понеделник, 30 август 2010 г.

Метаморфози

Министър Трайков обръсна мустачките и ...как се казва това нещо под устната? – и брадичката.
Смени рамките на очилата.
А напоследък – о, чудо! – смени пътя по средата на главата със страничен път.
От отличник от НГДЕК г-н Трайков все повече заприличва на ...министър?



С края на сезона


С края на сезона данъчните се събират на ята и политат от Черноморието към София...

Резнаха кабела на дишането

"От последната война досега имаше достатъчно време да оправите поне тротоарите си..." Реплика на Ив Монтан към Богомил Райнов на концерта му в София (към 1950-а година, книгата е "Париж").


Приключи пилотният проект на Столична община „София диша”.
Всеобщо, национално, глобално, вселенско одобрение получи тази инициатива. Такива възторжени очерци не бях чела от времето на социализма! Всички, които само посмеят да помислят нещо извън общия хор, са най-малкото провинциалисти.
Хм...
Днес е „София диша” на „Шишман”, вчера е била разходката в „центъра” в неделя следобед (защото събота е била работен ден), облечен в стоятните дрешки, завчера е бил духовият оркестър и танците на слугините с войниците от гарнизона.
Вчера за първи път видях по телевизора и един гражданин, който посмя да изрази мнението на живеещите в сградите по „Шишман” (в смисъл: нетърпим шум и т.н., човекът дори не посмя да се оплаче относно паркирането). Иначе зам.-кметът Ангеличин обобщи: 3000 са „за”, трима са против. Отвоюването на една малка улица от колите за три поредни недели в София е единственото европейско нещо, което това лято се случи в столицата. (Горко ни, ако това е истина!)
Търговците доволни – превземат тротоара и улицата, без да плащат такса на общината. Самодейците в различни области – и те доволни: танцуваш (или там каквото правиш) пред публика и ти ръкопляскат. Общината доволна – всичко това се случва само срещу едно измиване на улицата. Гражданите с адрес на „Шишман” – недоволни, но пък кой им обръща внимание. В душите на „босите по асфалта” – светло и радостно, също като в душата на лирическата героиня от едноименната естрадна песен.
За мен „градското” не е стъргалото. „Отвоюването” не разбирам като възможност да се блъскаш в тълпа, ако и усмихната тълпа, и да се спъваш във все така разбитите тротоари. Културното преживяване не е група за модерен балет от момичета в черни трика. Екзотиката? Да гледаш в центъра на града в пластмасов басейн синхронно плуване хич не ми е екзотично.
Градското за мен са равните и чисти тротоари, архитектурното виждане на улицата като ансамбъл, без всеки, който може, да е тествал цветовите си усещания, и съобразяването с хората, които живеят там.
Харесвам креативността и атмосферата, която тя създава, но не може ли на по-подходящо място? Или поне на по-широка улица? Лично аз бих предпочела децата да рисуват и да развиват творческите си възможности някъде на полянка или в парка, а не полегнали върху „Шишман”. Но спирам до тук, защото чувам вече как сковават кръста, на който ще бъда разпната.
Разбирам, че за многобройните вярващи в Зелената религия звуча като еретик. Но и те като фанатици не признават нищо, освен собствените си виждания. Те са в окопа, „отвоюват” поредната височина, зареждат гаубиците за нови атаки.
Та как завършило вчера дишането? Цялата улица била в музикални сцени – хаус, D&B… Като започнало да се стъмва, появила се баба и почнала да вика да спират вече музиката, че й били надули главата. Организаторите бодро я изтласкали – да не пречи на купона. След време бабата пак дошла, вече без да вика и никой не й обърнал внимание. А бабето - с ножица в ръка. И рeзнала кабела. И музиката свършила. По цялата улица.
Добре, че бабата не я хванал ток.
Това е. Отвоюването породи партизански действия.
Сега следва сформирането на армии и от двете страни и продължителни бойни действия с променлив успех.
Но победител ще е, казва историческият оптимизъм, светлото – не, зеленото бъдеще.
_____________

