И по вода
.jpg)
Fortezza da Basso, Florence
Преди 4 години
сряда, 24 декември 2014 г.
понеделник, 17 ноември 2014 г.
Владимир Путин: Ние считаме реакцията на Запада на присъединяването на Крим за абсолютно неадекватна
1. Само да напомня: Общото събрание на ООН прие резолюция против анексирането на Крим - 100 гласа "за" при 11 "против" и 58 "въздържали се".
2. "Прецедентът Косово" - само че днес Крим не е самостоятелна държава, а част от РФ.
3. "Да, аз не отричам, разбира се, факта, ние никога не сме го крили, нашите въоръжени сили, да си го кажем направо, блокираха въоръжените сили на Украйна, разположени в Крим, но не за да принудим някого да отиде да гласува, това е невъзможно да се направи, а за да се предотврати кръвопролитие, да се даде възможност на хората да изразят своета собствено отношение към това как искат да определят бъдещето си и бъдещето на децата си." - Лъже и окото му не трепва.
Но добричкият журналист от ARD не счита за нужно да му припомни тези факти.
(интервю от 13 ноември)
(интервю от 13 ноември)
Лъжата в 22 секунди.
петък, 14 ноември 2014 г.
четвъртък, 13 ноември 2014 г.
събота, 1 ноември 2014 г.
Президентът
На 3200 години.
Високо над 75 метра.
Диаметър - над 8 метра.
Гигантската секвоя на западния склон на планината Сиера Невада в Калифорния, на 5000-8000 метра над морското равнище.
Това дърво си име име.
Президентът.
И никога не е било заснемано изцяло.
32 дни, 126 отделни снимки, за да се получи този портрет на Президента.
Високо над 75 метра.
Диаметър - над 8 метра.
Гигантската секвоя на западния склон на планината Сиера Невада в Калифорния, на 5000-8000 метра над морското равнище.
Това дърво си име име.
Президентът.
И никога не е било заснемано изцяло.
32 дни, 126 отделни снимки, за да се получи този портрет на Президента.
вторник, 16 септември 2014 г.
четвъртък, 11 септември 2014 г.
The Writing's On the Wall
Прекрасни визуални ефекти, цялото видео е заснето само в един кадър.
Така се загледах, че не чух парчето.
Така се загледах, че не чух парчето.
четвъртък, 24 юли 2014 г.
В горещото лято на 2014-а
В
горещото лято
на 2014-а
две хлапета
в Таганрог,
област Ростов,
РФ, от
скука снимаха
прехвърлянето на
военна техника,
главно танкове,
към съседната
страна, където
тяхната страна
водеше необявена
война. Беше
забавно, защото
боевете се
водеха другаде, разрушенията бяха другаде, труповете бяха другаде, а при тях беше само горещо и сенките по обед бяха съвсем къси. Те не се страхуваха да снимат, не беше забранено да снимат, никой не се криеше, някои шофьори дори натискаха клаксони и ги приветстваха.
"Все,
наши на Украину пошли"*, засмяха
се хлапетата, и продължиха да люпят семки.
* Нашите тръгнаха към Украйна. (рус.)
събота, 19 юли 2014 г.
Последно
Последно.
Щатите открадват оня самолет, дето го търсиха месеци над океана. И както си е пълен с "непресни" (по Гиркин) тела, го пускат да лети, като малко са се узорили да накарат живите пилоти да го подкарат, все пак. Пускат го да лети над позициите на "опълченците" с цел тяхната дискредитация. Но! два украински изтребителя го отстрелват, защото решават, че това е самолетът на Путин, пред очите на свидетел испанец-диспечер и още един очевидец (местен селянин).
А междувременно от опълченците е свален украински АН. Който обаче се изпарява във въздуха и отломките му така и не стигат до земята.
Мисля, че нищо не пропуснах.
Щатите открадват оня самолет, дето го търсиха месеци над океана. И както си е пълен с "непресни" (по Гиркин) тела, го пускат да лети, като малко са се узорили да накарат живите пилоти да го подкарат, все пак. Пускат го да лети над позициите на "опълченците" с цел тяхната дискредитация. Но! два украински изтребителя го отстрелват, защото решават, че това е самолетът на Путин, пред очите на свидетел испанец-диспечер и още един очевидец (местен селянин).
А междувременно от опълченците е свален украински АН. Който обаче се изпарява във въздуха и отломките му така и не стигат до земята.
Мисля, че нищо не пропуснах.
четвъртък, 19 юни 2014 г.
Ivanpah solar farm - Слънчева енергия дори и нощем
Калифорния
си е поставила за цел до 2020 г. 33% от енергията, която потребява, да е от слънце, вятър
и гейзери.
И прави съответните стъпки.
И прави съответните стъпки.
Най-голямата
в света слънчева хелиотермална станция вече работи. Тя произвежда 392 мегавата енергия, достатъчна за 140 000 къщи, дори и след залез слънце.
Технологията не е експериментална, а нормално работи. В света има около 100 такива станции, построени през последните 5 години. В строеж са поне още 50.
Технологията не е експериментална, а нормално работи. В света има около 100 такива станции, построени през последните 5 години. В строеж са поне още 50.
Ivanpah solar farm е разположена в пустинята Мохаве. Построена е за три
години, струва 2 млрд и 200 млн. щ.д. Произвежда чиста енергия, която черпи от
слънцето, но се произвежда след залез слънце. Тайната е в трите кули, обкръжени
с хиляди огледала.
петък, 30 май 2014 г.
