Густо майна

След като всички тивита и водещи ни радват с „мекане” (например „посетиме, мислиме”), с факта, че „оценят” (на български „оценяваме”, т’ва на к’ъв език е?), както и непрекъснатото „влезнахме/излезнахме” (по българските земи влизаме и излизаме, влязохме/излязохме, това от коя географска ширина и дължина е?), днес разбирам, че дори най-популярната пловдивска фраза не носи никаква полза на „Рубриката за дегостация”.
Дегостация, ама на шампанско!
Жива да не бях!

„Коледа” не произлиза от „коля [прасе]”

С каква радост разни медии и журналисти започнаха да обясняват, че думата „коледа” произлиза от „коля [прасе]” тия дни.
Разбирам, че днес прасето е най-важното в коледните празници, ама нека да знаем докъде се простира шегата и къде е истината.

Думата Коледа в днешния български език се използва със значение Рождество Христово. На полски език думата Kolęda, Kolędy означава коледна песен. Същото значение има и думата Koleda на чешки език. Коляда и колядникы са украински думи, имащи отново същото значение. Сърбохърв. ко̀леда и руското колядка също. Словен. koléda, обаче и със значение коледуване. На литовски Kalėdos означава Рождество Христово.
... по същото време, когато съвременните хора празнуват Рождество Христово, славяните са празнували празника на зимното слънцестоене, в чиято основа е седял славянския бог Коляда, Коленда. Изключително логично е да се приеме, че това име е спомен от претопилото се в християнската символика езичество...
Кристофър-Джоузеф Равнополски-Дийн
Цялата статия ТУК.

Светли и радостни празници!

Коледен разказ на екскурзовода

Миналата Коледа бях с българска група в Париж. Ходил съм на курсове и съм държал изпити там, така че имам право да водя туристи и като местен гид. Обичам си работата и чета доста, а и във всяка група ще се намери поне един, който много пита и много знае. Няма да разказвам подробности за преживяванията, само ще кажа, че в групата бяха все хора „от сой”.
Приключи екскурзията и в туристическата фирма, която ме беше наела, се получи оплакване от мен, че съм „неприлично интелигентен”.
Фирмата повече не ме потърси.

Коледен разказ на шофьора на такси

В нашия блок в тристаен апартамент живеят четири семейства. От Тутракан. Една баня, една тоалетна, как живеят - не знам. Нашият апартамент е същият, та се чудя. Говоря си с единия и го питам: Какъв семеен живот с жената водите, като сте толкова много?
- А, - отговаря, - сега за Коледа като си идем на село, там ще водим семеен живот, тука не може, уа.
- Що си взел това беемве на лизинг, вместо да си живееш отделно? - продължавам да питам.
- Е трябва да се покажа с беемвето на село, кък! Ако си ида на село с по-евтина кола, нали ще кажат: язък че си в София, една хубава кола да не можеш да караш!

The first-ever Golden Tweet Award

Най ретуитваният туит за 2010:
16 юни 2010 (във връзка с разлива на нефт на BP)
StephenAtHome: in honor of oil-soaked birds ‘tweets’ are now ‘gurgles’.
1.9 млн. ретуита.

The Colbert Report	Mon - Thurs 11:30pm / 10:30c
Stephen Wins Twitter - Biz Stone
www.colbertnation.com
Colbert Report Full Episodes Political Humor & Satire Blog March to Keep Fear Alive

Коледен разказ на нощния пазач

Към 8 вечерта тъкмо бях почистил снега пред входа.
Оставих лопатата, обаче ми се стори, че има някой отпред – човек .ли, сянка някаква ли. Дай да видя какво става, си мисля, и излизам пак.
А там една висока, руса, едра дама кърши клони от борчето.
Като се ядосах!
Не те ли е срам, й викам, ние това борче го поливаме цяло лято, а ти клончета си кършиш! Не можеш ли да си вземеш клонки от хората, дето продават елхи? - за два лева ще ти дадат наръч клонки!
А тя ме гледа все едно съм извънземно.
Хванах лопатата и тя веднага се изнесе.
Две клонки вече беше съсипала.
Да беше циганка, иди дойди, ама не – руса, ти казвам!

Ето това вече ще оправи земеделието!

Има си и видео - the making of еротичен фермерски календар.

Като заваляха оставки, та цяла неделя...

Още не бяхме дошли на себе си след оставката на министъра на вътрешните работи, покрай когото се разкри, че партийното строителство било бая доходоносно занимание, и оставката на председателя на Столичния общински съвет, който след държавната си служба се беше отдал на частен бизнес, тясно свързан с общински имоти и дейности (публично-частно партньорство един вид) – също така доходоносно. Бурята обаче ни връхлетя.
Първи подадоха оставки представителите на Министерство на културата и културния туризъм – министърът, зам.-министърът, който показал Венецианския фестивал на жената и детето си, май самият директор на НФЦ – и той със съпруга, няколкото висши служители на Министерски съвет, които също се повозили на чартър до Венеция, за да отбележат участието на най-гледания за всички времена филм „Сбогом, мамо!”.
От 40 (според други медии - 36) – членната българска делегация, която посети тази година Венецианския фестивал, май само 10-15 души имали нещо общо със самия филм, другото били все държавни чиновници и шефове, някои от тях – и с жените си. Пребиваването и полетът били поети от италианската държава, пардон, от самата режисьорка/актриса/продуцентка на филма, пардон, от гаджето й. (Последно?) Да не забравяме и важния културен принос, който имала срещата на нашия министър на културата с министъра на земеделието на Италия по време на фестивала.
Авторката на филма и на екшъна около него се оказа никому неизвестната – поне в България – Мишел Бонев, която декларирала пред българския Национален филмов център и неговия директор, че филмът е подкрепен от италианската телевизия и почти автоматично получила скромна сума като копродукция. В самата РАИ пък разбрали, че „има препоръка от българските власти” и поради тази причина откупили филма за един млн. евро. Всъщност препоръката и в двата случая била от г-жа вдовицата на Илия Павлов, доскорошна шефка на настоящия български министър на културата и настояща близка сърдечна приятелка на италианския премиер, който пък е близък сърдечен приятел на българския премиер.
Доказателство за това, че именно г-жа Павлова стои в основата на шеметния успех и скандал със „Сбогом, мамо!” е отново посещение на 40-членна българска делегация в Италия месец след фестивала – този път премиерът замина с екипа си да порита футбол (и дори вкара два гола). (Това пътуване било платено от банка Уникредит, май). Та на празничната вечеря за делегацията – демек банкет – се появили двенките – г-жа Павлова и г-жа Бонев – под ръка и, както пишат тези гадове италианските журналисти, г-жа Павлова съобщила, че била помолена от премиера Берлускони да дойде и да бъде домакиня на вечерта. Българските журналисти, обаче, подчертават, че премиерът Борисов подчертано избягвал мадам Бонев. За мадам Павлова обаче не става дума.
Неотшумяло още ехото от тези оставки, оставка подаде и министърът на земеделието, защото по негово предложение фамозната Калина Илиева с фалшивата диплома и с двегодишен стаж била назначена за изпълнилен директор на фонд „Земеделие”, който разпределя огромна част от еврофондовете. Дет се вика, добре, че момичето роди, та я уволниха междувременно. Но г-н земеделският министър подаде оставка, защото не можа да понесе мисълта, че така злокобно е подвел своя патрон г-н премиера. Оставка подаде и бащата на Калина – шеф на столичната пожарна и близък приятел на премиера, добре че тъкмо му беше време да излезе в пенсия.
И когато вече бяхме уморени от толкова оставки, дойде и следващата вълна – този път се разделихме с 16 депутати, дето със служебни коли (къде сте виждали елит без служебни коли?) тръгнали на промоция на Верту (в гуглето има картинки и цени, ако като мен не знаете какво е това) – ама не с намаление, а съвсем за без пари.
Съвсем изтерзани, започнахме да се питаме „Нямат ли край тези оставки?” И като видяхме, че и премиерът вади от джоба си оставка, защото бил отговорен за всичко, което правят назначените от ръководители и парламентаристи, ревнахме гороломно:
- Не! Ти не! Само ти не! За всичко е отговорна човешката природа, алчна и ненаситна, а не ти!
Премиерът ни погледна топло, с разбиране и прибра оставката обратно в джоба си. И отиде да порита мач в Банкя.

