да си казваме „Добра вечер!”
Life In A Day is a film capturing for future generations what it was like to be alive on the 24th of July, 2010. Executive produced by Ridley Scott and directed by Kevin Macdonald.
Но човек трябва да ги гледа отблизо, за да не вижда кочината наоколо.
Следите на Мордор иначе са навсякъде. Най-обичат санирани сгради, но и на старите не прощават.
Stabat mater dolorosa
iuxta Crucem lacrimosa,
dum pendebat Filius.
Скръбна Богородица стоеше
до кръста,
до разпънятия си син.
Джовани Батиста Перголези (1710 - 1736)
Пред нас са блеснали житата,
Окъпани от слънчев* лъч.
По магистралата вървим, вървим нататък.
И то се знай, че няма край нашир и длъж.
Пр.: Ехо, ехоооооо, до край нашир и длъж...
Деца на светлата** родина
със ножичка в ръка,
ний с твърди стъпки (3) ще подминем
и ще надминем всяка наша суета.
Пр.: Ехо, ехо, да, наш'та суета. (2)
И няма край живота бодър
и няма край живот, копнеж...
И няма (4) край възхода***,
възхода смел на герберския ни стремеж.
Пр.: Ехо, ехо, на нашия стремеж... (6)
_______________
* слънчев - произхождащ от наш'то слънце
** светла - защото цялата, без изключение и постоянно е огряна от наш'то слънце
*** всъщност има край, ама той е чак на луната
7 ярки изказвания на младия политик:
1. За националността и междунационалните бракове
„Да, аз идентифицирам себе си на първо място като руски човек. За мен Русия, руската земя са по-важни от всички останали, взети заедно. За мен руския народ/нация е по-важен от останалите. И аз искам процъфтяване, ръст, развитие за своя народ. Да, аз искам децата ми да са руснаци и никакви междунационални връзки не приемам.”
2. За изпадналите
„Може би трябва да въведем категория хора, които не е нужно да поддържаме, няма смисъл да ги спасяваме или да осъждаме престъпленията срещу тях? Да не оправдаваме и да не се радваме (законът не позволява това), а просто мълчаливо да одобряваме.
Например, проститутките. Нещо, понякога много полезно (сам не съм ползвал, но за сваляне на напрежението приятелите ми понякога наемат). Това не е жена – това е предмет. Нещо повече – тя позори званието жена. И ако тя е рускиня или славянка, ще съм за това... тя да престане да позори жените. Какво ли не може да се случи с нея. В тоя кюп слагам всякакви боклуци като Ерофеев, всичките правозащитници, педита, извратеняци, толерасти, наркомани, хронични алкохолици и т.п. Реално има много хора, редом с които те е срам да живееш, които позорят самото звание човек. И ако законът не ми позволява аз самият да изчистя този боклук – защо аз да не „не забележа”, че някой друг го е изчистил?
3. За хората паразити
„С лекота мога да ритна циганка, която проси, които мамят хората, продават дрога и крадат. Да плюя в мутрата на проститутка. Да напръскам с газ бездомник в очите, да не ми смърди и да не разпространява зарази. Всичко това е боклук, тези хора изначално са паразити, врагове.”
4. За нападението върху журналиста Сергей Асланян (Маяк, Ехо Москвы)
„При цялото ми негативно отношение към исляма и някои негови представители, разбирам онзи, който нападна Асланян.”
„Някой вижда проблем в това, че мюсюлманите колят журналисти. А може би проблемът е в това, че ги колят само мюсюлмани? На мен като православен ми е обидно да изоставам. На кой му е жал за това лъжливо създание, не мога да разбера? Да свикват да отговарят за думите си.
5. За нападение върху автобус с гей активисти
На жителите на Питер [Санкт Петербург] - респектище! Юнаци!
6. За сбиването с момиче по време на акция за защита на Pussy Riot
„На близък човек си подаваш бузата, а тя по никой начин не ми е близка, затова я ударих.”
„Същество в маска, одобряващо феминизма” (за Pussy Riot)
„Задачата е да смажем гнъста! Или държавата ще изпълнява работата си и ще защитава гражаданите, или ще подтиква съзнателните граждани да защитават своите ценности, заобикаляйки закона. Сами ще са си виновни!”
7. За търпимостта
„Най-глупавото, най-предателското по отношение на своята вяра и предците, което може да направи руският православен – това е да прояви търпимост към либералната паплач!”
Днес с особена топлина си спомням за майка ми, за която нямаше по-голям празник от 24 май, и за баща ми, който с лекота и радост цитираше "пряжде убо славяне не имяхон книга, но чртами и рязами писахон..."