Oh My God it's Shannon Plumb
Наколко прозореца и други неща
Shannon Plumb – The Window Series from THE LAST MAGAZINE on Vimeo.
Shannon Plumb Window Series2 from THE LAST MAGAZINE on Vimeo.
Sports Fan from Shannon Plumb on Vimeo.
Paper Collection from The Wall Group on Vimeo.
Oh My God by Shannon Plumb from Smack Mellon on Vimeo.
Shannon Plumb – The Window Series from THE LAST MAGAZINE on Vimeo.
Shannon Plumb Window Series2 from THE LAST MAGAZINE on Vimeo.
Sports Fan from Shannon Plumb on Vimeo.
Paper Collection from The Wall Group on Vimeo.
Oh My God by Shannon Plumb from Smack Mellon on Vimeo.
четвъртък, 22 май 2014 г.
събота, 17 май 2014 г.
Има черта, зад която просто не бива да се минава
На 18 май 1944 г. татарите
на Крим получават 15 минути да съберат най-необходимото и да тръгнат по пътя на
депортираните към Узбекистан. Изселени са на практика всичките 194 000 кримски
татари. Те пътуват 18 дни в конски вагони. По пътя измират 7 900 души. НКВД изхвърля
труповете от вагоните направо на жп релсите. В резултат на изгнанието само за една
година - 1945-а - загиват 27 000 души. В резултат на депортацията загиват 46%
от кримско-татарския народ.
Мустафа Джемильов, когото
итар-тасс си позволи да определи като "така наречен" лидер на
кримските татари, по времето на СССР прекарва 15 години в лагер и става
известен в цял свят с ненасилствената си борба за правата на народа си и
гладните си стачки. Днес той е на 71 години и му бе забранено да се върне в
Крим за срок от 5 години - почти присъда за смърт извън родината за човека,
който посвети живота си на връщането на кримските татари в Крим - единствената
им родина. Поставените от Путин днес управляващи на Крим забраниха траурния
митинг, посветен на 70-та годишнина на депортацията. При вече одобрени планове
за "мероприятието". Както се оказа - извън техните правомощия, но
едва ли патронът им ще ги накаже за това.
Преди 23 години кримските
татари все пак се връщат в Крим и от тогава до миналата година ежегодно на тази
дата се събират да изразят скръбта си.
Не знам дали забраната ще
ги спре да излязат утре, макар през нощта да е имало обиски по домовете им,
макар Симферопол да е пълен с хора в униформи и техника. Сърцето ми се свива от
лоши предчувствия.
Не можете да забраните на хората да плачат.
събота, 3 май 2014 г.
Вежлива азбука
Най-хубавото на авторитарните режими е това, че активират творческите сили на народа. Вождът казва една дума и влюбените в него поданици дори без побутване дописват цялото изречение, пасаж, глава, роман.
Путин, дет сe вика, оня ден призна, че зелените човечета са руската армия, осигурила ЧЕСТНОТО провеждане на референдума в Крим (в който са взели, призна се, участие около 35% от жителите на Крим). Всъщност ако наречеш военните без опознавателни знаци "зелени човечета", значи подкрепяш Украйна, ако подкрепяш Русия, трябва, просто си длъжен да ги наричаш ВЕЖЛИВЫЕ ЛЮДИ (възпитаните хора). Хем никой не пита Путин защо е лъгал, хем ВЕЖЛИВОСТТА става пример за подражание на децата, особено когато пропагандата навлезе в училищата на Русия.
Ето например, участниците в младежкия проект "Сеть" (Мрежа) представили пред децата от 11-то училище в Иркутск говореща "Вежлива азбука". Азбуката формира силни асоциации у децата. Тя се състои от букви и символи, които са значими за съвременна Русия. Например "Ы" е Крым, а "Г" е граница, "А" е антимайдан, "Б" е Беркут, "В" е вежливостта, аранжирана с картинка на зелено човече, което подава котка на детенце, "Д" е Донецк, "Е" е единение, "П" е разбира се Путин, "М" е мечка, "С" е Севастопол, "Л" е любов, която е разбира се винаги скрепена със сватба, "О" е отец и символът към него е изображението на партриарха - да, оня с часовника, "Ъ" е твърдост и неин символ е Лавровъ, "Х" е храброст, гарнирана с образа на, май да, това е прокурорката на Крим, "Я" е Ялта, където Русия ще възражда киното, и за наша гордост "Ю" е Южен поток.
Планира се в близките месеци азбуката да се разпространи повсеместно. В епохата на интернет азбуката ще помогне на детското съзнание да се формира правилно.
http://bit.ly/1kryAtT
http://bit.ly/1fXbn1w
Путин, дет сe вика, оня ден призна, че зелените човечета са руската армия, осигурила ЧЕСТНОТО провеждане на референдума в Крим (в който са взели, призна се, участие около 35% от жителите на Крим). Всъщност ако наречеш военните без опознавателни знаци "зелени човечета", значи подкрепяш Украйна, ако подкрепяш Русия, трябва, просто си длъжен да ги наричаш ВЕЖЛИВЫЕ ЛЮДИ (възпитаните хора). Хем никой не пита Путин защо е лъгал, хем ВЕЖЛИВОСТТА става пример за подражание на децата, особено когато пропагандата навлезе в училищата на Русия.