Не хочу учиться, а хочу жениться*

Днес, в деня, в който руското гуугле отбеляза 200 години от раждането на Николай Пирогов, в българските земи окончателно победи развитият социализъм!
Пуснаха евтини банани за коледа (задължително се пише с малка буква) цял месец преди коледа и хората, по навик, избягаха от работа и отидоха пред магазините да се бият и да се ръгат с лакти, за да се снабдят с безценната стока. „Само по три килограма банани на човек, само по 10 краставици!”, ехтеше викът на тълпата**. Няколко бабички бяха стъпкани, няколко деца бяха загубени, намерени и върнати разплакани на майките си, които набързо ги целуваха, вперили безумен поглед в мечтаните щандове с потребителски стоки.
Днес потребителската кошница на българина най-сетне се напълни!

В същия този ден ме подтикнаха да погледна във фейсбуквата на министъра на образованието. Погледнах и намерих протести на гимназисти досежно кратката коледна ученическа ваканция (кратка, кратка, ама от сега пълнят хладилниците и килерите!). А протестите представляват ето това (без редакция):

Lori Lorchety:
Здравейте г-н Игнатов,
бих желала да попитам как може да ви обедим че тази ваканция ни е малко.Не е както предните години,даже и със стачката на учителите и грипните ваканции пак си беше същата ваканция.
Калин Кънев:
В европейските страни ваканционните дни са кратки, за какво разпределение иде реч..когато образованието ... в същноста му в тази страна не коренспондира европейската практика.. колкото и да се докарва по европейски модел и образец, същноста му е не коренсподира със средата и потребностите на поддрастващите. Преразпределението .. дефакто е без ефект.. ами започнете от учебните програми и дисциплините.

Ваканция ли?! Гьостерица за вас! И цяло лято учене, а не лятна ваканция и никакво „замириса на море...”!
От друга страна, каква да бъде работническата класа на развития социализъм, освен с чиста и неграмотна душа?
Та съвсем естествено си спомних думите на Митрофанушка към майка му: Не искам да уча, искам да се женя! („Недоросль”, Д. И. Фонвизин, 1782*).
Фонвизин, този древен автор, след едно свое пътуване из Европата, казва и друго:
“Видях, че във всяка земя лошото е значително повече, отколкото доброто; че хората навсякъде са хора; че умните хора навсякъде са рядкост; че глупаците навсякъде изобилстват и, с една дума, че нашата нация не е по-долу от нито една друга, и че ние у дома можем да се наслаждаваме на истинско щастие, за което няма нужда да се скитаме по чужди земи.”
Пожелавам си и аз да имам позитивизма на Фонвизин и да не си бия главата в стената за щяло и нещяло: „Ах, защо не се махнах от България още 90-та година?!”
___________________________

* Недоросль, оказа се, в българското гуугле намирам само на руски, така че предлагам собствен свободен превод – „запъртък”. Когато е в кавички, става дума за пиеса.
** Средната интелигентност на тълпата е равна на интелигентността на най-неинтелигентния в нея, разделена на броя на хората в тълпата.

Изпълнихме желанието му – забравихме го

„It’s not important even be remembered.”- Frank Zappa
„Music, in performance, is a type of sculpture. The air in the performance is sculpted into something.”- Frank Zappa
“The computer can't tell you the emotional story. It can give you the exact mathematical design, but what's missing is the eyebrows.” - Frank Zappa
“Communism doesn't work because people like to own stuff.” - Frank Zappa
“Some scientists claim that hydrogen, because it is so plentiful, is the basic building block of the universe. I dispute that. I say there is more stupidity than hydrogen, and that is the basic building block of the universe. “ - Frank Zappa

Не-Месембрия

Ех, голямо преживяване ми подари днес сутринта телевизорът. Запозна ме с русокоса красавица – буйна участничка в бурните несебърски протести. Дадоха й думата, само за да чуя, че „била облякана” и „оцЕняла”. [Само едната дума ми стига to puke all over myself, а комбинацията от двете..]
„Имахме чувство, че сме под византийско робство, ако помните! [Aз лично не помня, ама съм чувала от бабите...] Преди Несебър се превземаше от Византия. А това беше още по-лошо – вчерашното – защото е причинено от българи.”
Освен от история, скромното момиче от Несебър, 24-годишна, работи като модел, учи психология [е защо не вътрешен дизайн?], е сведуща и с положението по света и с лекота прави сравнения с родната обстановка:
„В другите държави дори на безработните осигуряват то-та-лен хубав живот. А тук какво правят? Оставят местните хора без препитание, без магазини, без жилища...”

Наивният журналист пита: S-класа имаш ли?
Българската Мариана: Нямам.
Жески глас от сеирджиите: Има, има!

Мдаааа. Много поучително видео!

Аз и без това се чувствам съвсем слабо и все по-слабо свързана с родната действителност, та днес почувствах, как се рея над нея и само едно тънко конче ме свързва с родината и местния колорит.

Не знам дали още важи правилото, че от октомври до март не могат да те вадят от жилище, което обитаваш – независимо дали си се самонастанил, и др. под. Та си мисля, че цялата патардия в Не-Месембрия трябваше да стане напролет. Но останалото – революционна борба срещу ЮНЕСКО, подпалване на крепостните стени, обявяването на независимост от България, щото законите й били кофти – ме оставиха без думи.
Абе тия работяги от Несебър с мазолите по ръцете едвам си пристроили по една-две стаички – и то все за възрастни самотни баби, и за пораснали дечица. А за туристи в стария град просто не са чували.
Другата страна на барикадата – абордаж на кранове и затворници, полиция с щитове срещу псувните на туземците – достойно балансира картинката. [Туземец – в смисъл – местен жител.]

И тук е моментът да се самоцитирам – преди година писах ето това:

Бях 3 дни на морето, но морето не видях. Хотелите – гаче ли Азис им е архитект. Все едно, че си в наскоро строени Люлин и Младост, само че в междублоковите пространства има басейни. Никакви дървета. Звуков тероризъм. Кулички на всяка крачка от всякакъв вид. През лятото човек го е страх да гледа цялата многотия от намазани в различни цветове бетони, а през зимата трябва да е като във филм на ужасите – призрачни градове, ветрове, вещиците на Макбет…
Какво ли правят местните през зимата? – питам. И си представям разни банални неща като вечери в кръчмата, пляскане на карти и т.н.
Отговорът обаче е:
- Обикновено почиват на остров Бали, че е по-евтино. Правят си липосукции, цици…
Имаше и един друг хубав разказ:
Ученици от наш крайморски град на екскурзия в Париж. Четириетажен магазин за дрешки (казано на чист български – мол?). (Естествено, че ще е магазин, а не Лувъра.) Децата така устремно пазарували, такъв оборот завъртели, че направили впечатление на продавачките, на мениджмънта на магазина. И ето ти – делегация, съставена от директора на магазина и продавачки, отиват при групата и питат (как не съм била там, да чуя на какъв език и как са си говорили!):
- Извинете, деца, откъде сте?
- От ..... (името на града).
- ?!? .... А вашите родители какво работят?
- Ми нищо!
Предлагам:
За да се съхрани местният колорит, крайморските общини да назначат човек на длъжност рибар, който, с моряшка фланелка и шалче на врата, да разказва морски истории. За рибарски лодки, таляни, миди, печени на тенекия, стареца и морето…

А човекът с питона? Дали това още е първото нещо, което виждаш, като наближиш Стария Несебър?