ВАШЕ БЛАГОРОДИЕ
Ваше благородие, госпожа Разлука,
Мы с тобой родня давно, вот какая штука.
Письмецо в конверте, погоди, не рви!
Не везёт мне в смерти, повезёт в любви.
Ваше благородие, госпожа Чужбина,
Жарко обнимала ты, да только не любила.
В ласковые сети, постой, не лови!
Не везёт мне в смерти, повезёт в любви.
Ваше благородие, госпожа Удача,
Для кого ты добрая, а кому иначе.
Девять граммов в сердце, постой, нe зови!
Не везёт мне в смерти, повезёт в любви.
Ваше благородие, госпожа Победа,
Значит моя песенка до конца не спета.
Перестаньте, черти, клясться на крови!
Не везёт мне в смерти, повезёт в любви.
***
ВАШЕ БЛАГОРОДИЕ
Ваше благородие госпожа Разлъка,
отдавна сме роднини, та така.
Писъмцето в плика чакай, не късай!
Не ми върви в смъртта, ще ми провърви в любовта.
Ваше благородие госпожа Чужбина,
горещо ме прегръщаше,но не ме обичаше.
В ласкавите врежи, чекай, не ме лови!
Не ми върви в смъртта, ще ми провърви в любовта.
Ваше благородие госпожа Късмет,
за някого си добра, а за друг - иначе.
10 грама в сърцето, чакай, не ги викай!
Не ми върви в смъртта, ще ми провърви в любовта.
Ваше благородие госпожа Победа,
значи моята песен още не е изпята.
Спрете, дяволи, да се кълнете пред кръвта!
Не ми върви в смъртта, ще ми провърви в любовта
P.S.Любим филм!
Давайте восклицать
Давайте восклицать, друг другом восхищаться.
Высокопарных слов не стоит опасаться.
Давайте говорить друг другу комплименты -
ведь это все любви счастливые моменты.
Давайте горевать и плакать откровенно
то вместе, то поврозь, а то попеременно.
Не нужно придавать значения злословью -
поскольку грусть всегда соседствует с любовью.
Давайте понимать друг друга с полуслова,
чтоб, ошибившись раз, не ошибиться снова.
Давайте жить, во всем друг другу потакая, -
тем более что жизнь короткая такая.
надежды маленький оркестрик под управлением любви
Eще неясный голос труб,
слова, как ястребы ночные срываются с горячих губ,
мелодия, как дождь случайный, гремит; и бродит меж людьми
надежды маленький оркестрик под управлением любви.
В года разлук, в года сражений, когда свинцовые дожди
лупили так по нашим спинам, что снисхождения не жди,
и командиры все охрипли... он брал команду над людьми,
надежды маленький оркестрик под управлением любви.
Кларнет пробит, труба помята, фагот, как старый посох,стерт,
на барабане швы разлезлись... Но кларнетист красив как черт!
Флейтист, как юный князь, изящен... И вечно в сговоре с людьми
надежды маленький оркестрик под управлением любви.
Оказва се, че този именно паметник, посветен на руските гренадири, паднали в боевете за Плевен, бил отдавна известно място за срещи и разходки на гей обществото.
Във връзка с изключително прогресивните наредби в стил 18-и век, които приеха някои общини в Русия срещу пропагандата на сексуална ориентация, нищо чудно сега да арестуват несъгласните с Путин именно за пропаганда на гей правата.
Остри обиди се разменят във форумите между подкрепящите Путин и подкрепящите протестиращите. Диалозите ме карат да се радвам, че не знам чак толкова добре руски, но (колкото и да ме е срам) копирам един характерен:
- Шо, бомжуют, болезные? Оно и правильно, я бы таких уродов тоже из дому выгнала.
- Вытащи путинскую залупу из своего рта и скажи нормально.
- Пошел на хуй, пидорас. Так понятнее?
- На хуй жопа твоей еблоголовой мамаши хороша, да и то чурбанье оценит. Поняла, хуета?
- И тебе нахуй, терпила обдроченный. Иди, жопу помой.
- Едросская блядь истерит? Ебаное ты быдло.
Май последната дума все пак беше на анти-путин-овец...
Julia Calfee Inside the Chelsea Hotel from DOX Centre for Contemporary Art on Vimeo.
Milos Forman About Chelsea Hotel from DOX Centre for Contemporary Art on Vimeo.
Chelsea Hotel (Song for JANIS JOPLIN) by Leonard Cohen (Her ex-boyfriend)