Ето например, участниците в младежкия проект "Сеть" (Мрежа) представили пред децата от 11-то училище в Иркутск говореща "Вежлива азбука". Азбуката формира силни асоциации у децата. Тя се състои от букви и символи, които са значими за съвременна Русия. Например "Ы" е Крым, а "Г" е граница, "А" е антимайдан, "Б" е Беркут, "В" е вежливостта, аранжирана с картинка на зелено човече, което подава котка на детенце, "Д" е Донецк, "Е" е единение, "П" е разбира се Путин, "М" е мечка, "С" е Севастопол, "Л" е любов, която е разбира се винаги скрепена със сватба, "О" е отец и символът към него е изображението на партриарха - да, оня с часовника, "Ъ" е твърдост и неин символ е Лавровъ, "Х" е храброст, гарнирана с образа на, май да, това е прокурорката на Крим, "Я" е Ялта, където Русия ще възражда киното, и за наша гордост "Ю" е Южен поток.
Планира се в близките месеци азбуката да се разпространи повсеместно. В епохата на интернет азбуката ще помогне на детското съзнание да се формира правилно.
http://bit.ly/1kryAtT
http://bit.ly/1fXbn1w
неделя, 13 април 2014 г.
25 години, а не мога да забравя
За първи път виждам снимки на прогонените наши сънародници през 89-а през първите им месеци след минаването на границата. Никак не им е било лесно. Но ако Турция не беше хлопнала кепенците, след като заминаха 300 000, сигурно всичките щяха да заминат. Не можеха да понасят повече униженията - дълги години се бяха трупали.
И толкова спомени ме захлупиха: за опашките пред турското посолство - за визи; за разказите колко евтино си продавали имотите за радост на българите купувачи; за "хитрите" шофьори на камиони, които им взимали парите с обещанието да ги закарат до Турция, а нощем ги оставяли на някоя нива с думите "Стигнахме", а те били в България и доста далеч от границата; за огромните суми, които им вземаха някои "благодетели", за да им попълнят документите на български... как бяха промили мозъците на 18-годишните войничета, че Турция всеки момент ще ни нападне и че тръгващите са терористи... Бяхме нация с добре промити мозъци и лешояди. А тези, които мислехме различно, бяхме капка в морето.
Защо се чудя сега на руснаците (и Путин)?
Защо се чудех на германците (и Хитлер)?
След като нас един прост Тодор Живков така ни обработи, че и до днес не мога да забравя?
Тази година - 25 години от "голямата екскурзия".
http://bit.ly/1khXVd5
И толкова спомени ме захлупиха: за опашките пред турското посолство - за визи; за разказите колко евтино си продавали имотите за радост на българите купувачи; за "хитрите" шофьори на камиони, които им взимали парите с обещанието да ги закарат до Турция, а нощем ги оставяли на някоя нива с думите "Стигнахме", а те били в България и доста далеч от границата; за огромните суми, които им вземаха някои "благодетели", за да им попълнят документите на български... как бяха промили мозъците на 18-годишните войничета, че Турция всеки момент ще ни нападне и че тръгващите са терористи... Бяхме нация с добре промити мозъци и лешояди. А тези, които мислехме различно, бяхме капка в морето.
Защо се чудя сега на руснаците (и Путин)?
Защо се чудех на германците (и Хитлер)?
След като нас един прост Тодор Живков така ни обработи, че и до днес не мога да забравя?
Тази година - 25 години от "голямата екскурзия".
http://bit.ly/1khXVd5
петък, 11 април 2014 г.
понеделник, 17 март 2014 г.
Дядя Толік з Бахчисараю
Как ми се иска чичо Толик да не го излъжат пак, дано му се изпълнят мечтите, дано най-сетне и те, забравени от Бога, да престанат да живеят в л..на. На братята украинци ми се иска да кажа - пуснете ги да си вървят - тези, които си харесват Путин и търсят пенсия, които искат да са на държавната копанка - поради възраст или поради мислене, те няма да станат други. Поне сте голяма държава, и да се разделите, пак ще си останете големи.
25 години, и най-вече последните 15 от тях се опитваме да налеем малко друго мислене на тези същите глави у нас - и не става, и няма да стане! На човек му се приисква да резне държавицата на две и те да си останат в едната половина, да си славят Путин, да гледат в петък руска телевизия без превод, да им харесва да са бедни заради корумпирани олигарси и олигархчета, да им говорят с го-ди-ни едно е също - за катарските милиони, за реформата в съда, за електронното управление, за ..., за ..., и партиите, дето си ги създават, все на бекапе бият, е, някои и на безенесе, те да клатят глави, а да ги интересува да си получат копанката, пълна по възможност, нали, щото не е сигурно.
А другите, дето искаме сами да си издялкаме копанката, сами да си сготвим и да си сипем, и които не искаме вече да ни лъжат и крадат, да си се отделим в другата половина.
Щото заедно не става, не-ста-ва!
25 години, и най-вече последните 15 от тях се опитваме да налеем малко друго мислене на тези същите глави у нас - и не става, и няма да стане! На човек му се приисква да резне държавицата на две и те да си останат в едната половина, да си славят Путин, да гледат в петък руска телевизия без превод, да им харесва да са бедни заради корумпирани олигарси и олигархчета, да им говорят с го-ди-ни едно е също - за катарските милиони, за реформата в съда, за електронното управление, за ..., за ..., и партиите, дето си ги създават, все на бекапе бият, е, някои и на безенесе, те да клатят глави, а да ги интересува да си получат копанката, пълна по възможност, нали, щото не е сигурно.
А другите, дето искаме сами да си издялкаме копанката, сами да си сготвим и да си сипем, и които не искаме вече да ни лъжат и крадат, да си се отделим в другата половина.
Щото заедно не става, не-ста-ва!