The Revolver

Official trailer for the "The Revolver"-- a play by Mayia Pramatarova produced by onewaytheater.us. Performed by Gina DiDonato and Ivan Angelov. Directed by Mayia Pramatarova. Choreography by Lize-Lotte Pitlo based on music by Frankie DiDonato. Music by Gheorghi Arnaoudov. Interactive media by Vladimir Gusev

Евксиновград

МРРБ публикува „индикативна” годишна работна програма за 2011 година по Оперативна програма „Регионално развитие”. Най-много ме умилява как ще развиваме туризма с ремонта на Евксиновград. Само за 10 милиона – какво му плащаш?

Cloudlight

Eskmo "Cloudlight" (Ninja Tune)
From the full length album "Eskmo" (Ninja tune, 2010)

Eskmo "Cloudlight" (Ninja Tune) (Official Video) from ESKMO on Vimeo.

Интелигентност според Орео

В двете реклами диалогът е един и същ.
В рекламата за Румъния детето е поне с две години по-малко от момчето в българската. Верно е, че ситуацията и думичките повече съответстват на възрастта на „румънчето”.
Означава ли това, че българските деца се развиват по-бавно или пък са по-тъпи?
Според Орео? Още повече, че детето в рекламата за България разлива млякото (и моториката по-бавно се развива: една чаша не може да пренесе до масата!), а румънчето, макар и малко – не.
Таткото пък в българската реклама е по-млад от румънския татко.
Значи нещо се случва с българчетата и те с времето наваксват закъснението и съзряват за мисълта и отговорността за семейство и деца по-рано от румънците.
Според Орео.

Реклама Bg


Реклама Ro

Малки ручейчета щастие

И мъдростта на децата...
Чудя се с какво сме тооолкова по-добри от тези хора, че да живеем тооолкова по-добре то тях?

SKATEISTAN: TO LIVE AND SKATE KABUL from Diesel New Voices on Vimeo.

Жената била човек? Не е доказано

Жената има нужда от дисциплина! Пророкът Мохамед казал: Не я бий по лицето, не я загрозявай!


Другари жени! Революцията ви освободи. Сега нямате господар. Наричайте ме просто „другарю Сухов”. Забравете проклетото си минало! Вие свободно ще се трудите и всяка ще има отделен съпруг. Въпроси има ли? Въпроси няма.
„Долу предразсъдъците!Жената също е човек!”
Бялото слънце на пустинята (1970)

Dog Days Are Over

Florence + The Machine

Честит ви Thanksgiving Day – 10 ноември!

Имало едно време една страна, в която на 10 ноември се сътоял един пленум на ЦК (означава „централен комитет”) на местната комунистическа партия, който освободил вече сенилния генерален секретар на партията, като пленумът му изразил благодарности за дългогодишния му (33-годишен, да уточним) труд в полза на партията и държавата.
Точно след една седмица (на 17 ноември) и Народното събрание на тази страна освободило председателя (нещо като министър председател) на Държавния съвет (ДС - нещо като Министерски съвет). Предполагам – също с благодарности за дългогодишния му труд в полза на...
По една случайност генералният секретар на компартията и преседателят на ДС били един и същ човек. И той се казвал Тодор Живков.
На същата дата – 17 ноември – се случило и още нещо историческо – народните избраници депутатите отменили чл. 271 от Наказателния кодекс, който забранявал критиката срещу режима на същата тази компартия.
И като почнала една критика – та до днес.
Години след това внучката на Тодор Живков, която той бил осиновил, учела жените на тази страна как да се обличат и да бъдат модерни.
Новият (всъщост най-новият премиер министър) обяснявал, колко много неща бил направил Тодор Живков за страната си (и колко много трябва да са му благодарни хората, съставляващи населението на тази страна) и колко Тодор Живков бил голям – по-голям от всеки съвременен политик на тази страна.
А в една телевизия с национално покритие всяка неделя на обяд личният готвач на Тодор Живков показвал как се готвят любимите ястия на любимия партиен и държавен ръководител и разказвал мили спомени за него.
Имало, разбира се, една (незначителна) група граждани, които не харесвали нито компартията, нито Тодор Живков, нито любимите му ястия, но гласът им бил заглушен от щумното мляскане на широките народни маси.
Така думите на избрания нов генерален секретар на компартията (на мястото на Тодор Живков), които той (Петър Младенов - той по-късно станал и пръв председател-президент на страната) казал в заключителното си слово на оня исторически пленум с благодарностите (на 10 ноември), се оказали пророчески.
А той казал следното: “Ние виждаме преустойството в България единствено и изключително в рамките на социализма, в името на социализма и по пътя на социализма”.

Вклуциха го!

И ние имаме повод за празник – сменихме си тоалетното казанче. Така е, не минаха и 40-50 години и се наложи да го сменяме. И като почна една радост – с повод и без повод някой от фамилията пуска водата, само за да се наслади на новото.
Абе, придобивка!
Като в Созопол, като им направили канализация.
През 50-те трябва да е било. Защото още Созопол си бил рибарско, а не туристическо градче. И ето че направили канализация, монтирали придобивките и целият град чака да се втвърди циментът, та да пуснат водата. Най-сетне се чува радостен вик:
- Работи! На Касандра й го вклуциха!

(Ако не разбирате произношението, значи не сте чували гръцки български. Ако не разбирате смешката, значи не знаете коя е Касандра...)

Бельото, половете и системите

- Какво беше да си жена по време на социализма. Когато пускаха лигнин – онези големи рула, дето в никакъв плик или торба не можеш да скриеш. Умирах от срам, докато го занеса вкъщи.
- Нали Жерар Филип в Москва* го завели в ГУМ**, и там минал покрай щанд с дамско бельо. После казал, че по улиците има много деца, което го изненадвало, след като видял в какво се обличат руските жени. И веднага след това руснаците обявили, че само се прави на ляв, а всъщност е долен предател...
- А всъщност тогава в ГУМ най-вероятно изобщо не е имало бельо и организаторите са се побъркали, докато напълнят щанда с нещо.
- Веднага се сещам какво разказваше един мой състудент литовец. С двама приятели били в Москва, ударили го на живот, забърсали мацки. Цяла вечер говорили на литовски, а мацките ги мислели за шведи. Тогава шведите масово ходеха на алкохолни и секс уикенди там. Но като отишли в хотела и нашите си свалили ризите, мацките, само като им видели „потниците”, веднага ги разконспирирали, че не са никакви шведи – скандал и никакъв секс!
- Аз пък се сещам за един български режисьор на московския кинофестивал. Мернало го едно от работещите момичета – един такъв гнил западен интелектуалец – и почнала нещо да му говори. Добре, ама наоколо много хора, глъчка – той не я чул. И съвсем спонтанно попитал „Какво?” Само тази дума й била достатъчна. Погледнала го презрително и казала „Иди, иди!”*** Та според него това бил най-краткият диалог, който разкривал цялата истина за отношенията между половете и системите.
_____________
* 1955 г.
** руски ЦУМ
*** нещо като „върви си по пътя, нещастник!”


Жерар Филип пристига в Москва

Есента

Есента отвори уста да отхапе парче от небето. Заедно с облаците отхапа и нас. Блъскаме се в небцето на есента, ха дано й дойдем вповече и ни повърне върху белия сняг на зимата.

Хакнат сайт или МЗХ най-сетне си призна

Така изглежда сайтът на МЗХ (четвъртък, 21.10.10., 22 ч.)



Началото е добро. Очакваме и другите министерства да поемат щафетата.

web addicted

Когато нямаш нет, с лаптопа можеш да подпираш вратата, писа един приятел.