Оди за стъргалото – два коментара от БлогСтара София (30 август 2010):
***
За голямо съжаление в София вече няма място за разходки. Няма "стъргало". Няма ги неделя сутрин разходките по Царя до Борисовата градина, по пешоходните алеи под кестените. Обикновено тези разходки завършваха в сладкарница "Савоя" или някой аперитив в близост. А по заможните отиваха да обядват в ресторант или бирхале " България".
През 60-те години "стъргалото" се премести на "Ръкси стрийт", т.е на ул.Раковска от Бул. Руски до пл.Славейков, винаги по левия тротуар посока Славейков. Там неминуемо срещахме наши познати и приятели.
***
Трябва да се намери един по-смел кмет и да затвори няколко софийски улици за да имаме "стъргало", да речем Шишман, Солунска-Дякон Игнатий, бул. Руски, Витошка, Графа. Да не минават обаче никакви трамваи.
http://stara-sofia.blogspot.com/2010/08/blog-post_30.html


На парижкия Шишман - площада пред Бобур



сряда, 25 август 2010 г.

Therapy Sessions, Sofia, October 01, 2010


Link 1________________Link 2

понеделник, 23 август 2010 г.

Мидълсекс

За гените ни светът винаги е бил глобално село и те контрабандно преминават граници и епохи. Как едновременно сме толкова еднакви с и толкова различни от предците си, как сме толкова различни като култури и еднакви като хора с другите по света? Подкупващо познато започва този роман – регион, миризми, подсъзнателни спомени на поколенията. Подкупващо познато преминава през живота: дете, юноша, възрастен. Ненатрапчиво през книгата върви образът на какавидата, копринената нишка (и на Ариадна) и пеперудата. Колко от нас успяват да преминат цялото превъпръщение, или, за да имаме копринена нишка, често убиваме пеперудата в себе си. Или през целия си живот непрекъснато преминаваме през метаморфози, но в някои предпочитаме коприната, а в други – пеперудата?
Как преодоляваме кодовете - наложени от родители, общност, общество - за поведение, светоусещане, полова принадлежност, най-сетне? Как да преодолеем разочарованието им от нас – след нашата лична революция? Стигаме ли до помирение без примирение?
Да, героите на книгата успяват и в този смисъл тя завършва с хепи енд. И рамкирането е красиво и иронично – началото е в Смирна, а краят – в New Smirna Beach.
Книгата е прекрасна. Стилът - задълбочен, възвишен, поетичен, хумористичен. Удивително е как на моменти се носи миризма на чесън, а в други чуваш ангелски гласове.
За 700 страници преминават последните 150 години от развитието на света.
Фамилията на автора може да бъде разчетена както като Юдженидис, така и като Евгенидис. Още повече, че се получава заигравка с евгениката.
Нашите преводачи направо ни разглезват – този роман определено добре звучи на български.

“Мидълсекс”, Джефри Юдженидис, превод: Милена Попова, Жанет 45

четвъртък, 19 август 2010 г.

Zardonic & Syze - Rodina - V1 - aim syzeakajoanna by djsyze
Blending the folklore of two nations enriched by unmeasurable energy (Bulgaria and Venezuela), Rodina (Motherland) resembles the magic of the Rhodope mountains, and the percussive ritual ethnic drums of Barlovento, channeled into eternity through the smashing drums, metal-infused subs, gentle shapes and mesmerizing voice of Joanna Syze. This is our interpretation of these two cultures.


вторник, 17 август 2010 г.