Срам
Пиеш си кафето в кварталното кафене и покрай теб по прашната уличка минават две лъскави черни коли. Ей така, като нищо си минават 200 хиляди евро.
След 20 минути минават още сто хиляди. Евро.
И почваш да се притесняваш, защото улицата е прашна и невзрачна. Паважът е разбит, поне от 20 години не е ремонтиран, за асфалт да не говорим. Тротоарите едни криви, с едни грозни криви колци, половината пълни с фасове. Пък и тия 15-20-годишни коли, дето сме изпонапаркирали, каското им струва повече от самата кола, затова не го и плащаме. Пък и това евтино квартално кафене. Грозна картина.
Просто те хваща срам, че не сме накарали общината да оправи улицата и тротоарите, че не сме закарали колите си на автоморга, че...
Защото тия хиляди евро, дето така се изнизаха за няма и 20 минути, заслужават други тротоари и други улици, без паркирали коли. Заслужават асфалт и други кафенета, и други пиещи кафе.
И те хваща срам...
След 20 минути минават още сто хиляди. Евро.
И почваш да се притесняваш, защото улицата е прашна и невзрачна. Паважът е разбит, поне от 20 години не е ремонтиран, за асфалт да не говорим. Тротоарите едни криви, с едни грозни криви колци, половината пълни с фасове. Пък и тия 15-20-годишни коли, дето сме изпонапаркирали, каското им струва повече от самата кола, затова не го и плащаме. Пък и това евтино квартално кафене. Грозна картина.
Просто те хваща срам, че не сме накарали общината да оправи улицата и тротоарите, че не сме закарали колите си на автоморга, че...
Защото тия хиляди евро, дето така се изнизаха за няма и 20 минути, заслужават други тротоари и други улици, без паркирали коли. Заслужават асфалт и други кафенета, и други пиещи кафе.
И те хваща срам...
неделя, 16 март 2014 г.
Вариации
Във връзка с одобрението, с което бе посрещната инициативата на Русия за преразглеждане на държавните граници, установени след края на Втората световна война, и интересът, който проявиха редица европейски и полуевропейски страни към нея, на Балканския полуостров започна ентусиазирана подготовка на римейка на Междусъюзническата война. От всички краища на полуострова гърмят военни маршове, вадят се униформите на дедите и кримките - последен писък на модата.
България традиционо се снижава, да види накъде ще задуха вятърът, като междувременно залага на това за колко време всяка от съседните страни ще успее да пусне зелени човечета в интересуващата я територия, погрешно наричана днес българска, и за колко време ще организира и проведе референдума, който ще легализира присъединяването на изконната територия към историческата родина.
България няма да вади униформи и манлихери, така и така превърнати вече в кукерски костюми, поради липса на селяни, които винаги са били основата на българската армия, решавали за броени месеци въпросите със суверенитета на страната, поради липса на свободно време, тъй като полската работа не чака, и лозето иска мотика, а не молитва.
Залаганията са най-оспорвани в онези кътчета на териториите, в които шансът да се появат зелени човечета от две, а дори и от три съседни държави е най-голям. Засега в наддаването печелят онези съседни страни, в които пенсиите са най-високи и пенсионната система - най-солидарна.
***
Българската целокупна общественост е на прага на събирането на последните 10000 подписа от общо половината милион, необходими за провеждането на национален референдум за присъединяването на България към родната, хм, тук имаме малък проблем, защото нацията още не е изчистила въпроса коя да бъде: родната Германия, родната Холандия или родната Австрия. Това, разбира се, не може да бъде проблем, защото въпросите на референдума могат да бъдат два: 1. Коя желаете да е историческата родина на България? и 2. Желаете ли България да се присъедини към така избраната историческа родина? Очаква се отговорите и на двата въпроса да бъдат "Да".
Привържениците на родната Русия изобщо не проявяват интерес към процеса, защото за техния референдум е необходим само един глас - този на Путин.
България традиционо се снижава, да види накъде ще задуха вятърът, като междувременно залага на това за колко време всяка от съседните страни ще успее да пусне зелени човечета в интересуващата я територия, погрешно наричана днес българска, и за колко време ще организира и проведе референдума, който ще легализира присъединяването на изконната територия към историческата родина.
България няма да вади униформи и манлихери, така и така превърнати вече в кукерски костюми, поради липса на селяни, които винаги са били основата на българската армия, решавали за броени месеци въпросите със суверенитета на страната, поради липса на свободно време, тъй като полската работа не чака, и лозето иска мотика, а не молитва.
Залаганията са най-оспорвани в онези кътчета на териториите, в които шансът да се появат зелени човечета от две, а дори и от три съседни държави е най-голям. Засега в наддаването печелят онези съседни страни, в които пенсиите са най-високи и пенсионната система - най-солидарна.
***
Българската целокупна общественост е на прага на събирането на последните 10000 подписа от общо половината милион, необходими за провеждането на национален референдум за присъединяването на България към родната, хм, тук имаме малък проблем, защото нацията още не е изчистила въпроса коя да бъде: родната Германия, родната Холандия или родната Австрия. Това, разбира се, не може да бъде проблем, защото въпросите на референдума могат да бъдат два: 1. Коя желаете да е историческата родина на България? и 2. Желаете ли България да се присъедини към така избраната историческа родина? Очаква се отговорите и на двата въпроса да бъдат "Да".
Привържениците на родната Русия изобщо не проявяват интерес към процеса, защото за техния референдум е необходим само един глас - този на Путин.
петък, 14 март 2014 г.