Писна ми от песимисти

2 от 3 съдийки признали Сокола за невинен и чист като детска сълза. Сокола продължава да е най-добрият политик на прехода и да е все така богат.
Което си е оптимистично.
3 от 5-те вагона на бързия влак "Чайка" от Бургас за София дерайлирали. Все пак цели два вагона не са дерайлирали. А и жертви няма.
Което си е оптимистично.
След Сокола и Трактора (спечелили милиони), и вицепремиерът (спечелил хиляди) се оказа консултант. Което иде да покаже интелектуалната мощ на българския мъж, който няма нужда от ортаци или фирма, за него важат думите „и сам воинът е воин”.
Което си е оптимистично.
3% от българите вярвали, че до 5 години България ще бъде една модерна, европейска държава. Е, това е близо до статистическата грешка. Т.е. има шанс само 1% от нас да са луди, изпаднали в еуфория.
Което си е оптимистично.
Защо тогава българите сме сред най-големите песимисти на света?

Октопод, трипод, ipod

След няколкото спешни операции най-известният арестант в държавата ще влезе в политиката. И не виждам какво може да му попречи да бъде успешен.
Останалото си го знаете.

filmini

Киното отвръща на удара на МTV-стила
Международен фестивал за късометражно кино ФИЛМИНИ,
13 – 17 октомври 2010

FILMINI Festival 2010 from Filmini Festival on Vimeo.

Пеещ фонтан „Путин”

Пеещ фонтан „Путин”

Първото място в конните надбягвания било наградено с Toyota Land Cruiser-200.


От Слава Тарошчина научавам пре-любопитен факт: еротичният календар на студентки по журналистика, посветен на рождения ден на Путин, не бил върхът на сладоледа. Оказва се, ненадминат в честванията на 58-годишнината на кумира (7 октомври) остава Рамзан Кадиров, който:
1. организирал и провел конни надбягвания на името на Путин;
2. открил патриотичен клуб на името на Путин; и (!)
3. построил в центъра на Грозни пеещ фонтан "Путин".
Рамзан Кадиров е президент, а Грозни е столица на Чечения.

Пулицър за Марк Фиоре

През 2010 г. Наградата „Пулицър” бе връчена за 93-ти път. В категория „Карикатура” за първи път бе отличен автор, който публикува само онлайн в SFGate.com – Марк Фиоре. Той първо рисува анимациите си, сканира ги и ги анимира на Flash.

Вижте негови анимации:

Кешокрация
(актуално за изборите, местни ли, парламентарни ли – все тая)


Традиция
(Да се върнем към традициите и корените, казва Чаеното парти)


Повече: на www.markfiore.com
И тук

Сбогом, ромски въпрос! Здравей, ислямски въпрос!

Тъкмо се зарадваха ромите, че им обърнаха внимание за по-дълго време, и ето на – ДАНС отново с брилянтна акция в села с имами, завършили в Саудитска Арабия.
Пак изземване на литература, пак ОПГ (за недосетливите – организирана престъпна група). Само че кой да вярва на лъжливото овчарче? Да е за първи път активното мероприятие с ислямския фундаментализъм, да хване дикиш. Ама не е. И ако в моята къща дойдат със заповед за обиск по анонимен донос, зорлем ще ме направят враг на властта. Евала на службите – такъв бумеранг ни спретнаха, че сега гледаме в небето и се чудим откъде точно ще долети да ни прасне по главата!
С ромите – аналогична история. Що експерт се изреди по всички медии, що приказки се изприказваха! При толкова говорене, истински ми стана чудно, че все още има ромски въпрос. Ама някак си до конкретни неща не се стигна. В смисъл какво ще правим с тези наши артистични съграждани?
Важното е, че се съобщаваха като супер хот и брейкинг новини неща, дето човек, в трамвая да се вози, щеше да ги е чул преди десет и повече години.
Истинските въпроси обаче не чух:
Ромите имали много привилегии. Като са толкова привилегировани, що не се трампите – ти отиваш в гетото, и обратно?
Ромите раждали на по 12 години. Ами защо поне един „татко” не влезе в затвора за педофилия? Може би щяха да раждат първо дете на 16?
Милиони били затрити покрай ромите. А кой администрираше тези пари? Не беше ли държавата? Да припомням ли ромските къщички в Пловдив, дето едната струваше 50 000 евро преди строителния бум? А една австрийска фондация направи няколко на цена от 10 000 евро едната. При това ромите сами участваха в построяването на къщичките си. Е, вярно, не бяха на по два етажа (като пловдивските).
От 2007-а, понеже на 1 януари станахме развита страна - член на ЕС, донорите на неправителствени организации се изнесоха към по-неразвити страни. Тогава остана единствен Сорос, който предложи да дава пари за интеграция на роми, но постави условие и държавата да се включи с финанси и ангажимент. Държавата, по случай Десетилетието на ромското включване, каза: Не, няма да стане.
И какво става с Десетилетието? Пари не се дават, а в края на годината всяко министерство пише отчет, в който включва всичко, в което пряко или косвено става дума за интеграция на етническите групи. После всички отчети се „компилират” в едни общ и готово.
Знаете ли, че в ромските училища няма физкултурен салон? (Това лято слушах учителка от такова училище да обяснява как ходили с децата – от 1 до 3 клас - в българското училище в града и нейните ученици видели за първи път физкултурен салон.)
Знаете ли, че има деца от махалите, които не са се качвали на автобус и на магистралата им става лошо?
Знаете ли, че самите ромски организации работят само с роми, които говорят на ромски, а с турскоговорещите никой не се занимава?
Европата, разбира се, също взе едно отношение и реши да разреши на ромите да бъдат „пътуващи хора”. Аз за последно съм виждала роми чергари в серията на „Ние сме на всеки километър”. За добро или за лошо, нашите роми (вече) не чергаруват. Само дето през април събират покъщнината и цялата фамилия тръгва към гората – да събира гъби, билки, дърва. До септември. Сега да не почнем да им купуваме каравани? А децата на пътуващия човек къде прекарват зимата и къде ходят на училище?
На кой му пука! Важното е, че в отчетите нещата стоят прекрасно.
И поредната акция против поредния не-такъв, какъвто е позволено, ислям ще заеме почетно място в някой отчет. Ще замъгли погледа на хората, и без това объркани от здравни, пенсионни, данъчни и други „реформи”. Ще изпусне парата на социалното напрежение. Както по времето на социализма се практикуваше „социалният отдушник”.
Убедена съм, че проблемите на ромите, както и проблемите на други малцинства у нас съзнателно не се решават. Заради изборите и възможността за евтино купуване на гласове. Ненужните във всяко едно друго отношение хора и групи са особено нужни по време на избори.
А може един ден да се приемат такива закони, че и за изборите да не са нужни. Тогава просто ще им отделим едно място – оттатък реката – където те ще могат да ходят без костюми, да се напиват, да пушат, да се трепят. Ще идват на нашия бряг само с боклукчийските камиони, облечени в оранжеви гащиризони.
И ако някой от нас не слуша или реши, че не му се ходи с костюм, ще го пратим на другия бряг, без право на завръщане.
Да, и този сюжет не е нов, чела съм го в sci-fi литературата.

Ако имате време, ето един филм за район Шутка на град Скопие – общината на ромите (т.е. Шутка). Артистичен като на Кустурица, но по-хубав, щото е документален.

The Shutka Book of Records
от: Aleksandar Manic

View this movie at cultureunplugged.com

Метаморфози 2

Калина Илиева, изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”



Букли, очила, зъби, кичури.



Очилата и буклите ги няма.



Косата е скъсена, но по-обемна, кичурите липсват.
От 26-годишна дъщеря на татко си само за няколко месеца се превръща в career woman.

Химн на МЗ

Ивайло Вълчев написа химн на Министерството на здравеопазването - като нямаме здравеопазване, поне химн да имаме:

Припев:
Ако нямаш вече хапче,
А пък имаш силна треска,
Те това любезно бабче
Ще те полекува днеска.

Анна, ах, Мария, Боже,
Вече тук без теб не може!
Боже, ах, Мария-Анна,
Алелуя и Осанна!

Куплет 1:
Кой не е платил осигуровка,
Нека болен той сега да офка!

