сряда, 22 юли 2015 г.

Счетоводителят Иванов

Бухгалтер Иванов

Луны ущербный лик встает из-за холмов, В лесу продрогший фавн играет на сопелке. Упившийся в соплю бухгалтер Иванов Бредет сквозь лес к своей летающей тарелке. Он не бухгалтер, нет, он чужезвездный гость, Застрявший навсегда среди российских весей, Он космолет разбил, и здесь ему пришлось Всерьез овладевать нужнейшей из профессий. В колхозе «Путь Зари» нет мужика важней, В колхозе у него участок и домина, Машина «Жигули», курятник, шесть свиней, Жена-ветеринар и прочая скотина. Чего еще желать? Казалось бы, живи, Работай, веселись, культурно развивайся, Читай Декамерон, смотри цветной TV, А то в облдрамтеатр на выходной смотайся. Но нет, грызет тоска инопланетный ум, Обилие скота не радует, не греет Искусство и TV не возбуждают дум… Бухгалтер Иванов пьет водку и звереет. Как волк голодный, он в полночный небосвод Вперяет иногда тоскливые гляделки, И, принявши стакан, потом другой, идет К запрятанной в лесу летающей тарелке. Укрытые от глаз ветвями и землей, Останки корабля покоятся в овраге, Куда упал со звезд когда-то наш герой, Сломав хребет своей космической коняге. И плачет Иванов, и воет, и рычит Пиная сапогом проклятую планету. И, глядя на него, Вселенная молчит, Лишь одинокий фавн играет тихо где-то. 1984

сряда, 8 юли 2015 г.

Краят на една мечта

След края на сесията на Европейския парламент, на която бе поканен г-н Ципрас и една трета от залата бе покрита с гръцки знамена и табелки "ОXI", се случиха светкавични исторически събития.

Първо, след огнените слова на испанските евродепутати за възтържествуването на правдата на обикновените хора над диктата на финансовия и банковия капитал, Каталуния и баските обявиха незабавно провеждане на референдуми за отделяне от Испания. До 19 ч. същия ден референдумите бяха проведени и гордото решение на двата народа, което веднага влезе в сила, бе отделянето им. В отделни части на Испания бяха проведени плебисцити за отхвърлянето на монархията и към 19.30 ч. републиките бяха факт. Някои по-бедни части на бившата вече страна с основание решиха, че дълговете на екс-Испания са им харизани, затова във времето от 18 ч. до 19 ч. проведоха референдуми с един въпрос и един отговор и започнаха, изпълнявайки решението на гордия испански народ, да изземват гръцка собственост - сгради, кораби и под., за да пълнят хазната си.

Разбира се, гордите народи на Великобритания и Франция и техните представители, положили ухо на пулса на гордите си народи, не губеха време. В UK партията на г-н Фарадж иззе инициативата от ръцете на Камерън и проведе, на следващия ден, предсрочни избори и референдум. Така, по-малко от 30 часа след края на сесията на ЕП, гордите народи на Обединеното Кралство гласуваха за напускане на Евросъюза и Еврозоната (то така или иначе от тях вече нямаше полза) и за управление, оглавено от самия г-н Фарадж. Така островната държава отплава в свободно плаване.

Във Франция президентът Оланд се опитваше да запази остатъците от здравия разум, главно за да не завие разговорът към дълговете на самата Франция, но Марин Льо Пен зае диаметралната позиция: да се говори за дълговете, защото така или иначе Франция няма да ги плаща. Бе реализирана демократичната процедура "референдум - предсрочни избори - излизане от Евросъюза/Еврозоната". Новото правителство, възглавено от г-жа Льо Пен, като първа своя задача реализира печатането на франкове, за щастие не бе изхвърлило печатницата за пари.

Някои от останалите европейски държави в тарапаната започнаха също да изземват гръцка собственост (имоти, кораби и под.), като паралелно обявяваха излизането си от Евросъюза/Еврозоната.

Европейският север, известен с привързаността си към здравия разум, с погнуса напусна Евросъюза/Еврозоната. На Германия най-сетне й писна и с тръшване на вратата напусна Евросъюза/Еврозоната.

Така последен и единствен член на Еврозоната остана Гърция, защото 80% от гордите й жители желаеха това. Нямаше нужда да печата евро, защото еврата от цялата Еврозона й принадлежаха.

В Евросъюза имаше още един член (страна, която обаче не беше член на Еврозоната) и това бе България. Не стана ясно дали България е проследила всички исторически събития, протекли през последните три драматични дни, защото бе твърде заета да бламира иначе подкрепената от собствения си парламент съдебна реформа...