Подпалването на Севастопол
Владимир Пастухов
13 март 2013
http://polit.ru/article/2014/03/13/acident/
Има събития, чието самостоятелно значение бледнее в сравнение с последствията, на които те дават живот. Изстрелът в Сараево предизвика свличането на такава политическа лавина, че едва ли някой се интересува от подробностите на подготовката и изпълнението на убийството на престолонаследника, освен историците. Интервенцията в Крим може да се окаже пролог към така грандиозни събития в Русия, че скоро за нея ще си спомнят като за второстепенен исторически факт.
Пробуждането на основния инстинкт
Намесата на Русия в гражданската война в Украйна (а по-точно провокацията на тази война) е предизвикана не толкова от външно политически причини (икономическите интереси на Русия в региона, геополитическата стратегия на Москва, изпълняване на хуманитарна висия и т.н.), колкото от вътрешнополитически причини. Агресията е реакция на предреволюционния смут в самата Русия, нещо като изпреварваща игра на Владимир Путин.
Кримската (и като цяло укрраинската) кампания трябва да разглеждаме в две плоскости: не само военно-политическа, но и мистично-символична. Като втората плоскост е много по-важна от първата. Крим е кодова дума в руската историческа памет. Загубата на Крим е един от най-дълбокте белези, възникнали в народното подсъзнание след разпада на съветската Империя. Безкраен брой оголени нерви на руския свят се събират в една точка. Мъката от загубата на Крим се намира отвъд пределите на рационалното възприятие и живее практически във всяко руско сърце. Затова Путин не просто изпрати армията в Крим. Той прещрака ключа на запалването в националното подсъзнание и мигновенно вкара населението на огромната страна в състояние на афект. Щом бяха произнесени сакралните думи "Крим" и "война", в душите на десетки мириони хора се включи "основният инстинкт" и се чу "ревът на племето". И сега този "рев на племето" стана обективен фактор, който определя обществено-политическата обстановка в страната.
С едно движение на политическия превключвач народът беше преведен от едно психолочическо състояние в друго и сега всички ние трябва да свикнем да живеем с друг народ. Първи усетиха новата нагласа СМИ, които бяха принудени едно след друго да изключват функцията "коментари" заради преливащата омраза. От днес истеричното състояние на афектираните маси - това е обективната реалност на руския живот.
Черната революция
Изглежда, революцията, за която толкова много говореха либерално настроените граждани, почвайки от 2011 година, се случи, обаче изглежда съвсем не така, както очакваха. Това, че революцията в Русия съвсем няма да е оцветена в оранжев цвят, разбираха мнозина. Но едва ли някой е разчитал, че ще я оглави Путин. И все пак се случи точно тона - Путин стартира революционният процес в Русия, като организира запалването на "кримския Райхстаг".
Кремъл реши да не чака някой друг да постави под въпрос авторитарната легитимност на съществуващата власт, а започна сам по собствена инициатива да я разрушава, за да я замени с нова тоталитарна легитимност. Всичко отдавна се движеше в тази посока, но събитията в Украйна станаха катализатор на рязко ускорилия се процес. Трябва да се съглася с Глеб Павловски, че завършек на този процес ще е промяна на обществения строй на съвременна Русия (ако, разбира се, нещата бъдат доведени до края).
Изглежда, в края на миналата година в Кремъл е имало два сценария за туширане на революцията: вегетариански (в рамките на който Ходорковски излезе на свобода и бяха изпълнени и други символични движения) и черносотнически. Сега остана само един - и руският брониран влак с пълна скорост прескочи още едно разклонение по пътя към историческа задънена улица. Печалният опит от 2011-а никого на нищо не е научил.
Символичният акт, който тегли чертата под епохата, стана домашният арест на Алексей Навални. Гръмките антикорупцонни разобличения на Навални така и не станаха повод за властта "да му спре кранчето". Но обръщението му във връзка с революцията в Украйна и националните интереси на Русия - стана. Щом Навални излезе извън обичайните рамки и се прояви като зрял политик, който формулира не популистка, а принципна позиция по крайъгълния въпрос на общественото развитие, нервите на властта не издържаха.
До последната линия
Проблемът е в това, че лесно можеш да вкараш обществото в състояние на афект, но да го изкараш от това състояние е на практика невъзможно. За това на Германия се наложи да загуби Втората световна война, СССР - да преживее поражение в Студената война. Трудно е да си представим катастрофа от какъв мащаб трябва да се случи сега, да са изтрезнеят десетките милиони хора, чието съзнание буквално беше изключено от агресивната всепроникваща пропаганда.
Още по-лошо е това, че онзи, който вкара обществото в тази патриотична ярост, тутакси загуби контрола над случващото се. Кремъл не може да каже, че се е пошегувал, че Русия е правила учения в Крим, а властите на Украйна вече са станали легитимни и трябва да обсъдим отново цената на газа. У обществото са събудени апетити, които ще трябва да се удовлетворяват ежедневно, давайки за храна на патриотите една жертва след друга.. Демиургът на черната революция се превръща в неин роб. Той трябва да следва вече не своята логика, а логиката на болното въображение на роденото от него чудовище.