Куплет 2:
Нас министърката ни ще ни оправи,
Моето опазване ме здрави!

Музата на Ивайло:



Днешното „Денят е прекрасен”
Линк

THERAPY SESSIONS SOFIA 01 OCTOBER 2010

Шистов газ

Държавата активно ще подкрепя развитието на алтернативните източници на природния газ (шистов газ и дълбоки сондажи в Черно море), тъй като шистовият газ е неразработеното богатство на Европа и използването му в близко бъдеще ще редуцира съществено зависимостта от внос на „синьо гориво” от Русия.(...)
Конкретно, за периода до 2020г., българската политика, насочена към подобряване на енергийната сигурност ще се развива в следните основни направления: (...)Приоритетно инвестиране в геоложки проучвания за нови находища на нефт и газ, включително за шистов газ и дълбоки сондажи в Черно море.
Из „Проект на Енергийна стратегия 2020 на България”, юни 2010

GASLAND - (2010)
Режисьор: Джош Fox (Josh Fox).
Носител на Специалната награда на журито за най-добър документален филм на САЩ - Сънданс 2010 и др. награди

Това се случва в цяла Америка, в Европа и Африка – собственици на селскостопанска земя един ден получават изгодна оферта от многонационален енергиен конгломерат, който иска на лизинг собствеността върху земята. Причината? Halliburton разработи начин за извличане на природен газ от земята чрез хидравличен процес, а добитият газ се нарича шистов газ.
Но какво идва от земята заедно природния газ? Как то влияе върху качеството на въздуха, който дишаме, и водата, която пием?
GASLAND е въздействащо лично свидетелство, което се опитва да намери отговорите на тези въпроси.
Когато режисьорът Джош Фокс получава предложението „пари срещу земя” в пощенската си кутия, той обикаля 32 щата, и се среща с обитатели на селски райони, в които се правят проучвания или вече се добива шистов газ.
Той открива токсични потоци, разрушени водоносни пластове, умиращ добитък, жестоки заболявания, както и кухненски мивки, които се възпламеняват. Той научава, че някои неща са по-ценни от парите.



Gasland във Facebook

Днес намерих своя role model

Като почнаха алафрангите да пристигат на софийското летище и ги наобиколиха носещите микрофони, една жена с опрятен вид обясни как добре се отнасяли французите към тях, как тя не живеела в палатка и как работела в дюнерджийница.
Някак си не стана ясно по какви критерии са попаднали на нея френските власти.
Дне обаче Ер малък тв направи разговор с жената – нищо, че тя и съпругът й малко безсловесни си падат – от което стана ясно, че те, работили каквото работили три години във Франция, пък се наложило да се приберат по домашни причини (да гледат болен близък). Поогледали се, подочули, че французите дават безплати самолетни билети и по 300 евро на калпак и взели, че сами се предали на властите като роми, които имат нужда от депортация, макар да са турци. И не само те, ами и други две семейства така.
Да се чудиш как още други ганьовци не са се обявили за роми за депортация.
Че то си е чиста далавера!
Винаги съм се чудела как хора, дето, по мои представи, не би трябвало и пътя до гарата да успеят да намерят (щото неграмотни, неуки), как тези хора стигат до Европата, първи научават за „социала” (това в Немско), дето ще ги хрантути без да работят и без да знаят езика, първи ще открият католическата църква, дето ще им намери личен лекар и ще прати децата им в училище, и пак първи ще се пишат, че искат да бъдат депортирани срещу кеш и безплатен билет, пък и седмица живот в хотел.
Такива хора и тук първи научават кога и какви молби да подават за помощи. И когато трябва да работят 15 дни за тези помощи, първи се отказват от тях.
И след време пак ще се окажат я в Париж, я в Берлин в очакване на следващото безплатно пътуване.
Съвет: Не си пращайте децата в университети. Училището на живота е другаде.

Ако имате нерви, ето връзка към видеото – около 20 минути
http://www.btv.bg/shows/tazi-sutrin/videos/video/761767069-Izgoneni_ot_Frantsiya.html

Цветната градина на София

СОС (демек Столичен общински съвет) като ботаник и поет.
Из съобщение на „Софийска вода”
Във връзка с изпълнение на строително монтажни работи в кв. „Илиянци” от 08.00 до 20.00 часа на 14 септември 2010 г. няма да има вода в района по ул. „Цинерария”, ул. „Петуня”, ул. „Махония”, ул. „Фикус” и ул. „Витошко лале”.

Ако е необходимо работата да продължи повече от 12 часа, ще бъде осигурена водоноска на кръстовището на ул. „Фикус” и ул. „Гергина”.

Във връзка с изпълнение на строително монтажни работи в кв. „Нови Искър” от 09.00 до 21.00 часа на 14 септември 2010 г. няма да има вода по ул. „Искърско дефиле” от ул. „Мимоза” до ул. „Жълтурче”.

Предлагам СОС да преименува "Московска" (където расте общината) на "Магарешки бодил".

Това заплаха ли е?

снимка: Дневник

Бака или Преплуването на Дунава

Днес от Силистра да идеш в Кълъраш е като да прескочиш до кварталната бакалия. Фериботът, на румънски и силистренски „бак”, и преплуването на реката е пример за това как действа конкуренцията.
Всъщност в Силистра наричат ферибот голямото съоръжение, на което могат да се качват и тирове, а бак – малкото, за коли и хора.
Та открай време си има бак – комай един..
Ако си спомняте, 2005 - 2006 усилено с европейски (по ФАР) пари се строеше ГКПП, дори на няколко пъти го откриваха. Май го откриха все пак. Но от 1 януари 2007 двете страни станахме членки на ЕС и той стана излишен. Така че няма да питаме колко струваше и оти ги ручахме жабетата.
Румънците тръгнаха на почивка в Албена и Балчик.
Тутакси румънски предприемач (говори се, евреин) взел концесия в съседната община Констанца и пуснал голямо фери. За туристи и тирове. Българският концесионер нещо не могъл да се разбере за таксите с румънците – не знам до къде са стигнали нещата, ама имаше някакви драми.
Баките само това и чакали. Веднага се умножили. Цената за кола е като на Дунав мост. За хора – безплатно.
Отскоро има и моторни лодки – таксита, ама те много скъпи: 10 лв. на човек в едната посока.
Така че засега бака добре се справя.
През 2000-та година местни се опитват да обяснят на американец какво е бак и му казали, че е железен сал. Оня бил ужасен: пускате хора да се возят на железен сал?
Днес, за разлика от 2000-та година, салът, освен че има перила от двете страни, има и тоалетна, ама не химическа. А натурална. Тя е пристроена към сала. И когато на българския бряг чакате бака да ви откара в Румънско, първото, което виждате от задаващия се по Дунава бак, е тоалетната... Величествена гледка!

Оказа се, че има лични впечатления и снимки има Красимир Крумов – вижте тук.
http://novinarium.blogspot.com/2008/04/blog-post_08.html

Безмислици като по учебник

Когато основната цел е да не ядосаш събеседника, защото е министър, а не да извлечеш що-годе смислена информация, се получава нещо като интервюто с г-жа министъра на здравеопазването днес сутринта по Ер малък тв (по памет):

Въпрос: Като лекар как преценявате здравеопазването?
Отговор: Винаги съм казвала, че е болно.
Въпрос: Лечимо болно ли е?
Отговор: Да, лечимо.

От една страна, ми беше интересно докъде може да стигне това словоблудство, но тук ръката сама натисна копчето на дистанционното...

Метаморфози

Министър Трайков обръсна мустачките и ...как се казва това нещо под устната? – и брадичката.
Смени рамките на очилата.
А напоследък – о, чудо! – смени пътя по средата на главата със страничен път.
От отличник от НГДЕК г-н Трайков все повече заприличва на ...министър?

С края на сезона

С края на сезона данъчните се събират на ята и политат от Черноморието към София...