Втора смяна

Бедната държава се познава по това, че вечер градовете й са тъмни.
Излезе и се гмурна в топлия въздух. На тротоара, в очакване да духне ветрец, стоеше охраната. Беше развълнуван: Трима цигани преди малко искаха да влязат, и им викам: Я да се махате, да не извадя патлака!
Боже, учуди се тя, в тая жега, как имат сили?
Прозорците на къщите бяха отворени и всички, всеки пред своя телевизор, гледаха сериала. Мъжете, вероятно с бира в ръка и бирени коремчета на голо, а жените по плажни рокли. Гласовете бяха все на едни и същи актьори, които озвучаваха всички сериали.
Караше по булеварда, толкова слабо осветен, че колите пред нея бяха единственият й ориентир.
Зави в уличката, на която живее, и спря колата на първото празно място. После видя, че и пред входа има празно място, но не й се връщаше да мести колата.
Докато вървеше към входа, чу зад себе си стъпки. Внимателно огледа човека – беше жена и все пак я изчака да отмине.
Прибра се, заключи, пусна алармата, пусна телевизора. Течаха финалните надписи на турския сериал.

Бременските музиканти

Анимация от моето детство. Когато всеки петък предаваха съветска телевизия (без превод – за тези, които не знаят). Добре, че беше черно бяла и само няколко часа.
Възможно ли е да сме имали плоча с музиката? Когато винилът си беше ежедневие? Не помня.
Защо знам всички песни, а самото филмче не помня добре?
Петелът, забележете, е имитатор на Елвис Пресли, а тримата разбойници са анимации на актьорите от "Кавказка пленница" и "Операция "ы".







В юношеството логично продължение на това филмче в музикално отношение беше „Тримата мускетари”. Така де: животни, мускетари, се тая. И досега мразя да гледам филми, които бият на синьо или на зелено. Като че са снимани „на пленке Швесткинского химкомбината”. Кодак, естествено, нямаше.


петък, 13 август 2010 г.

Просто искам да знам

„Да, процентът на ромската престъпност в България (а и другаде в Европа) надхвърля средния.”, пише и Александър Андреев. Казвам ”и”, защото напоследък често срещам тази теза, и при автори, които иначе съвсем демократично обясняват, че престъпността не е групова, или етническа, а е индивидуална.
В края на 90-те слушах един чешки кмет, който обясняваше как в града му се противопоставят на негативния стереотип на ромите, изграждан векове у мнозинството. С факти. „Да, каза човекът, наложило се е мнението, че престъпленията, извършвани от роми, са значително повече от престъпленията, извършвани от чехи. Ние решихме да проверим така ли стоят нещата. Статистиката показа, че истината е съвсем друга.” Разбира се, освен оповестяване на факти, общинската управа проучила кои са рисковите улици, кръстовища и т.н., и поставила камери и 24-часово налюдение на тях. Кметът твърдеше, че резултат има.
По същото време българската полиция твърдеше, че ние не делим престъпността на ромска и българска. Да, много демократична позиция. И неработеща.
Може би наистина процентът на ромската престъпност у нас „надхвърля средния” и Александър Андреев да е прав. Но може и да не е прав.
Къде са числата, които доказват едното или другото твърдение?
Просто искам да знам.

През 2007 г. Тихомир Безлов пише: „По този начин, както поради нерегистрирането на етническата принадлежност на лицата, така и поради сериозният дял на незаявени престъпления, извършвани от роми (тъй като те се занимават предимно с дребна престъпност, при която нивото на заявяване в полицията е най-ниско), събираните понастоящем данни, от една страна, може би отразяват прекалено малка част от замесените в престъпления роми. От друга страна, обаче, данните на полицията може и да са завишени, тъй като не взимат предвид рецидивизма при нарушенията. Така събираните понастоящем данни за етническата принадлежност на заподозрените лица трябва да се анализират изключително внимателно.”

Комисар Ивайло Спиридонов коментира, че някои престъпления като уличните грабежи преобладват именно в районните, където има ромски гета - "това са териториите Девето, Шесто и най-вече Трето РПУ" допълва той и после уточнява, че сред лицата, които се задържат за подобни деяния, има всякакви, "а не преобладават само роми". (2010)

четвъртък, 12 август 2010 г.

Роди ме, мамо, монополист, па ме хвърли на смет!