Трябва да свикнем с мисълта, че сега много неща ще бъдат напълно различни от старите. Старото, нефелно, но търпимо и прилично, сега много бързо ще се заменя с ново, ужасно и нетъпимо. И бърз изход от тази ситуация няма. Защото ключовете за нейното решение вече не са у Русия. Страх ме е, че Русия вече не може да направи нишо, за да излезе от утъпканата историческа пътека, в която пропада отново страната, както нищо не може да се направи днес от вътре в Северна Корея, колкото и да желаят това дълбоко законспирираните противници на режима. Сега не само Путин е заложник на ситуацията в Русия, но и самата Русия е заложник на ситуацията в света. Нейната съдба зависи изключително много от конюктурата на външните пазари. Тази конюнктура може да бъде отчасти неуправляема и отчасти - управляема. Но онези, които я управляват, трябва да разберат какво се случи. И това няма да стане веднага, ще сработи ефектът на закъсняващата рефлексия. Ще е необходимо значително време, за да повярват лидерите на световната политика и флагмените на световната икономика в реалността на случилото се. Та нали щом на нас, руснаците, ни е трудно, ще е трудно и за чужденците.
Между първия и последния акт на драмата ще има значителна разлика във времето. Не може да се предугадае колко трагедии ще се вместят в този отрязък. През 20 век в такъв отрязък влезе цяла световна война. Надявам се, че историята е научила на нещо човечеството и чак до там няма да се стигне. Въпреки това, когато дойде осъзнаването на мащаба на проблема и изкристализира промяната на общественото мнение за Русия към консолидирана политическа воля на обединените нации, в Русия ще настане Армагеддон. Пристъпвайки към Чонгарския пролив от другата страна, Русия за втори път за сто години се озова до последната черта.
http://polit.ru/article/2014/03/13/acident/
Има събития, чието самостоятелно значение бледнее в сравнение с последствията, на които те дават живот. Изстрелът в Сараево предизвика свличането на такава политическа лавина, че едва ли някой се интересува от подробностите на подготовката и изпълнението на убийството на престолонаследника, освен историците. Интервенцията в Крим може да се окаже пролог към така грандиозни събития в Русия, че скоро за нея ще си спомнят като за второстепенен исторически факт.
Пробуждането на основния инстинкт
Намесата на Русия в гражданската война в Украйна (а по-точно провокацията на тази война) е предизвикана не толкова от външно политически причини (икономическите интереси на Русия в региона, геополитическата стратегия на Москва, изпълняване на хуманитарна висия и т.н.), колкото от вътрешнополитически причини. Агресията е реакция на предреволюционния смут в самата Русия, нещо като изпреварваща игра на Владимир Путин.
Кримската (и като цяло укрраинската) кампания трябва да разглеждаме в две плоскости: не само военно-политическа, но и мистично-символична. Като втората плоскост е много по-важна от първата. Крим е кодова дума в руската историческа памет. Загубата на Крим е един от най-дълбокте белези, възникнали в народното подсъзнание след разпада на съветската Империя. Безкраен брой оголени нерви на руския свят се събират в една точка. Мъката от загубата на Крим се намира отвъд пределите на рационалното възприятие и живее практически във всяко руско сърце. Затова Путин не просто изпрати армията в Крим. Той прещрака ключа на запалването в националното подсъзнание и мигновенно вкара населението на огромната страна в състояние на афект. Щом бяха произнесени сакралните думи "Крим" и "война", в душите на десетки мириони хора се включи "основният инстинкт" и се чу "ревът на племето". И сега този "рев на племето" стана обективен фактор, който определя обществено-политическата обстановка в страната.
С едно движение на политическия превключвач народът беше преведен от едно психолочическо състояние в друго и сега всички ние трябва да свикнем да живеем с друг народ. Първи усетиха новата нагласа СМИ, които бяха принудени едно след друго да изключват функцията "коментари" заради преливащата омраза. От днес истеричното състояние на афектираните маси - това е обективната реалност на руския живот.
Черната революция
Изглежда, революцията, за която толкова много говореха либерално настроените граждани, почвайки от 2011 година, се случи, обаче изглежда съвсем не така, както очакваха. Това, че революцията в Русия съвсем няма да е оцветена в оранжев цвят, разбираха мнозина. Но едва ли някой е разчитал, че ще я оглави Путин. И все пак се случи точно тона - Путин стартира революционният процес в Русия, като организира запалването на "кримския Райхстаг".
Кремъл реши да не чака някой друг да постави под въпрос авторитарната легитимност на съществуващата власт, а започна сам по собствена инициатива да я разрушава, за да я замени с нова тоталитарна легитимност. Всичко отдавна се движеше в тази посока, но събитията в Украйна станаха катализатор на рязко ускорилия се процес. Трябва да се съглася с Глеб Павловски, че завършек на този процес ще е промяна на обществения строй на съвременна Русия (ако, разбира се, нещата бъдат доведени до края).
Изглежда, в края на миналата година в Кремъл е имало два сценария за туширане на революцията: вегетариански (в рамките на който Ходорковски излезе на свобода и бяха изпълнени и други символични движения) и черносотнически. Сега остана само един - и руският брониран влак с пълна скорост прескочи още едно разклонение по пътя към историческа задънена улица. Печалният опит от 2011-а никого на нищо не е научил.
Символичният акт, който тегли чертата под епохата, стана домашният арест на Алексей Навални. Гръмките антикорупцонни разобличения на Навални така и не станаха повод за властта "да му спре кранчето". Но обръщението му във връзка с революцията в Украйна и националните интереси на Русия - стана. Щом Навални излезе извън обичайните рамки и се прояви като зрял политик, който формулира не популистка, а принципна позиция по крайъгълния въпрос на общественото развитие, нервите на властта не издържаха.
До последната линия
Проблемът е в това, че лесно можеш да вкараш обществото в състояние на афект, но да го изкараш от това състояние е на практика невъзможно. За това на Германия се наложи да загуби Втората световна война, СССР - да преживее поражение в Студената война. Трудно е да си представим катастрофа от какъв мащаб трябва да се случи сега, да са изтрезнеят десетките милиони хора, чието съзнание буквално беше изключено от агресивната всепроникваща пропаганда.