Резнаха кабела на дишането

"От последната война досега имаше достатъчно време да оправите поне тротоарите си..." Реплика на Ив Монтан към Богомил Райнов на концерта му в София (към 1950-а година, книгата е "Париж").

Приключи пилотният проект на Столична община „София диша”.
Всеобщо, национално, глобално, вселенско одобрение получи тази инициатива. Такива възторжени очерци не бях чела от времето на социализма! Всички, които само посмеят да помислят нещо извън общия хор, са най-малкото провинциалисти.
Хм...
Днес е „София диша” на „Шишман”, вчера е била разходката в „центъра” в неделя следобед (защото събота е била работен ден), облечен в стоятните дрешки, завчера е бил духовият оркестър и танците на слугините с войниците от гарнизона.
Вчера за първи път видях по телевизора и един гражданин, който посмя да изрази мнението на живеещите в сградите по „Шишман” (в смисъл: нетърпим шум и т.н., човекът дори не посмя да се оплаче относно паркирането). Иначе зам.-кметът Ангеличин обобщи: 3000 са „за”, трима са против. Отвоюването на една малка улица от колите за три поредни недели в София е единственото европейско нещо, което това лято се случи в столицата. (Горко ни, ако това е истина!)
Търговците доволни – превземат тротоара и улицата, без да плащат такса на общината. Самодейците в различни области – и те доволни: танцуваш (или там каквото правиш) пред публика и ти ръкопляскат. Общината доволна – всичко това се случва само срещу едно измиване на улицата. Гражданите с адрес на „Шишман” – недоволни, но пък кой им обръща внимание. В душите на „босите по асфалта” – светло и радостно, също като в душата на лирическата героиня от едноименната естрадна песен.
За мен „градското” не е стъргалото. „Отвоюването” не разбирам като възможност да се блъскаш в тълпа, ако и усмихната тълпа, и да се спъваш във все така разбитите тротоари. Културното преживяване не е група за модерен балет от момичета в черни трика. Екзотиката? Да гледаш в центъра на града в пластмасов басейн синхронно плуване хич не ми е екзотично.
Градското за мен са равните и чисти тротоари, архитектурното виждане на улицата като ансамбъл, без всеки, който може, да е тествал цветовите си усещания, и съобразяването с хората, които живеят там.
Харесвам креативността и атмосферата, която тя създава, но не може ли на по-подходящо място? Или поне на по-широка улица? Лично аз бих предпочела децата да рисуват и да развиват творческите си възможности някъде на полянка или в парка, а не полегнали върху „Шишман”. Но спирам до тук, защото чувам вече как сковават кръста, на който ще бъда разпната.
Разбирам, че за многобройните вярващи в Зелената религия звуча като еретик. Но и те като фанатици не признават нищо, освен собствените си виждания. Те са в окопа, „отвоюват” поредната височина, зареждат гаубиците за нови атаки.
Та как завършило вчера дишането? Цялата улица била в музикални сцени – хаус, D&B… Като започнало да се стъмва, появила се баба и почнала да вика да спират вече музиката, че й били надули главата. Организаторите бодро я изтласкали – да не пречи на купона. След време бабата пак дошла, вече без да вика и никой не й обърнал внимание. А бабето - с ножица в ръка. И рeзнала кабела. И музиката свършила. По цялата улица.
Добре, че бабата не я хванал ток.
Това е. Отвоюването породи партизански действия.
Сега следва сформирането на армии и от двете страни и продължителни бойни действия с променлив успех.
Но победител ще е, казва историческият оптимизъм, светлото – не, зеленото бъдеще.
_____________

Оди за стъргалото – два коментара от БлогСтара София (30 август 2010):
***
За голямо съжаление в София вече няма място за разходки. Няма "стъргало". Няма ги неделя сутрин разходките по Царя до Борисовата градина, по пешоходните алеи под кестените. Обикновено тези разходки завършваха в сладкарница "Савоя" или някой аперитив в близост. А по заможните отиваха да обядват в ресторант или бирхале " България".
През 60-те години "стъргалото" се премести на "Ръкси стрийт", т.е на ул.Раковска от Бул. Руски до пл.Славейков, винаги по левия тротуар посока Славейков. Там неминуемо срещахме наши познати и приятели.
***
Трябва да се намери един по-смел кмет и да затвори няколко софийски улици за да имаме "стъргало", да речем Шишман, Солунска-Дякон Игнатий, бул. Руски, Витошка, Графа. Да не минават обаче никакви трамваи.
http://stara-sofia.blogspot.com/2010/08/blog-post_30.html

На парижкия Шишман - площада пред Бобур

Therapy Sessions, Sofia, October 01, 2010

Link 1________________Link 2

Мидълсекс

За гените ни светът винаги е бил глобално село и те контрабандно преминават граници и епохи. Как едновременно сме толкова еднакви с и толкова различни от предците си, как сме толкова различни като култури и еднакви като хора с другите по света? Подкупващо познато започва този роман – регион, миризми, подсъзнателни спомени на поколенията. Подкупващо познато преминава през живота: дете, юноша, възрастен. Ненатрапчиво през книгата върви образът на какавидата, копринената нишка (и на Ариадна) и пеперудата. Колко от нас успяват да преминат цялото превъпръщение, или, за да имаме копринена нишка, често убиваме пеперудата в себе си. Или през целия си живот непрекъснато преминаваме през метаморфози, но в някои предпочитаме коприната, а в други – пеперудата?
Как преодоляваме кодовете - наложени от родители, общност, общество - за поведение, светоусещане, полова принадлежност, най-сетне? Как да преодолеем разочарованието им от нас – след нашата лична революция? Стигаме ли до помирение без примирение?
Да, героите на книгата успяват и в този смисъл тя завършва с хепи енд. И рамкирането е красиво и иронично – началото е в Смирна, а краят – в New Smirna Beach.
Книгата е прекрасна. Стилът - задълбочен, възвишен, поетичен, хумористичен. Удивително е как на моменти се носи миризма на чесън, а в други чуваш ангелски гласове.
За 700 страници преминават последните 150 години от развитието на света.
Фамилията на автора може да бъде разчетена както като Юдженидис, така и като Евгенидис. Още повече, че се получава заигравка с евгениката.
Нашите преводачи направо ни разглезват – този роман определено добре звучи на български.

“Мидълсекс”, Джефри Юдженидис, превод: Милена Попова, Жанет 45

Zardonic & Syze - Rodina - V1 - aim syzeakajoanna by djsyze
Blending the folklore of two nations enriched by unmeasurable energy (Bulgaria and Venezuela), Rodina (Motherland) resembles the magic of the Rhodope mountains, and the percussive ritual ethnic drums of Barlovento, channeled into eternity through the smashing drums, metal-infused subs, gentle shapes and mesmerizing voice of Joanna Syze. This is our interpretation of these two cultures.

Втора смяна

Бедната държава се познава по това, че вечер градовете й са тъмни.
Излезе и се гмурна в топлия въздух. На тротоара, в очакване да духне ветрец, стоеше охраната. Беше развълнуван: Трима цигани преди малко искаха да влязат, и им викам: Я да се махате, да не извадя патлака!
Боже, учуди се тя, в тая жега, как имат сили?
Прозорците на къщите бяха отворени и всички, всеки пред своя телевизор, гледаха сериала. Мъжете, вероятно с бира в ръка и бирени коремчета на голо, а жените по плажни рокли. Гласовете бяха все на едни и същи актьори, които озвучаваха всички сериали.
Караше по булеварда, толкова слабо осветен, че колите пред нея бяха единственият й ориентир.
Зави в уличката, на която живее, и спря колата на първото празно място. После видя, че и пред входа има празно място, но не й се връщаше да мести колата.
Докато вървеше към входа, чу зад себе си стъпки. Внимателно огледа човека – беше жена и все пак я изчака да отмине.
Прибра се, заключи, пусна алармата, пусна телевизора. Течаха финалните надписи на турския сериал.