Най-големи били опашките в банките – как ли пък не!
Сигурно сред възможните отговори не е имало опция „здравна каса”, НОИ или център на т.нар. естествени монополисти – Софийска вода, ЕОН, топлофикация, данъчното, КАТ, паспортното...
Вярно, че може само в София и другите големи градове да има такива опашки, ама затова пък какви са! С часове! На улицата. Лете – при 38 градуса, зиме – на минус 10. Така не сме чакали и за визи едно време.
Най-сладко се чака за заверяване на здравна книжка (може и да не се казва точно така, но е нещо от този род) за „безплатни” лекарства пред здравната каса. Сладко е, защото собствениците на тези книжки са най-вече възрастни хора с хронични заболявания, и особено през зимата, на заледяванията и минусовите температури е сигурно, че ако не се сдобият с поне още една хронична болест, то ще счупят крак, ръка или и двете, или направо ще си идат поради пневмония.
Софийска вода, например, има 10 (десет) центъра за обслужване на клиенти за има-няма 500 хиляди домакинства.
CEZ има 6 (шест) центъра за обслужване на клиенти в София.
КАТ е един за колко – към милион? шофьори. (Нали сме като ято, и да ни питаш защо не отлитаме към топлите страни?)
Интересно е, че дори ако си направил всичко възможно да си уреждаш отношенията онлайн, т.е. извън офисите на фирмите и извън учрежденията, от там току напират да те привикат – лично и на крака – я да подадеш някое заявление, я да им се подпишеш на нещо.
Не ща да ви стъпвам в офисите, не разбрахте ли? И по опашки не искам да вися!
Има просто, средносложно и сложно решение на проблемите.
Простото е да не се прави нищо, най-вече защото отказваме да признаем, че има проблем. А дори и да признаваме, носим от 10 кладенеца вода да обясняваме защо точно не може нищо да се направи. Защото хората така и така ги мачкаме с крайни срокове, глоби, наказания, лихви и др., те ще се оправят някак си (баба знае две и двеста, черен гологан не се губи, айде сега – сефте! и т.н. и т.под.).
Средносложното решение е естествените монополисти да се сдобият със съвест и да отворят повече центрове, каси, гишета и т.н. Обаче това няма да стане, докато не се въведат стандарти на колко глави население трябва да има един център. Стандарти обаче няма да се въведат, защото едни от най-некоректните към потребителите на услуги е държавата (виж смяната на паспортите и шофьорските книжки).
Така че остава да се извърши най-трудното:
Да се създадат работни места и нормални условия за живот (инфраструктура, здравеопазване, образование, култура, щастие – най-сетне) не само в 2-3 града в страната, а в цялата страна, така че всички ние да се разселим из страната си, да я залюдим (това е обратното на обезлюдим) и опашките да останат в миналото. Т. е. в днес.

понеделник, 9 август 2010 г.

Спрели били плановите операции. Who cares?

Нас ни не требе Александър Македонски, като си имаме Божидар Димитров.
Нас ни не требе БАН, като си имаме Ахмед Доган.
Нас ни не требе балет Арабеск, като си имаме Румяна Желева.
Нас ни не требе Омир, като си имаме Веско Маринов.
Нас ни не требе Талейран, като си имаме Шкумбата.
Нас ни не требе Круела Де Вил, като си имаме Анна-Мария Борисова.
Нас ни не требе Кашпировски, като си имаме Симеон Дянков.
Нас ни не требе здравеопазване, щото всички сме патриоти и смятаме за пукнем един ден преди излизане в пенсия.

петък, 6 август 2010 г.

И не ми говорете за смяна на чипа!

Когато дадена стратегия е изграждана в продължение на 35 милиона години, промяната й ще отнеме доста време.



сряда, 4 август 2010 г.

P!nk - Glitter in the Air (Live Grammy Awards 2010)


P!nk - Glitter in the Air (Live Grammy Awards 2010)
Uploaded by wonderful-life1989. - Music videos, artist interviews, concerts and more.