Още по-лошо е това, че онзи, който вкара обществото в тази патриотична ярост, тутакси загуби контрола над случващото се. Кремъл не може да каже, че се е пошегувал, че Русия е правила учения в Крим, а властите на Украйна вече са станали легитимни и трябва да обсъдим отново цената на газа. У обществото са събудени апетити, които ще трябва да се удовлетворяват ежедневно, давайки за храна на патриотите една жертва след друга.. Демиургът на черната революция се превръща в неин роб. Той трябва да следва вече не своята логика, а логиката на болното въображение на роденото от него чудовище.
Трябва да свикнем с мисълта, че сега много неща ще бъдат напълно различни от старите. Старото, нефелно, но търпимо и прилично, сега много бързо ще се заменя с ново, ужасно и нетъпимо. И бърз изход от тази ситуация няма. Защото ключовете за нейното решение вече не са у Русия. Страх ме е, че Русия вече не може да направи нишо, за да излезе от утъпканата историческа пътека, в която пропада отново страната, както нищо не може да се направи днес от вътре в Северна Корея, колкото и да желаят това дълбоко законспирираните противници на режима. Сега не само Путин е заложник на ситуацията в Русия, но и самата Русия е заложник на ситуацията в света. Нейната съдба зависи изключително много от конюктурата на външните пазари. Тази конюнктура може да бъде отчасти неуправляема и отчасти - управляема. Но онези, които я управляват, трябва да разберат какво се случи. И това няма да стане веднага, ще сработи ефектът на закъсняващата рефлексия. Ще е необходимо значително време, за да повярват лидерите на световната политика и флагмените на световната икономика в реалността на случилото се. Та нали щом на нас, руснаците, ни е трудно, ще е трудно и за чужденците.
Между първия и последния акт на драмата ще има значителна разлика във времето. Не може да се предугадае колко трагедии ще се вместят в този отрязък. През 20 век в такъв отрязък влезе цяла световна война. Надявам се, че историята е научила на нещо човечеството и чак до там няма да се стигне. Въпреки това, когато дойде осъзнаването на мащаба на проблема и изкристализира промяната на общественото мнение за Русия към консолидирана политическа воля на обединените нации, в Русия ще настане Армагеддон. Пристъпвайки към Чонгарския пролив от другата страна, Русия за втори път за сто години се озова до последната черта.
сряда, 12 март 2014 г.
изкуството и културтрегерите
Много са ми интересни хората на изкуството, дето са членове на
разни партии. По времето на соца беше ясно защо имаше такива - ако си бездарен,
издават ти книгата, ако си талантлив - издават книгата в огромен тираж. Вили,
творчески отпуси, коли и апартаменти без чакане... дори пътувания в чужбина!
Днес за някои нищо не се е променило - веднага подкрепят
партията, спечелила най-голяма субсидия (напр. В. Маринов), макар че голямото
изкуство няма много общо с хонорарите и хонорарните
листове, ама пък кой сега се стреми към голямо изкуство?
Ей и тия над 100 души в Русия, дето
подкрепили позицията на Путин за Крим -повечето са стари кримки, бивши членове
на КПСС, днес са членове на някоя КП, или на Единая Россия, шефове на некви
културни организации, дотирани от държавата, обадил им се некъв чиновник от
министерство на културата, и те "изразили едно отношение",
подкрепили, виртуално подписали. Не че са били подложени на натиск, не, те
просто така си мислят и чувстват.
Слушам интервю с единия от
подписалите - Игор Бутман, саксофонист, народен артист (Боже, ние забравихме
вече какво беше това) на Русия, член на Единая Россия. Той обяснява, че като
демократи, трябва да се вслушаме в гласа на народа на Крим - да видим какво ще
покаже референдумът. Журналистът го пита: а дали не трябва и при нас в Русия да
се проведе референдум дали искаме да присъединим Крим - все пак това ще струва
доста пари. Игор, съвсем логично, казва: е, чак пък референдум, защо сега така,
ние сме упълномощили Путин, той всичко точно е изчислил, той ще вземе
решението. Е, ако се окаже, че е сгрешил, ще го сменим и ще изберем друг
президент.
Изводи - два:
1. Ако това им са културните лидери,
да са им живи и здрави. Булгаков се радва, че не е сред живите.
2. Най-голямата слабост на
демокрацията е нейната беззащитност - антидемократични, тоталитарни и дълбоко
античовешки системи започват да ползват аргументите и лексиката на демокрацията
в името на постигането на също така антидемократичните си тоталитарни и
античовешки цели. И демокрацията е абсолютно беззащитна и не може да спре тези
попълзновения. Примери: 1. ЕС настоява армията да не се бърка в граждански
дела, демократът Ердоган натиква военни в затвора и въвежда забрадки в
университетите.; 2. Путин където му е удобно провежда демократичен референдум,
където му е по-удобно - не провежда... Защото и двата подхода са дълбоко демократични - на пряката и на представителната демокрация. Да чакаме писмата с подкрепа от
трудовите колективи...
събота, 8 март 2014 г.
Товарищ Путин, вы большой стратег!
И така, приемаме,
че Путин е изчислил всичко и легално (!) след референдум, приъсединява Крим.
(Оказа се, че това е новото ниво на автономност, за което се говореше в
началото на кризата, а не самостоятелен Крим, както си мислеха някои.)