Бременските музиканти

Анимация от моето детство. Когато всеки петък предаваха съветска телевизия (без превод – за тези, които не знаят). Добре, че беше черно бяла и само няколко часа.
Възможно ли е да сме имали плоча с музиката? Когато винилът си беше ежедневие? Не помня.
Защо знам всички песни, а самото филмче не помня добре?
Петелът, забележете, е имитатор на Елвис Пресли, а тримата разбойници са анимации на актьорите от "Кавказка пленница" и "Операция "ы".

В юношеството логично продължение на това филмче в музикално отношение беше „Тримата мускетари”. Така де: животни, мускетари, се тая. И досега мразя да гледам филми, които бият на синьо или на зелено. Като че са снимани „на пленке Швесткинского химкомбината”. Кодак, естествено, нямаше.

Просто искам да знам

„Да, процентът на ромската престъпност в България (а и другаде в Европа) надхвърля средния.”, пише и Александър Андреев. Казвам ”и”, защото напоследък често срещам тази теза, и при автори, които иначе съвсем демократично обясняват, че престъпността не е групова, или етническа, а е индивидуална.
В края на 90-те слушах един чешки кмет, който обясняваше как в града му се противопоставят на негативния стереотип на ромите, изграждан векове у мнозинството. С факти. „Да, каза човекът, наложило се е мнението, че престъпленията, извършвани от роми, са значително повече от престъпленията, извършвани от чехи. Ние решихме да проверим така ли стоят нещата. Статистиката показа, че истината е съвсем друга.” Разбира се, освен оповестяване на факти, общинската управа проучила кои са рисковите улици, кръстовища и т.н., и поставила камери и 24-часово налюдение на тях. Кметът твърдеше, че резултат има.
По същото време българската полиция твърдеше, че ние не делим престъпността на ромска и българска. Да, много демократична позиция. И неработеща.
Може би наистина процентът на ромската престъпност у нас „надхвърля средния” и Александър Андреев да е прав. Но може и да не е прав.
Къде са числата, които доказват едното или другото твърдение?
Просто искам да знам.

През 2007 г. Тихомир Безлов пише: „По този начин, както поради нерегистрирането на етническата принадлежност на лицата, така и поради сериозният дял на незаявени престъпления, извършвани от роми (тъй като те се занимават предимно с дребна престъпност, при която нивото на заявяване в полицията е най-ниско), събираните понастоящем данни, от една страна, може би отразяват прекалено малка част от замесените в престъпления роми. От друга страна, обаче, данните на полицията може и да са завишени, тъй като не взимат предвид рецидивизма при нарушенията. Така събираните понастоящем данни за етническата принадлежност на заподозрените лица трябва да се анализират изключително внимателно.”

Комисар Ивайло Спиридонов коментира, че някои престъпления като уличните грабежи преобладват именно в районните, където има ромски гета - "това са териториите Девето, Шесто и най-вече Трето РПУ" допълва той и после уточнява, че сред лицата, които се задържат за подобни деяния, има всякакви, "а не преобладават само роми". (2010)

Роди ме, мамо, монополист, па ме хвърли на смет!

Най-големи били опашките в банките – как ли пък не!
Сигурно сред възможните отговори не е имало опция „здравна каса”, НОИ или център на т.нар. естествени монополисти – Софийска вода, ЕОН, топлофикация, данъчното, КАТ, паспортното...
Вярно, че може само в София и другите големи градове да има такива опашки, ама затова пък какви са! С часове! На улицата. Лете – при 38 градуса, зиме – на минус 10. Така не сме чакали и за визи едно време.
Най-сладко се чака за заверяване на здравна книжка (може и да не се казва точно така, но е нещо от този род) за „безплатни” лекарства пред здравната каса. Сладко е, защото собствениците на тези книжки са най-вече възрастни хора с хронични заболявания, и особено през зимата, на заледяванията и минусовите температури е сигурно, че ако не се сдобият с поне още една хронична болест, то ще счупят крак, ръка или и двете, или направо ще си идат поради пневмония.
Софийска вода, например, има 10 (десет) центъра за обслужване на клиенти за има-няма 500 хиляди домакинства.
CEZ има 6 (шест) центъра за обслужване на клиенти в София.
КАТ е един за колко – към милион? шофьори. (Нали сме като ято, и да ни питаш защо не отлитаме към топлите страни?)
Интересно е, че дори ако си направил всичко възможно да си уреждаш отношенията онлайн, т.е. извън офисите на фирмите и извън учрежденията, от там току напират да те привикат – лично и на крака – я да подадеш някое заявление, я да им се подпишеш на нещо.
Не ща да ви стъпвам в офисите, не разбрахте ли? И по опашки не искам да вися!
Има просто, средносложно и сложно решение на проблемите.
Простото е да не се прави нищо, най-вече защото отказваме да признаем, че има проблем. А дори и да признаваме, носим от 10 кладенеца вода да обясняваме защо точно не може нищо да се направи. Защото хората така и така ги мачкаме с крайни срокове, глоби, наказания, лихви и др., те ще се оправят някак си (баба знае две и двеста, черен гологан не се губи, айде сега – сефте! и т.н. и т.под.).
Средносложното решение е естествените монополисти да се сдобият със съвест и да отворят повече центрове, каси, гишета и т.н. Обаче това няма да стане, докато не се въведат стандарти на колко глави население трябва да има един център. Стандарти обаче няма да се въведат, защото едни от най-некоректните към потребителите на услуги е държавата (виж смяната на паспортите и шофьорските книжки).
Така че остава да се извърши най-трудното:
Да се създадат работни места и нормални условия за живот (инфраструктура, здравеопазване, образование, култура, щастие – най-сетне) не само в 2-3 града в страната, а в цялата страна, така че всички ние да се разселим из страната си, да я залюдим (това е обратното на обезлюдим) и опашките да останат в миналото. Т. е. в днес.

Спрели били плановите операции. Who cares?

Нас ни не требе Александър Македонски, като си имаме Божидар Димитров.
Нас ни не требе БАН, като си имаме Ахмед Доган.
Нас ни не требе балет Арабеск, като си имаме Румяна Желева.
Нас ни не требе Омир, като си имаме Веско Маринов.
Нас ни не требе Талейран, като си имаме Шкумбата.
Нас ни не требе Круела Де Вил, като си имаме Анна-Мария Борисова.
Нас ни не требе Кашпировски, като си имаме Симеон Дянков.
Нас ни не требе здравеопазване, щото всички сме патриоти и смятаме за пукнем един ден преди излизане в пенсия.

И не ми говорете за смяна на чипа!

Когато дадена стратегия е изграждана в продължение на 35 милиона години, промяната й ще отнеме доста време.

P!nk - Glitter in the Air (Live Grammy Awards 2010)

P!nk - Glitter in the Air (Live Grammy Awards 2010)
Uploaded by wonderful-life1989. - Music videos, artist interviews, concerts and more.