Обаче ЕС, САЩ,
Китай и др. не признават резулатите от референдума.
Какво правят
управляващите в България?
От една страна,
трябва да не признаят и те, защото още не са подали официално искане България
да напусне ЕС.
От друга страна,
трябва да признаят, защото, нали, волеизявлението на кримския народ, кримските българи,
и др. путински опорни точки.
От трета страна, България
е интересна на Путин само като пета колона (точният цитат е "троянски
кон") на Путин в ЕС, т.е. не трябва да признават.
Обаче ако
признаят, Путин ще спре газа или цените на газа ще скочат до небето, и
площадите на България пак ще се напълнят.
От пета страна,
Кримски-Путинов трябва да си осигури гърба и да върже ръцете на гневна и
мразеща го Украйна. Като инсталира удобен нему президент (напр. Тимошенко).
От шеста страна,
Майданът е там, на площада.
От седма страна,
Путин ще трябва да се освободи от Майдана, като присъедини земите поне до
Днепър. Което може и да не стане с легални референдуми във всяка община. А с
участието на частните армии на Путин, на Газпром, Транснефть....
Което ЕС няма как
да одобри.
А узурпиралите
властта в София няма как да не одобрят.
Кво правим,
Сергей Дмитриевич?
събота, 1 март 2014 г.
Океан Ельзи - Відпусти - Пусни ме
|
вторник, 28 януари 2014 г.
Отписване
Всъщност ние сме я отписали. България.
Имаме си резервен изход - даже два (терминала). 97-ма нямахме и бяхме на улицата. Днес имаме.
И всъщност дълбоко в себе си сме отписали България.
Иначе снимката е страхотна. Усилието е страхотно.
Киев, 25 януари
ddp images / Sipa USA
Имаме си резервен изход - даже два (терминала). 97-ма нямахме и бяхме на улицата. Днес имаме.
И всъщност дълбоко в себе си сме отписали България.
Иначе снимката е страхотна. Усилието е страхотно.
Киев, 25 януари
ddp images / Sipa USA
Ще, ще
Летните протести от 2013-а не успяха, защото не се разпростряха из страната, а не се разпростряха из страната, защото беше летен сезон, родината се издържа от туризъм, в който някои дерат по три кожи от туристите, а други са намерили временната си заетост. И във Варна целият устрем на борбата беше преместен в туристическа посока, защото ден година храни, най-вече по морето.
Окупация 2.0 не успя, защото се случи в най-студените дни и нощи на зимата, българинът, дори когато си е у дома, зъзне, защото няма пари за топло, какво остава да излезе да замръзва на студа.
Така че демокрацията и бъдещето ни се определят от едните сезони, иначе ние сме борбени личности, които знаят какво искат от живота и как да го постигнат, само на сезон не случваме.
Времето обаче не пречи на увеличаването на държавния дълг, на недостойните назначения, на увеличенията на заплатите на висши длъжности, на новите придобивки на един все по-разрастващ се копоративно банков монопол, върху плановете за заличаване на национални паркове и защитени територии.
Чешем се по главите и че чудим как така не им пречи времето? Но за кратко. Не си го слагаме на сърце, защото все някога и на нашата улица ще дойде подходящият сезон.
Окупация 2.0 не успя, защото се случи в най-студените дни и нощи на зимата, българинът, дори когато си е у дома, зъзне, защото няма пари за топло, какво остава да излезе да замръзва на студа.
Така че демокрацията и бъдещето ни се определят от едните сезони, иначе ние сме борбени личности, които знаят какво искат от живота и как да го постигнат, само на сезон не случваме.
Времето обаче не пречи на увеличаването на държавния дълг, на недостойните назначения, на увеличенията на заплатите на висши длъжности, на новите придобивки на един все по-разрастващ се копоративно банков монопол, върху плановете за заличаване на национални паркове и защитени територии.
Чешем се по главите и че чудим как така не им пречи времето? Но за кратко. Не си го слагаме на сърце, защото все някога и на нашата улица ще дойде подходящият сезон.
събота, 4 януари 2014 г.
И още един филм на Малина Петрова - "Пантеон"
Много съм доволна, че филмите на Малина вече могат за се гледат!
Пантеон
Година: 1987
Режисьор и сценарист: Малина Петрова
Сещам се (приблизително) за една фраза от филма "Юг" на Фернандо Соланас: Да минеш през толкова страдания и мъки, да преживееш толкова много, за да получиш онова, което си имал преди 20 години...
Учудващо, и приликите с, и отликите от онова време са много. Остава да кажем кои са повече - приликите или различията? Освен прическите и модата какво се е променило в нас?
За младите - възможност да чуят речника на социализма. За хората от моето поколение - настръхване до болка при спомена за онази атмосфера.
Партията - невидимият главен герой...
И привилегированите на деня, недосегаеми - вчера и днес.
Пантеон
Година: 1987
Режисьор и сценарист: Малина Петрова
Сещам се (приблизително) за една фраза от филма "Юг" на Фернандо Соланас: Да минеш през толкова страдания и мъки, да преживееш толкова много, за да получиш онова, което си имал преди 20 години...
Учудващо, и приликите с, и отликите от онова време са много. Остава да кажем кои са повече - приликите или различията? Освен прическите и модата какво се е променило в нас?
За младите - възможност да чуят речника на социализма. За хората от моето поколение - настръхване до болка при спомена за онази атмосфера.
Партията - невидимият главен герой...
И привилегированите на деня, недосегаеми - вчера и днес.
Абонамент за:
Публикации (Atom)