Щурм унд дранг

Ех, този устрем, този силен устрем към реформи, появил се като европейско определение на българското управление днес, веднага асоциирах с щурм унд дранг*. И не защото не сме в постоянен вихър от чувства и страсти, а защото устремът на асоциативно ниво свързвам с а(А)така и щурм. „Дранг” пък ми напомня за „дрън, прас”.
А романтизмът на българска почва се трансформира в „по ботевски да любим и мразим”.
И така ката ден се лашкаме във въртопи от страсти, и рациото трудно си намира място в нашия живот.
Ето и в Кърджали – щурм на полицията в дома на едни граждани малко преди полунощ, и после дранг – на земята с белезници; щурм – да влезем малко по-бързо в детската (!) стая, и дранг - спукано чело. Жалко, дет се вика, че не е имало и един сърдечноболен старец, та да стигнем до дранг – и инфаркт!
На това полицията в Кърджали викала „борба с проституцията”, а полицаите, под напора на чувствата, взели бащата и сина на семейството за ползватели на секс услуги, дъщерята взели за секс труженичка, а единственият престъпник в ситуацията (според българското законодателство това бил само сводникът) въобще не потърсили, и за него нямало ни щурм, ни дранг.
И за г-н министъра Цветанов: добре, че защитава подчинените си. Но, от друга страна, обясненията му приличат на оня виц, дето отговорът на критиките винаги е „а вие защо биете негрите?” И понеже не вярвам г-н министърът да е глупав, значи нас ни има за глупаци. И въпросът тук е: след като нашата полиция ни пази, кой ни пази от нашата полиция?
Щурмът да преборим престъпността е хубаво нещо. И ние щяхме да повярваме, че целта е в страната да се спазват законите и да се играе по правилата, ако не бяха онези лобисти в НС, дето – дранг! – и току направят опит да прокарат някое текстче в някой закон, дето ще облагодетелства едни фирми. И де що има читав експерт трябва да си зареже работата и по цял ден да ги следи и да ги пляска през пръстите. Докато премиерът не дойде да щурмува депутатите и – дранг! – да отмени гласуван преди малко текст.
И щяхме да повярваме, че над никого няма политически чадър, и че ще щурмуваме светлото бъдеще на страната само с чисти хора, ако най-скандалните от всичките лобисти, чийто напън (щурм) стигна чак до отпечатване на лобистка поправка в Държавен вестник – бяха изхвърлени от НС. Но не бяха. Дранг!
Постоянен вихър от страсти се вихри и около цената на газа – след като с щурм премиерът свали цената на тока, очаквахме с дранг да накара и руснаците да свалят цената на газа. Обаче с щурм бяха открити нови находища на газ в нашето си Черно море, които с дранг ще влязат в газовата система още през есента и ще свалят цената на газа – при така получилия се микс на руски и наш газ. Така че няма нужда да щурмуваме да свързваме газопреносната си мрежа с Турция, Гърция и, недай си Боже, Северно море.
И така, в щурм унд дранг (разбирай – в игри и закачки) минават дните ни. И все пак е лято, и все пак градът е напуснат от половината от жителите си и задръстванията не са зверски, и все пак не плащаме парно.
Почакайте да дойде септември – съвсем друг щурм унд дранг ще запеем.

_________________
* Немският романтизъм (Гьоте „Страданията на младия Вернер”, „Фауст”; Шилер „Разбойници” и много други) е известен като движението Sturm und Drang (“Щурм унд дранг" - Буря и натиск). Движението е наречено така от единия от братята Шлегел - Август Вилхелм – по заглавието на едноименната драма на Фридрих Максимилиан Клингер (1752-1831). Бурята, разбира се, е буря от чувства и лавина от страсти. Любопитна подробност е, че първоначално Клингер нарича драмата си Wirrwarr – Суматоха.

Бонус: Wargames

Бонус тракът Wargames на Rogue State (USA), Slider, Expose & Thought - Wargames (Free Bonus Track) е с българско участие, а именно на Thought.
from Without Borders LP (CD) by Various, released 19 July, 2010

Министерството на кривосъдието

Комисия провежда 4-степенен конкурс. Обявява победител. И го уведомява за това.
Чак след това се предприема проверка за законосъобразност на проведения конкурс и проверка на оценката, направена от комисията.
Проверката показва, че комисията е съставена от тотални идиоти, които не разбират от право. В резултат конкурсът е прекратен (?), кандидатът е уведомен едва след 4 месеца, без да се посочват мотиви, а той – в случая тя – стои без работа и доходи 4 месеца.
И всичко това – в Министерство на правосъдието.
Нарушенията на закона са толкова много, че едва ли си струва да се коментират. Времето няма да стигне.
За мен е ясно, че с малко закъснение някои хора са решили, че точно на това място може да бъде назначено „наше дете”. Затова са почнали да протакат и да измислят защо точно класиралата се на първо място кандидатка не може да бъде назначена.
Ето ви един цитат от словоблудството на МП:

„Комисията допуска кандидатите и провежда конкурса по обявения начин, като преценява професионалните и деловите качества на кандидатите и класира от първо до трето място най-успешно издържалите конкурса. За проведения конкурс се съставя протокол. Протоколът и всички документи на класираните кандидати се представят на органа по назначаването.
Преди да извърши назначаването, органът по назначаване извършва проверка за законосъобразност на проведения конкурс и преценява професионалните качества на всеки кандидат. Органът не е обвързан от преценката на конкурсната комисия и има право на свободна преценка да извърши или да не извърши назначаване.”

Ей, МП! За чий ги провеждате тия конкурси? Не може ли просто „органът” да извърши „свободната си преценка”, без да се преструвате на ... и аз не знам на какво, на каквото и да ви оприлича – ще го обидя... И всички членове на комисията – аут от министерството, че за нищо не стават!
Това е същото министерство, което издаде бележка на г-жа Р. Желева, че не е нарушила законите, като не е отразила в декларацията си истинските си частно-фирмени отношения. Защото правилникът на Народното събрание не бил закон.
Така че нищо ново под слънцето и не би следвало така да се стряскам, че пазителите на закона в страната първи го нарушават, в името на партийната дисциплина.
Вместо да си губят времето да организират конкурси, направо да назначават техните си хора/приятели/деца/послушковци.
Вместо да пишат след 4 месеца едно изречение „Процедурата е отменена”, не е ли по-лесно да си направят един печат с думите „Е..те си ма..та”? И вместо да словоблудстват, да го праскат на бланка на министерството и това да им е отговорът на всички запитвания. Хем по-бързо ще стане.

Случката, описана подробно в Дневник.

Бизнесмен, бизнесмачо

Разглеждам отличените филми в конкурса Европейско предприемачество 2010. Това са 12 видео-филма (1-во, 2-ро и 3-то място) в 4 категории:
1. Предприемачество – различен начин на живот;
2. Предприемачество – предизвикателства и награди (първото място е спечелил българин – Георги Георгиев);
3. Предприемачество – път към бъдещето; и
4. Специални награди за автори до 25-годишна възраст.
Та колко, според вас, положителни образи на жени предприемачи има в тези филми?
Един.
И то на малко момиченце, което приготвя пица. (Готвенето у дома, а не в луксозен ресторант, е женски „домейн”, както се знае.)
Две минувачки от женски пол се появяват в друго видео, но „значимото” за посланието действие извършва минувач мъж.
Появява се една жена муза (еротична), благодарение на която мъжът става голям предприемач.
Само едно видео измамно започва с business woman, но и там появата й е свързана с ... банкрут.
Има и две анимации, в които главните герои пак имат момчешки характеристики.
Само напомням, че конкурсът е европейски.
Т.е. мачото, в случая – евро бизнес мачото все пак иска жената да си стои вкъщи, да гледа турски (или каквито са там) сериали и да не му се мотае в краката.
Участниците в конкурса са, предполагам, млади хора, което прави картинката още по-нерадостна.

GREMLINZ & THOUGHT - ODDBALL [BACKLASH RECORDS] by THOUGHT

GREMLINZ & THOUGHT - ODDBALL [BACKLASH RECORDS] by THOUGHT

COUNTERSTRIKE & THOUGHT - FLOODGATES [COUNTERSTRIKE RECORDINGS] by THOUGHT

COUNTERSTRIKE & THOUGHT - FLOODGATES [COUNTERSTRIKE RECORDINGS] by THOUGHT

25

В момента в София се издават по 25 решения дневно за следене на интернет и на мобилния трафик, което значително надхвърля броя на тежките престъпления в страната.
Цветозар Томов, Тази сутрин, ьтв, 8 юли 2010

Тия норма ли гонят, или нашата полиция ни пази?
Или има едни пари, дето трябва да смачкаме?

Б.Р.Ц.К.-то пак зарадва душата ми

Б.Р.Ц.К.-то пак зарадва душата ми. Чууз фуул скрийн.

Веселин Маринов - Arround the world